Деси Банова: И аз като ди Каприо съм загрижена за природата
Магдалена Гигова

- Деси, представяла ли си си, когато започваше като синоптичка в Нова тв, че един ден ще те поканят като водещ метеоролог на световна среща на ООН по въпросите на климата?
- Нито съм мечтала, нито сънувала! Страшно съм щастлива от това, което ми се случи, и от признанието. Половината ми живот е минал в Нова телевизия, от 16 години работя там. Винаги към смятала, че още нещо мога да направя за опазването на околната среда, затова се почувствах страшно удовлетворена. Разбира се, това е признание и за Нова тв.
- Как те забелязаха?
- През април т.г. бях поканена на 11-ия международен метеофорум във Франция, който е за водещи на времето. Бяхме повече от 70 телевизионни синоптици от цял свят. Тогава осъзнах колко сериозно е положението с климата. Известни учени ни разказаха, че належащите мерки не само за правителствено ниво, а всеки от нас може да прави малки стъпчици във всекидневието, с които да помогне на планетата. Процесът е необратим, но поне можем да спрем катастрофалното влияние на човека върху природата. Когато се върнах от форума, предложих да разработя този проблем за „Темата на Нова“. В началото ръководството беше леко скептично. Може би защото климатът не е злободневна тема, но за нещастие след това се случиха катастрофалните наводнения с човешки жертви у нас. Тогава се оказа, че моята тема е не само глобална, а и много актуална за нашата страна, и получих подкрепа.
Работата върху нея ми отне три месеца. След Франция приемам климатичните проблеми като лична кауза, защото учените казаха, че разчитат на нас да бъдем посланици истината да стигне най-бързо до хората. Промяната на климата е факт. Това не е измислица, която се отнася за далечното бъдеще, а се случва тук и сега. И ако нищо не бъде предприето, за съжаление ще очакваме все повече катастрофални явления. Връщайки се в България, аз вече се чувствах отговорна, че трябва да направя този филм. Реших просто като обратна връзка да го изпратя на хората от ООН и от Световната метеорологична организация.
- Как реагираха те?
- Получих много хубави отзиви. Не знам дали заради моя филм, или предварително са имали такава идея, но в ход е проектът „Времето през 2050“. Целта е няколко водещи на синоптичната прогноза от цял свят да направят нещо подобно и да бъдат поканени на срещата на ООН. Като една от целите на този проект е и държавните лидери да се вслушат в тези прогнози. Така че реално аз донякъде изпреварих техните мисли за този проект, а и виждайки моята работа, са се сетили за мен.
- А как изобщо попадна в полезрението им?
- Във Франция бях поканен персонално. Попитах как са стигнали до мен. Оказа се, че са направили проучване кой е най-популярният в България водещ на прогнозата за времето. Бях много щастлива - явно годините работа са оказали влияние, а и това е възможност, която се случва един път в живота.
- Е, след успеха в Ню Йорк сигурно ще те поканят отново?
- Идеята е проектът да продължи, като ангажират все повече водещи на времето от цял свят, защото се очаква догодина в Лима, Перу, да бъде подписано глобалното споразумение. За първи път най-големите замърсители - Америка и Китай, дават заявка, че са съгласни да водят преговори за намаляване на емисиите на въглероден диоксид - главния виновник за промените в климата. От ООН въвличат водещите на времето, защото публиката им вярва и така все повече хора ще осъзнаят какво се случва и ще вземат мерки.
- Да, но има и доста скептици, които твърдят, че глобалното затопляне е едно плашило, от чиито катастрофични прогнози някои хора изкарват милиарди.
- Когато ентусиазирана се върнах от Франция, мнозина ми казваха: „Значи са успели да ти промият мозъка!“ Много се стреснах. Аз не съм учен, склонна съм да вярвам на хора, които са получили Нобелова награда за приноса си за климатичните проблеми, каквито са Ал Гор и д-р Раджендра Пачауари.
- Е, те са главната мишена на скептиците?
- Затова бях силно притеснена дали не греша, като се застъпвам за тази теза. После взех решение, че ако не помагам, със сигурност не вредя. Всеки от нас е отговорен не само за климата, а за планетата. Много хубаво би било, ако благодарение на мен някой човек си изгаси лампите.
Точно понеже ме беше страх, че ще бъда обвинена в пристрастие, във филма си „Климатични аномалии“ заемам следната позиция: ако не можем да повлияем на природните фактори, поне да не им вредим - да не палим лампите, когато нямаме нужда, да не пускаме водата, когато не ни е необходима, да ходим с метро, колело или пеша на работа вместо с кола. Така пестим енергия. Това е моето верую. След срещата на ООН учени от цял свят, които са посветили години от живота си на тези изследвания, ни доказаха с неоспорими доказателства, че наистина има тенденция за затопляне на земята през последните 50 години.
- Там беше и Леонардо ди Каприо. Всички се интересуват как изглежда на живо, а ти си го видяла дори два пъти.
- Факт е, имах този късмет. Участвах в т.нар. Клаймът марч, на който се събраха 400 хиляди души от цял свят. Беше уникално събитие! Чудейки се откъде да тръгнем, защото имаше няколко лъча, бразилската водеща на времето извика „Лео! Лео!“. Беше на метри от мен, но много дегизиран - с шапка, със слънчеви очила, огромна брада и страшно много хора около себе си. Никога не бих го познала. Докато реагирам да го снимам, той се изгуби в тълпата. Оказа се, че наистина е бил той и е трябвало да държи реч на импровизираната сцена, която видяхме, но американска журналистка, вместо да го пита за опазването на околната среда, му задала въпрос за личната му яхта. Ди Каприо се разгневил и отказал да говори. По-късно в сградата на ООН учтиво ни бяха предупредили, че не е позволено много-много да се снима.
Като външен вид Лео бе много по-различен от това, което сме виждали по филмите. Видимо напълнял е, с голяма брада и пораснала коса, вързана на опашка. Моето предположение е, че се готви за роля. Толкова е променен. Честно казано, представях си го доста по-нисък. Много впечатляваща реч произнесе. Според мен дълго се е готвил за нея, защото държеше два листа, но погледна към тях само веднъж, колкото да се подсети. Беше железен - говори десетина минути, без да спира. Той от години се е посветил на опазването на околната среда, природата, изчезващите видове. Неслучайно Бан Ки-мун го провъзгласи на посланик на климата. Ако бях по-нахална и настоятелна, вероятно бих могла да го заговоря. Той се държеше много нормално, макар да бе заобиколен от прекалено много хора.
- Видя ли други звезди?
- Казаха, че Мат Деймънд е бил там, но аз не го видях. Държавните лидери от цял свят присъстваха на срещата. Запознах се с Ирина Бокова - страхотна жена. Когато се представях на различни хора, всички казваха „О, и Ирина Бокова е българка.“ Очевидно е направила страхотно впечатление. Запознах се с директора на WMO (Световната метеорологична организация), с Кристиана Фигурес - един от шефовете на междуправителствения панел за промяната на климата към ООН. Взех интервю в студиото на Би Би Си с д-р Радженда Пачауари, който получи Нобелова награда с Ал Гор. В студиото на NBC снимахме две прогнози за времето на български. Едната показваше какво ще се случи с валежите и температурите, ако човечеството продължи да излъчва емисии на въглероден диоксид, и обратното.
- Това ли бяха най-емоционалните ти моменти?
- О, такива имаше безброй! Специално за представящите времето ни бяха организирали среща с хора от Белия дом, сред които имаше бивш астронавт, който ни разказа как се виждат промените в климата от Космоса. И тези хора да ти кажат „Грейт джоб!“ (страхотно си се справила), е голяма емоция. И наистина от всички водещи на времето само аз бях направила 15-минутен филм. Там излъчиха само 5 минути от него със субтитри на английски. Усещането е грандиозно. Страшна емоция! А и „Клаймът марч“ - добро настроение, хора, надошли с дечицата си, с карнавални костюми, с плакати с послания, с музикални инструменти. В един момент всички крещяха, а в другия казаха: „А сега - тишина!“ Настръхнах! 400 хиляди души, които мълчат с вдигнати ръце за климата.
- Не може само да си работила. Не пофлиртува ли с някой красив американец?
- Въобще не съм имала време за флиртове - изпращах материали от ООН за централната емисия на Нова, правих интервю с президента Плевнелиев, а бях зависима от камерата на ООН, която ми предоставяха за определено време. Въпреки че имаше много интересни и красиви мъже. А и там за първи път се почувствах наистина привлекателна. Много ме заглеждаха.
- Само приятни емоции и никакъв екшън?
- А, имаше! Росен Плевнелиев бе много отзивчив, но по време на уговорената ни среща камерата на ООН, която ни предоставяха, не ми беше на разположение, защото белгийската водеща на времето излъчваше на живо за нейните централни новини. А аз трябва да го запиша за нашите?! Китайският водещ на времето беше дошъл със собствена камера и взех интервю с Плевнелиев с китайска операторка. Те пък ме помолиха да съдействам президентът да даде интервю и за тях. Той не отказа и всички бяха много щастливи. Спаси ме братският китайски народ.
- Говориш за екология, а как възпитаваш дъщеря си Йоана да пази природата?
- По-скоро мога да ти кажа как превъзпитавам мъжа си Иво. Той живее малко нашироко и не се замисля. Кранчето доста често е пуснато, докато се бръсне, или го оставя на макс и излиза от банята за малко. Лампите светят навсякъде. Първият ми разговор беше с него. Казах му, че хаби природни ресурси.
- Повлия ли му?
- Не на 100 процента, но ефект има донякъде. Процесът е труден, но един от аргументите ми е, че можеш и много да спестиш от сметките в домакинството от такива простички неща. Елементарно е, но много хора не знаят, че не трябва да проветряват с открехнат прозорец. Достатъчно е да го отворят изцяло за кратко и да го затворят. Санирането на жилищата също пести енергия. Малките стъпки във всекидневието не водят до дискомфорт, а помагат на природата.
- Говориш с много жар.
-  Сигурно съм „наследствено обременена“, защото майка ми повече от 30 години работи в районна инспекция за опазване на околната среда и от малка съм закърмена със загриженост за природата. Хората не се замислят, че когато изхвърлят някакъв отпадък, са необходими години, за да се разгради. Окей, няма да се случи в наше време, но ще засегне нашите деца.
- Имаш ли впечатление, че все пак се замислят по-често?
- Да, особено след наводненията и катаклизмите в България. Дори такива, които не са чели нищо по темата, са на мнение, че природата си отмъщава и че ние саморазрушаваме средата си. Вероятно много от факторите са природни и ние не можем да им повлияем, но съществува и човешкият фактор. Затова много чета - на български и на английски, и ми е много интересно. Направо съм полудяла на тази тема.
В последно време много зачестиха т.нар. екстремни събития във времето - зими без сняг, влажни и мрачни лета. Колкото и да не си учен, ти прави впечатление, че нещо не е наред. Първите думи на Леонардо ди Каприо бяха: „Заставам пред вас не като експерт, а като загрижен гражданин.“ Аз също.