Мис Свят ще вие балийски танци под гигантска птица

Мис Свят ще вие балийски танци под гигантска птица

 

Стинг, „Горилаз“, „Айрън Мейдън“ и „Парамор“ са пели сред естествения декор на Гаруда Вишну Кенчана

Текст и снимки Магдалена ГИГОВА

 

На 28 септември Мис Свят за 2013 година ще бъде коронясана сред величествения декор на Гаруда Вишну Кенчана - парк на остров Бали. А освен милиардите зрители по цял свят късмета да гледат церемонията на живо ще имат и 10 000 души, колкото побира най-голямата зала под открито небе в Индонезия. 

И това далеч няма да е дебютът на парка като място за концерти. Тук са пели Стинг, „Горилаз“, „Айрън Мейдън“ и „Парамор“... Освен това всеки ден посетителите се наслаждават на кръшните извивки на балийски танцьорки.

Кое е това приказно място и какво означава името му?

Гаруда е каменна птица, тежко кацнала на един от хълмовете на Бали. Огромна! Самата тя изглежда като хълм. При това е още недовършена. Гаруда е и митичният орел от герба на Индонезия. В индийските легенди „пилето“ е представяно като цар на птиците и в същото време ездитно животно на бог Вишну.  

 

 

Паркът Гаруда Вишну Кенчана (накратко GWK) се е ширнал на 230 хектара в най-високата част на Южен Бали. Може да е недостроен, но пак е поразителен с грандиозността си. В центъра му са монументалните скулптури на бог Вишну и гигантската птица Гаруда (283 метра). От високото освен пасторалната панорама на Бали при хубаво време може да се зърне и свещената планина Агунг. Навремето от тези скали са добивали креда и безчинствата на човешкия башибозук са оставили дълбоки рани. Световните звезди веднага са оценили естествения и внушителен декор на мястото и са правили концерти там. Пък и пазар от 240 милиона слушатели не е за изпускане. За сцена се използва огромното открито пространство, оградено с отвесни грамади, които осигуряват отлична акустика.

В каменния амфитеатър пък чакат слънцето да залезе, за да запалят факлите и с ритмичен звук, който напомня тракането на влак, да започнат представленията с емблематичните танци кечак. Виждали сте поне на картинка танцьорки като статуетки да кършат изразително пръсти. Но не сте чували задъхания, почти оргазмен ритъм на мъжкия хор, който тактува с придихания и пляскане на ръце само една дума „кечак“.

Танцът баронг изобразява сцена от индуистката поема „Махабхарата“, в която Сухадева постига безсмъртие - история, неособено популярна сред индийците. Баронг е митологично животно, достатъчно могъщо, за да помогне на Сухадева да победи злата вещица Рангда. Традиционната сцена, костюмите и оркестърът от ударни инструменти - металофони и гонгове, които се наричат гамелан, превръщат танца в незабравимо зрелище. На Бали гамеланът е голям перкусионен състав, в който влизат инструменти, чиито имена звучат като екзотични племена: там-там, явански гонг, сленто, угал, кеманак, кенданг, кепяк, гамбанг, сарон, бедуг.

На чуждестранните туристи преди представлението се раздават брошури с пояснения за танца и благодарение на тях иначе „безсмислените” диалози (главно с чупене на стойки и кършене на пръсти) придобиват мощно въздействие.

На сцената в Гаруда парк показват и танца кечак, който разказва история от „Рамаяна”. Тя започва с изгнанието на Рама и завършва с отпразнуването на победата му над Равана. Различното в представлението е липсата на оркестър. Вместо това 50-ина мъже в саронги (дългопола препаска) са наредени в кръг около сцената и припяват „чак, чак, кечак” в различно темпо, което диктува и ритъма на представлението. „Ръководителят движение” на танците, нещо като тамада, от време на време извисява глас, колкото да строи героите за ново действие, припукват факли, а красиви момичета в златисти костюми и грим (достатъчен да се пребоядиса презокеански лайнер) разиграват сцени от епоса. Главно за борба със змейове, зли богове и крадене на принцеси. Най-накрая публика и артисти се омесват в обща хомогенна маса със смайваща пъстрота и се започва едно снимане... на радостта от живота.

 

На Бали всеки ден славят живота

 

Остров Бали е приказно късче земя, населено с 3 милиона приятелски настроени и артистични жители. Това е и мястото, където боговете са повече от хората. Защото всеки балиец си има поне няколко персонални небесни покровители, на които по пет пъти на ден принася дарове. Те, разбира се, са скромни - цветя, ориз, вода и ароматни пръчици. С тях благодари за реколтата, за късмета да живее в рая и за подарения му хубав ден. На индуистките богове се дължат и... задръстванията на Бали. Защото според местната религия над храм не може да минава нищо. И ако решат да построят магистрала на два етажа, тя трябва да криволичи повече от змия, за да не засенчи нито един параклис или молитвен дом. Твърди се, че на Бали те са повече от 20 000. А като се има предвид, че на острова всяка къща си има и домашен олтар, мисията е невъзможна. 

Тропическият рай (на 8 градуса южно от Екватора) по средата си има задрямал вулкан, но останалата част от острова е терасирана на оризища и плантации. Затова храната е безобразно евтина, дрехите - също. А места за преспиване има за всеки джоб - от петзвездни хотели до чисти скромни стаи под наем извън градовете.  Дължината на острова е 153 км, ширината му е 112 км, с площ 5633 км². Най-високата точка е връх Агунг - 3142 м, активен вулкан, който последно е изригвал през март 1963 г. Но се мълви, че още къкри потайно.

Хубавото на столицата Денпасар, както и на целия остров, е забраната за строителство по-високо от два-три етажа, при което е препоръчителен традиционният стил - лек, въздушен и изящен. Дори моловете им приличат на храмове!

Градчетата на Бали са малки, но сякаш преливат едно в друго. Санур се вие около дъхоспиращ плаж, опасан с хотели и палми, Кута е любима за младите с шумните си веселби, на Нуса Дуа на полуостров Букит са най-красивите и луксозни хотели, Убуд пък е нещо като балийския Монмартр - средище на художници и скулптори с наниз от галерии в близост до наситенозелени оризища. Тяхната красота е неописуема. Може би защото въздухът трепти с някаква особена мараня, която придава неповторимо очарование на картините и снимките. Сякаш целият пейзаж вибрира като в платно на импресионист.  Туристите, които идват в Убуд, са една класа над средните. Не толкова като пари, колкото като култура. Защото любителите на бирата и джетовете не се вълнуват от традиционна балийска живопис, дърворезби и танци.

 

Проф. д-р Ай Мейд Титиб, ректор на Хинду дарма институт в Денпасар:

Някои жестове имитират животните

 Музикално-танцовият състав от Хинду дарма институт в Денпасар, столицата на Бали, беше на турне из няколко български града. Ректорът на института проф. д-р Ай Мейд Титиб  разкри пред „Преса“  тайните на балийските танци.

„Свещените се изпълняват само в храмовете и имат религиозен характер. Б-бали са както свещени, така и светски, докато Бали-балихан са единствено за развлечение. Джо-гет е най-популярният обществен танц, който изпълнихме на площада в Пловдив. Поканихме на сцената и хора от публиката, те обаче го танцуваха като на дискотека.

Всеки балийски танц разказва или индуистка легенда, или местна приказка. Доста често първо се показват ръцете, които извършват движение, все едно отварят завеса пред лицето, и тогава започва представлението. Доста движения в нашите танци са заимствани от животните. Всяко от тях има определен смисъл и значение.

Само от едно мръдване на ръцете се разбира дали човекът, за когото става дума е кралска особа, благородник или обикновен селянин. Ако посегнете зад гърба си, значи ще вадите меч. В балийската религия той има особено значение. Нарича се крис. Това е мечът, с който гордите балийци могат да се самоубият, ако са попаднали в робство. По позата пък се разбира какво изобразяваме - бог, богиня, царя лъв, птица, маймуна... Впрочем „маймуна“ в Западна Ява е хубаво женско име.

Изследвания доказват, че индонезийските танци влияят на здравето положително, също като  йогата. Всяка година десетки изследователи идват на Бали да пишат дисертации на тази тема, да изучават танците, изкуството за боядисване на платове батик, дори проучват и маймуните. Съществуват научни трудове доколко са се промунили маймунските семейства, които живеят в храмовете през последните 10 години.

В парка Гаруда Вишну Кенчана, който на мен ми напомня по-голяма версия на Античния театър в Пловдив, през ноември ще се открие световен културен форум. Също като икономическия в Давос той се провежда на всеки две години. Тогава на пет сцени се изпълняват танци три пъти дневно.

Всички балийци са хора на изкуството - рисуват, скулптират, пеят, танцуват. Дайте на двама балийци народния им инструмент гамелан (различни видове барабани и ксилофони) и те веднага ще започнат да пеят и танцуват.“

Пред българите играхме танците баронг, джо-гет и крис и много им харесаха, завърши професорът.