петък, 17 октомври 2014 г.

„Сарона”, или мястото в Тел Авив, където бъдещето целува миналото
Текст и снимки Магдалена Гигова


В центъра на Тел Авив е достатъчно да пресечете многолентов булевард, за да се върнете 150 години назад. Къщи като от старовремско германско село се гушат в подножието на небостъргачи в квартала „Сарона”, който е доста по-възрастен от самата столица на Израел. Порутените доскоро домове на немските заселници – тамплерите, днес са скъпи бутици, очарователни ресторантчета, картинни галерии, потънали в зеленина. Те се оглеждат в кокетни езерца с водни лилии.  Не само в почивните дни, ами всяка вечер тук е невъзможно да се намери място. Дори при неотдавнашните бомбардировки, хората не преставаха да идват за чаша с приятели или семейна вечеря и само най-предпазливите си запазваха маса в подземните зали, разположени в бившата винарска изба. А през деня майки с колички и ситни хлапета търсят прохлада и забава в детските площадки, заобиколени от дървета и водоскоци.

До тази идилия, обаче не се стига лесно

Тъй като е в самото сърце на Тел Авив – между „Азриели” и „Дизенхоф”, апетитите кварталът да бъде сринат и на негово място да се издигнат бизнес сгради са доста настървени. Още повече, че срещу него е Министерството на отбраната и други важни административни централи. Официалната причина е, че улицата пред „Сарона” е тясна за бесния тел-авивски трафик и се получават нервни задръствания. В суматохата от обсъждания как да се реши проблемът от 90 сгради оцеляват само 56, а доста от кипарисите, с които някогашните пионери-христиани на Обетованата земя са облагородявали поселището са изсечени. Жителите на Тел Авив, обаче негодуват как историята им се руши под напора на фадромите. Тогава се ражда скъпоструващата, но спасителна идея как хем булевардът да бъде разширен с шест платна, хем  къщите да бъдат съхранени. Сградите се подкопават, заедно с основите и на специални платформи върху релси се придвижват 200 метра по-навътре. Следват реставрация и превръщането на квартала в най-модерното място за развлечение. Между другото по същия начин (без пренасянето) е преобразено старото пристанище. Там бившите складове са превърнати в наниз от клубове, ресторанти и сцени под открито небе, където забавлението продължава до зори, разхлаждано от морски я бриз.
Но да се върнем към „Сарона”. 

Селището е основано на 18 октомври 1871 г. 

край река Аялон, която по онова време е доста пълноводна и през зимата излиза от бреговете си. Затова тамплерите построяват къщите си на хълм, откъдето успяват да виджат морето. Германските заселници идват в днешен Израел, за да развиват планово селско стопанство. Те наемат архитект Теодор Зандел, който проектира градчето във формата на кръст. За първи път на територията на Палестина те отделят специално внимание на озеленяването – край обществените сгради засаждат средиземноморски борове, по пешеходните алеи – палми, а границите на селището са очертани с кипариси. 400-те немски земеделци отглеждали цитрусови плодове, зеленчуци, произвеждали млечни и месни продукти, вино. През 1904 г. те изкопават кладенец дълбок 52 метра, чрез  който с помощта на газова помпа снабдяват цяла „Сарона” по първия в Палестина водопровод.  През мазето на един от клубовете се стига по таен тунел до кладенеца, който днес е превърнат в туристическа атракция.  Посетителите на модерния квартал  могат да видят и все още действаща хидравлична преса, пренесена през 20-те години на ХХ век от Германия.  През 1898 г. арх. Зандел построява подземна винена изба по последна дума на техниката, тя помогнала на тамплерите да увеличат производството на вино до 400 000 литра вино годишно, т.е. повече от половин милион стандартни бутилки по 0,75 литра. Изнасяли напитката главно за Германия. По-късно дори построили писта, откъдето да излитат и кацат транспортните самолети.
Навремето около „Сарона” е имало само обработваема земя, граничеща с три арабски селца на север – Сумейл, Джемусин ал Ареб и Шейх Мунис, чиито жители в началото на ХХ век общо едва надхвърляли 1000 души и си живеели сравнително мирно с германците.
В наши дни реставрираните им къщи

съжителстват с 18 небостъргача в центъра

на Тел Авив. А служителите от офисите не пропускат да отскочат за тържественото откриване на триетажния магазин на Tommy Hilfiger в присъствието на собственика на марката. До него вече се е настанил и първия бутик на Fred Perry, последван от G-STAR RAW, накитите на Adina Plastelina, клон на берлинския Liebeskind ... Любопитното е, че преди да се появи  „Сарона” представителните дюкяни на известните марки предпочитали моловете. Няколко галерии за приложно и изобразително изкуство също са предпочели естествения декор на старите тамплерски къщи за експонатите си.  Почитателите на хапването и пийването могат да избират между типични еврейски гозби и класическа европейска кухня или да си купят от някое заведение готова кошница за пикник, за да поседнат на зелената трева или на някоя от специално аранжираните масички със семейството си.
Докато четете тези редове може би в „Сарона” откриват поредната реставрирана къща, възродена за нов живот, съчетала почитта към старото с ентусиазма на новото.

Публикуване на коментар

Как да се държим в храмовете Анкор Ват, Камбоджа? Милена Хлебарова, експерт по протокол и етикет Анкор Ват е едн...