Жената на Стамболов не поглежда друг мъж след смъртта му

Жената на Стамболов не поглежда друг след смъртта му

Поликсени превръща кабинета му в олтар и кара децата да се молят пред стъкленицата с отрязаните ръце на баща си

 Магдалена ГИГОВА

Строителят на съвременна България Стефан Стамболов бил толкова вещ любовник, колкото и политик. Според собствените му хвалби той „обезчестил 77 девици“. Бакалската сметка показва, че е въвеждал в любовта средно по 11 невинни моми на година по време на 7-годишното си управление като премиер на България. Или приблизително по една девойка на месец. И то без да броим безконечните му запои, среднощни комарджийски гуляй и вземане-даване с омъжени жени и проститутки. Въпреки това със съпругата си Поликсени Стамболов има хармоничен, почти идеален брак, от който се раждат четири деца - едно момиче и три момчета.

Наричат известния държавник, революционер, поет и политик българския Бисмарк, но всъщност в семейството по-образована и умна е жена му. Той е изключен от Духовната семинария на Одеса и не е имал време да завърши друго освен училището на живота.  Въпреки това Стамболов е седем пъти депутат, вкл. в две Велики народни събрания, и министър-председател на България от 20 август 1887 до 18 май 1894. Близки до него обаче твърдят, че „под завивките“ Поликсени е успявала да му внуши някои напредничави идеи и да го убеди, че сам ги е измислил. Двамата са странна двойка, наглед напълно противоположни. Бившият хъш е „нисък, набит, монголски тип, с изпъкнали скули, блестящи от ум и находчивост черни присвити очи, с редки коси, рядка черна брада, общо взето, не вдъхващо особено доверие лице“, както пише за него в дневника си секретарят на Фердинанд - граф дьо Бурбулон. Съпругата му е с одухотворена хубост, с „ръст повече от среден, тънка, с бледо лице, приличащо повече на восък“, според свидетелство на един от чуждестранните кореспонденти в София.

 

Стамболов се запознава с бъдещата си съпруга Поликсени Станчева в родния й Свищов през август 1887 г., когато за пръв път на българска земя стъпва новоизбраният княз Фердинанд. Той пътува от Русе към Търново, за да положи клетва. Стефан го придружава като регент. 17-годишната девойка произнася приветствено слово на немски към новия монарх. Тук версиите са две. Според първата бъдещият премиер веднага хлътва по изисканата госпожица, втората обаче гласи, че всъщност Стамболов е запленен от по-малката й сестра, но баща й не дава дума да се издума, тя да прежени кака си. Каквато и да е истината, година по-късно, през май 1888 г. 33-годишният държавник вече е женен мъж. Поликсени е добра партия - тя е от знатния Станчовски род и донася солидна зестра на съпруга си, но бракът видимо не е по сметка. Писма на Стамболов свидетелстват, че е грижовен съпруг и баща. На 1 юли 1889 г. той й пише от Велико Търново с молба невестата му да го уведомява за здравето на първородния им син Стефан. А в писмо от 1890 г. от Силистра я пита дали са покарали първите зъбки на втория им син Коста. Когато Поликсени е на гости на майка си в Свищов, Стамболов я умолява да се върне по-скоро, че принудителният ергенлък му е додеял. 

Животът на г-жа Стамболова никак не е лесен. „Услужливи“ клюкари непрекъснато й донасят за пиянските изцепки, комарджийските подвизи и кръшкането на мъжа й, но тя никога не казва лоша дума за него и винаги застава зад гърба му. Още съвсем млада невеста преглъща публичния шамар, когато вестниците препечатват негово стихотворение, посветено на... проститутка. Стамболов го пише по време на Априлското въстание, когато в Търново се крие в дома на лека жена на име Мария, наричана от съгражданите си Гранда-Мола. Щом става премиер, някой го изравя и цяла България се забавлява с римите му:

 Към нея

                Благодаря! В света лъжлив,

страхлив, предателски и подъл

намерих аз човек правдив,

безстрашен, честен, благороден.

Благодаря! Прибежище,

защита, правда и утеха,

намерих аз при теб жена,

под твойта скромна, бедна стряха.

Не от любов към мене само

ти ми показа милост, чест,

но от любов къмто народа,

и затова че бях злочест…”

Търново, юний 1876 г.

Поликсени гордо заявява, че тази жена е светица, защото е спасила живота на мъжа й, и цяла България трябва да й благодари, че и паметник да й издигне.

Антон Страшимиров пише за Стамболов: „Все пак той е една наша неизмеримост.“ Ключовата фраза е „все пак“. Ярката фигура на политика не се вмества в никакъв калъп. Той е революционер, но и диктатор, поет, но и страстен любител на забавленията, често прекрачващи границите на допустимия морал. Той можел да играе карти с денонощия, като ставал от стола само по належащи нужди, но не понасял загубата. Веднъж изгубил пет лева и разгневен хвърлил монетата в лицето на спечелилия - министър Иван Салабашев. Потърпевшият разтъркал слисан бузата си, след което моментално заложил тези 5 лева с надеждата, че ще ги загуби.

Екатерина Каравелова пък в спомените си подробно разказва как Стамболов се хвалел пред приятелите си, без да пести пикантни подробности, за последния си роман с г-жа З. „Той със смях занимаваше компанията как е вадил револвер, уж искал да се самоубие от любов,  за да накара обезумялата жена да се поддаде на неговото желание...“ Това „откровение“ така потриса Каравелова, че никога вече не повярвала на мъжки уверения в любов.

Тъкмо хвалбите му по „тънката част“ дават повод на политическите му врагове да му „скроят шапка“ и да го свалят от власт, защото радикалните реформи в икономиката и западната ориентация на България, които прокарва Стамболов, са съпътствани от корупция,  шуробаджанащина, невъздържано поведение от страна на премиера. Той става първият български политик, принуден да подаде оставка след сексскандал. Противниците му пускат  клюка, че Смарайда, съпругата на военния министър Михаил Савов, е любовница на Стамболов. Савов обявява дуел н Стамболов. Предполага се, че в дъното на компромата са  Фердинанд и съпругата му Мария Луиза. Премиерът с наслада одумва външния вид на княгинята и се съмнява във възможността й да роди здрави наследници, присмива се на княза, че няма вкус за жени.

Когато съсичат Стамболов на 3 юли 1895 г. насред столичната ул. „Раковски“, недалеч от дома му, и приятели, и врагове на бившия хъш се стаяват изплашени. Кобургът праща на погребението венец, съпругата отказва да го приеме. Само тя, Поликсени, докрай му остава вярна - драпира едната стая в черен плат като параклис и слага там стъкленицата с отсечените му ръце. Всяка сутрин кара децата си да се молят пред тях. Историкът проф. Георги Марков твърди, че автори на интригата са Димитър Станчов (началник на тайния кабинет на Фердинанд) и Григор Начевич (външен министър). 

Из София плъзват слухове. Говори се, че Стамболов посещава бардаци, където е пипнал „френска болест“ (сифилис). Скандалът ескалира. Князът коментира „С мръсните гащи на Савовица аз кабинетен въпрос няма да правя“. В същото време обаче Фердинанд, чиито прякор е Лисицата, разчита на уязвената гордост на премиера. Стамболов подава оставка, но неочаквано за него князът я приема. И ако обществената истерия е била болезнена за Поликсени, следващите месеци са кошмар. Мнозина от „приятелите“ на семейството се отдръпват. Бившият премиер заболява от диабет и високо кръвно. Моли Фердинанд да го пусне на лечение в чужбина, но той отказва.

На 15 юли 1895 г. Стамболов е посечен на улицата от наемни убийци. Донасят го в дома му на ул. „Раковски“ 122 с разсечена глава и отрязани ръце. Четири дни агонизира в ръцете на Поликсени. Три от тях е в пълно съзнание. Държавникът посочва княза като поръчител на убийството си и назовава имената на физическите си убийци. Той заклева съпругата си никога да не приема помощ от Фердинанд и да не позволи на децата им да се занимават с политика. „Поликсени - каза той тихо, - чувствам, че идва краят ми. Чуваш ли ме?" „Чувам те.“ „Снеми превръзката от очите ми, искам да видя още веднъж теб и света.“ „Лекарят забрани това.“ „Направи каквото ти казвам.“ Госпожа Стамболова отстрани леко превръзката. „Виждаш ли ме?“ - попита тя тихо. „Виждам те, Поликсени, благодаря ти. Ти беше добра жена, бъди и добра майка за децата, щом аз се преселя отвъд. Отбягвай двореца, той носи нещастие. Константин трябва да се учи в селска школа, чуваш ли ме? После да следва по-нататък. Бог да пази вас и България!“ - така немският офицер Рихард фон Мах, привърженик на Стамболов, описва в спомените си последните му мигове.
Българският държавник умира на 41 години. Жена му е много по-млада от него, но след кончината му тя никога не поглежда друг мъж. Нейната скръб е личната й Голгота! А политиката не й помага в изкачването й. Докато траурната процесия върви към гробищата, противници на Стамболов освиркват ковчега и замерват близките му с камъни. Щом процесията се разотива, враговете му играят с часове хоро върху гроба му. И това е само първото оскверняване. Обругаването на вечния дом на Стамболов се превръща в любим политически спорт по онова време.
Поликсени Стамболова до края на дните си ходи само в черно.  С гордо вдигната глава тя понася очернянето на паметта му и никога не се отказва от мъжа си. Вдовицата  почти не излиза от фамилния им дом до разрушаването му през 1930 г. и изхранва децата си с наема от един апартамент, който едва й стига да покрие разходите. Това е цялото наследство на Стамболов.
Пет месеца след убийството му Народното събрание издава доклад от 600 страници, в който разобличава бившия премиер в политически, икономически, криминални и сексуални злоупотреби. Текстът целял да очерни още повече политика. Заедно с калта, която всеки ден обливала покойния й съпруг, Поликсени Стамболова получила писмо от двореца, в което князът предлагал да й бъде отпусната пенсия. Тя обаче отговорила, че не иска милостиня от него, защото съпругът й я е заклел на смъртното си ложе да не взема нито грош от него.
Пред олтара на седемгодишния им брак Поликсени поставя отсечените ръце на мъжа си в стъкленица и превръща кабинета му в параклис с черни драперии. Кара децата всяка сутрин на колене да се молят пред буркана с останките на баща си. Това съсипва психиката им.
Най-голямата дъщеря - красавицата Вера - се влюбва безумно в офицера Атанас Станчев. Майка й обаче решава, че той не е подходящ за нея, и не й разрешава да се омъжи. Вера полудява от любов и мъка. Отначало я лекуват в разни санаториуми в Швейцария. Но парите свършват и я настаняват в лудницата в Карлуково, където угасва твърде млада. Братята й Константин и Стефан (третото момче умира в ранна възраст), като виждат трагедията на сестра си, дават обет никога да не се женят и да не създават потомство. Така Стамболовият род се затрива без наследници.