петък, 18 юли 2014 г.


Поредица на "Преса" - Карнавалите по света
На „Марди гра“

Показваш бюст, печелиш герданче

Магдалена ГИГОВА

 




Карваналът „Марди гра“ се празнува от 1699 г. от католиците в почти целия свят - от Германия, Франция, Чехия и Белгия през Еквадор чак до Австралия. Но официалното му местоположение е в Ню Орлиънс. С „мазния вторник“ се отбелязва началото на големия великденски пост и тогава е кулминацията на карнавала. Няколко седмици преди празника домакините трупали продукти за вкусни и тлъстички ястия, за да ги поднесат на масата заедно с ароматните печива. Впрочем името на карнавала на френски означава точно това - Mardi Gras е „мазният вторник“.
Единственото условие на шумната веселба е да завърши точно в 12 ч. вечерта. Ако карнавалът продължи дори секунда повече и настане Пепелната сряда, душите на празнуващите ще паднат в лапите на дявола. Това суеверие е свързано с красивата легенда за красавицата Роз и възлюбления й Габриел. Според преданието хубавата Роз Латюлип отишла на „Марди гра“ с приятеля си, но в момичето били влюбени много местни младежи, които люто ненавиждали Габриел.  Затова когато започнали танците, ухажорите съперници го прогонили. Но той не напуснал обиден, ами се притаил в ъгъла, без да сваля очи от любимата си. Сърцето му било пълно с ревност и гняв.
Малко преди полунощ на дансинга се появил чаровен непознат. Той измъкнал Роз от тълпата поклоници и я завъртял в страстен танц. Габриел бил толкова огорчен, че се заврял в най-тъмния ъгъл на близката уличка, а оттам наблюдавал танците истински дявол с рога и копита - придружител на самия Сатана, непознатият, който танцувал с Роз. Времето минавало, тя танцувала в забрава, а стрелките на часовника наближавали 12 през нощта. Сатаната ликувал - още миг и душата на момичето щяла да стане негова завинаги. Но няколко секунди преди полунощ Габриел се втурнал и изтръгнал любимата си от прегръдката на непознатия. След тази случка „Марди гра“ започва във вторник сутринта и веселбата завършва секунди преди да настъпи сряда.
Традицията на карнавала в САЩ идва заедно с първите френски колонисти (по онова време Луизиана е под тяхно владичество). Те го празнуват през 1740 г., за да покажат на жегата, влагата, комарите, блатата и индианските набези, че нямат намерение да си ходят и ще оцелеят, въпреки всичко. След идването на испанците празникът е забранен, но местните жители се вдигат на бунт и добиват връщането му. 
Столица на пешеходните и конните паради е Ню Орлиънс. За първи път празникът е отбелязан през 1857 г. като забавление за богатите граждани. Официалните цветове на парада са зелен, виолетов и златен. Те са вписани в устава на карнавала и означават вяра, сила и справедливост. Всеки гост е задължен в облеклото си да има поне един от тях. 
През 1872 г. великият руски княз Алексей Романов посещава карнавала заедно със своята възлюбена, актрисата Лидия Томсън. В негова чест домакините организират избор на „Крал на карнавала“. Идеята се харесва на хората и до ден днешен процедурата се повтаря.
За повече от век и половина „Марди гра“ е бил отменян едва десетина пъти заради епидемия от жълта треска през 1870 г., гражданската война и двете световни. Африканската общност в Ню Орлиънс си правела паралелен карнавал от 1909 г. През 1949-а короната на крал на шествието получава прочутият Луис Арстронг. През 1960 г. на участниците в зулу парада разрешават за първи път да минат по централните улици. Преди това се свирали по задните сокаци в черните квартали.  
Събитието се слави и със своята торта „Марди гра“. Тя се продава само в сезона на карнавала. Сладкишът е плетен и представлява нещо като козунак с много канела, покрит със зелена, виолетова и златна захар. В едно от печивата е поставено пластмасово бебе. Който го открие - купува следващия сладкиш. Карнавалът добива световна известност, когато през 1938 г. журналисти от списание „Лайф“ разказват как един американски град е съхранил старинната си традиция на изискан разврат и успявал да се весели дори в годините на Голямата депресия. Парадът на Бакхус е посветен на порочните развлечения - карти, пиене и жени, а индианският парад изкарва всички на улицата с пищните си карнавални костюми, отличаващи се с изисканост и великолепие.
В наши дни главното действие на „Марди гра“ се развива във Френския квартал на Ню Орлиънс (Vieux Carre) на Бърбън стрийт, макар правилното произношение да е „Бурбон“ - по името на френската кралска династия. Тук царства великият джаз, музикантите надуват бузи, сякаш от това им зависи животът, върху тълпата се сипят конфети и серпантини, а количеството красавици на квадратен сантиметър е по-голямо, отколкото на кастинг в Холивуд. Тук карнавалът се превръща в пиршество за очите на воайорите. Само в този ден момичетата по съвършено непонятни причини заголват гърдите си и срещу това получават евтини пластмасови гердани, които мъжете им поставят на шиите. За да получиш най-ценния трофей на „Марди гра“ - кокосов орех, метнат от кортежа, трябва да бъдеш забелязан от „хвърлящите“. Заради това по време на карнавала на Бърбън стрийт младите жени разкъсват блузите си в екстаз на границата на психозата. Ню Орлиънс е единственото място в света, къдете евтините дрънкулки предизвикват у съвременните жени същия възторг, както у туземките по времето на Колумбовото нашествие.

Макар основното шествие да се точи по Бърбън стрийт, местните жители се кълнат, че най-добрите гледки са откъм Гардън дистрикт  (Garden District) и Чарлз авеню (St. Charles Avenue), но ключовите места са заети четири часа преди парада. Рекламното лого на Ню Орлиънс е: „Това е градът, който не можеш да забравиш“. В особена сила слоганът важи за „Марди гра“. Шествията са наистина незабравими. Първо дефилират оркестрите, общо над 5000 музиканти, които свирят от джаз до рап. Следват ги платформите. Всеки карнавален клуб си е избрал различен сюжет и платформите са като движещи се скулптурни групи или живи картини по дадена тема. Накачулените върху тях участници хвърлят на зрителите бонбони, изкуствени дублони или мънистени гердани. В историята е останала 1968-а, когато композицията „Левитан“ е била превозвана от десет двойки камиони. Тогавашната й цена - 850 000 долара днес е равна почти на милиард. В наши дни ураганът Катрина и икономическата криза са намалили разходите за сметка на въображението.

Голата сребърна жена и голите партита

 
Както голият каубой китарист стана такава забележителност на Тайм скуер в Ню Йорк, че реши да се кандидатира за президент, така и сребърната жена на „Марди гра“ е повече от институция. Голото, боядисано в сребърно тяло на жена само по оскъдни прашки позира за снимки (срещу заплащане), но и служи като таен пътеуказател. Само тайнствената дама може да ви прошепне тайните адреси на покварата в града. Една от тези посоки са голите партита. На тях се влиза само с покани. Неофициално те са един от начините, с които измамниците обират парите на туристите - улични продавачи на силни усещания продават поканите за тях срещу суми от 100 до 400 долара. Само дето пропуските изобщо не са валидни. Но партитата наистина съществуват, обаче на тях се случват неща, които не могат да бъда публикувани, дори гарнирани с голяма червена точка.

 
Публикуване на коментар

В Покана за пътуване: Ендокринолог прелетя 60 000 км за месец, за да снима вулкани. Шри Ланка – люта и магична

Помните ли онова стихотворение на Валери Петров, в което той като млад студент сравнява трахеите с брезички, а когато в...