ПОПУЛЯРНИЯТ ЖУРНАЛИСТ И ПЪТЕШЕСТВЕНИК СИМЕОН ИДАКИЕВ – ГОСТ В „НОЩНИ ПТИЦИ“ ТОЗИ ПЕТЪК

В петък (11 януари), веднага след „Панорама“, в студиото на предаването „Нощни птици“ гостува известният журналист и познавач на различни народи и култури Симеон Идакиев.

Професионалната му съдба е свързана с БНТ от средата на осемдесетте години на миналия век, а от 1985 г. той е водещ популярната географска рубрика „Атлас” на обществената телевизия и автор на поредиците от филми ”Един мъж, един автомобил, една камера”.

„Болен от неизлечимата болест „пътешественик“, както казва сам за себе си, Симеон Идакиев е обиколил повече от 120 държави, бил е на всички континенти и е заснел над 450 научно-популярни филма. Вече половин век Симеон Идакиев и неговите увлекателни разкази за далечни страни, хора и обичаи водят милиони зрители и слушатели в далечни и непознати кътчета на света. Популярният журналист е автор и на един от най-мащабните познавателни проекти "Непознатата България", в който представя  уникални природни забележителности, исторически места и живописни кътчета из цялата страна.

Симеон Идакиев е автор на  десетки книги, от които „Омагьосаните острови“ е един от най-предпочитаните пътеписи през 2018 година. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските филмови дейци, Българското географско дружество, а през 2014 година е приет за член и на Кралското географско дружество на Великобритания.

Екипът на „Нощни птици“ и водещата Искра Ангелова са подготвили за зрителите на БНТ1 вълнуваща среща с пътешественика, изследователя, познавача на колоритни нрави и исторически събития Симеон Идакиев в петък, точно в 22:00 часа.

Гледайте предаването „Нощни птици“ на 11 януари от 22:00 часа по БНТ1!

В НОВОТО ПРЕДАВАНЕ “ДЖИНС” БНТ Е ПО СЛЕДИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РОДОВИ ХРОНИКИ

 Уникалното по рода си предаване за генеалогия и родова памет “Джинс” стартира в ефира на Българската национална телевизия тази събота. Водещият Андрей Захариев ще съпровожда известни личности до местата, откъдето произлизат предците им, за да ни разкажат фамилната си история

“Джинс” - по името на позабравената дума за род, произход, сой, ще потърси сериозни отговори на шеговития въпрос: “А знаеш ли от кой джинс си?“. Като ни накара да се замислим над това “кои сме”, “откъде идваме” и ни помогне да осъзнаем личната си отговорност като носители на щафетата от миналите към бъдещите поколения.

Гост на първото издание на предаването е литертаурният историк проф. Михаил Неделчев, чийто вещ разказ от старата столица Велико Търново ни среща с неговия прадядо - героя от Сръбско-българската и Балканските войни генерал Иван Фичев, син на самобитния възрожденски архитект Колю Фичето. Ученият ще ни разкаже как по време на Балканската война и двете дъщери на генерала са изпратени на фронта като милосърдни сестри. ,,Нямам син, който да се бие, но имам две дъщери - те ще помагат като доброволки” отсича военачалникът и не прави компромис дори когато лазаретът им е изпратен край Чаталджа, където се водят тежки сражения.

През очите на гостите „Джинс“ ще ни пренесе в българските села и градове, включително онези, които сега са извън пределите на България, ще възкреси минало и традиции, ще ни помогне да преосмислим историческото и културното ни наследство. Предстоят ни и срещи с емигранти, у които споменът за родните места и предци е жив. Идеята зад “Джинс” е героите не само да споделят предаваните от поколения родови истории, но и предприемайки разходка в миналото, да преоткрият нови детайли от наследството си, което да ообогати цялостния исторически контекст.

Водещият Андрей Захариев е добре познат на аудиторията на националната телевизия от емблематичните предавания “Библиотеката” и  “История.БГ”, а екипът на “Джинс” допълват сценаристите Георги Проданов и Деяна Драгоева и режисьорът Еленко Касалийски.

Гледайте предаването “Джинс“ всяка събота, 17:30 ч. по БНТ1!

Граби, народе! Qatar Airways с Глобална кампания вдъхновява за нови пътешествия, предизвикателства и незабравими изживявания през 2019 г.

Всяко приключение на ново място е различна глава от неповторима и вълнуваща история – нека и тази година светът бъде необятна сцена за създаване на лични, вдъхновяващи спомени

Пътешествениците от всички краища на планетата могат да се възползват от ексклузивни намаления и бонусни мили и точки за резервациите, направени до 16 януари 2019 г.

Qatar Airways по традиция започва новата година с Глобална промоция с идеята да вдъхнови хората по света да посетят ново място през 2019 г. и да обогатят изживяванията и светоусещането си.

Пътуващите с Qatar Airways ще се насладят на ексклузивни намаления в рамките на следващите няколко дни за пътуване през цялата година до мечтани дестинации. Светът е книга и който не пътува чете само една страница е казал Свети Августин Блажени. Затова – пътувайте!

Кампанията на Qatar Airways е валидна за продажба до 16 януари, но тъй като е глобална и търсенето е изключително голямо, планирайте и резервирайте бързо, за да можете да се възползвате от най-изгодните предложения. Пътуването може да бъде в периода 7 януари – 10 декември 2019 г., а намаленията са до 45%. В допълнение към примамливите оферти, Qatar Airways Privilege Club ще Ви зарадва с двойно повече мили и точки*.

Започнете годината, набелязвайки следващото си пътешествие. Накъдето и да Ви отведат Вашите мечти и желания, Вие пишете тези уникални и вечни глави от своята история. Заредете се с вдъхновение, бъдете смели в желанията си, поемете с усмивка към нови хоризонти и се наслаждавайте докрай на всичко по пътя, който изберете – само така дестинацията ще има този незабравим чар, който да ѝ отреди специално място в сърцето Ви. 

Окланд (690 EUR) – въпреки, че това е най-големият град на нова Зеландия, мнозина го описват като „повече село, отколкото град“, но мекият климат и близките плажове, го определят като едно от десетте най-добри места за живеене в света.

Тайланд (409 EUR) – накъдето и да тръгнете в Страната на усмивките, все ще стигнете до будистки храм, плаж или място, което да остане завинаги в сърцето ви. Мегаполисът Банкок с безбройните си забележителности,  островите в Андаманско море с недокоснатата си природа и  отлични условия за гмуркане, „класическите“ туристически адреси Патая, Ко Самуи и Пукет – навсякъде туристът е цар и е обгрижван като такъв.

Бали (650 EUR) – след „Яж, моли се и обичай“ остров Бали е още по-желан с приветливите си обитатели, винаги готови да се притекат на помощ, с ласкавото си крайбрежие, цвъртящите на скари с дървени въглища морски дарове на брега в Джимбаран, градчето на художниците  Убуд, сред оризища в трептящата мараня и свещената планина Агунг.

 Малдиви (539 EUR) – потънали в сладко безвремие безкрайни плажове, които настояват да се отдадеш на пълна почивка с любим човек. Безметежен лукс и всички видове водни активности.

Занзибар (670) - Островът е въплъщение на тропическия рай – невероятни плажове, луксозни курорти, малки рибарски селца, тишина и уединение сред екзотична растителност... В доказано екологична среда. Законодателството забранява използването на пластмасови опаковки. Глобата за използването им е 2000 долара или затвор до 1 година.

 Сейшели (605) - 116 прекрасни острова, от които едва 30  са обитаеми, предлагат на разглезения, но изтерзан от напрегнатото си всекидневие посетител всичко, от което се нуждае – лукс и уединение. Плажовете там са като победители в състезание за най-ситен пясък.

Токио (540) – перфектно място за почитателите на забързания ритъм, високите технологии и нестандартните забавления и отправна точка към притегателни и свещени места в Япония като планината Фуджи, старите столици Киото и Нара, Канагава и Осака, Хирошима и Хього.

САЩ от 550 – тук посоките са толкова много, че оставаме на вас да изберете дестинацията си в Страната на неограничените възможности

Австралия от 1100 – операта и Харбър бридж в Сидни, Големият бариерен риф, впечатляващият скален масив Улуру, националният парк „Сините планини“, вторият по големина град Мелбърн с европейския си дух и свежа зеленина и домът на дивото куче Динго – Фрейзър, най-големият остров на пясък в света. Все места, които не са за пропускане.

И най-новите

Дананг (495 EUR) - Другото ново попълнение в портфолиото на Qatar Airways  - виетнамският град Дананг също не е за изпускане. Там е зашеметяващият Май Ки бийч с искрящобял пясък. На 9 км са Мраморните планини с будистко светилище и пагода. На почти същото отстояние е Маймунската планина – национален парк, населен от характерни шебеци с червени лица.  Никой турист не минава без вечерна снимка на 666-метровия Драгон бридж, чиито шест платна пресичат реката Хан. В задължителния списък за посещение влизат още пагодата Фап Лам, катедралата, музеят „Чам“ и още един плаж – Нон Нуок.

Момбаса (595 EUR) - Летейки до Момбаса вие получавате любимото 3 в 1 за българина. Вторият по големина град в Кения предлага в околностите си копринените плажове на Диани бийч. На стотина километра е вторият по големина резерват в света – Цаво (сели 21 000 кв.км.), където можете да видите накуп „Голямата петорка“ и да бродите  из местата на Мрак и Призрак, прочутите лъвове-убийци, за които Холивуд е снимал два хита.  Не е за изпускане и самата Момбаса, град, в който старинната мюсюлманска архитектура съжителства със съвременни сгради и типични колониални постройки. Ще можете да гребнете и от извора, където Христофор Колубм е зареждал прясна вода за плаванията си.

За да резервирате мечтаното си пътуване, следвайте линка!

https://www.qatarairways.com/bg-bg/offers/new-journey.html?cid=SMBG691170

Ако нямате идея за следваща дестинация, посетете qatarairways.com/adventure и изберете от над 160 дестинации на шест континента, до които Qatar Airways изпълнява редовни полети.

Авиокомпанията наскоро стартира редовни полети до Момбаса (Кения) и Дананг (Виетнам). Ще следим кои ще са новите дестинации, които през 2019 г ще се присъединят към постоянно разрастващата се глобална мрежа на Qatar Airways.

Д-р Ана Пейкова от клиника „Дерма-ЕЛИТ“: Студът уврежда кожата колкото и UV лъчите

Зимата е подходящо време за всички видове пилинги, мезолифт, плзмена и апаратна терапия 

За съжаление, ние малко обръщаме внимание на атмосферните влияния върху кожата през зимата. Като че ли повече говорим за лятото, за петната, за слънцезащитните кремове, а сякаш пренебрегваме факта, че студът може да  увреди кожата също толкова силно.

На първо място са UV лъчите, които и през зимата са също толкова силни и отразявайки се от снега нанасят същите поражения върху откритите части на тялото. Вятърът е един много пренебрегван фактор, който силно изсушава кожата, води до премахване на защитния водно-липиден филм и по този начин тя започва да се нацепва. Това създава условия за навлизане на различни вируси, алергени и бактерии.

Затова през студените месеци много от хроничните кожни заболявания се активират и трябва да се обърне по-специално внимание на лицето, на шията, на деколтето, на ръцете, както на косата и на ноктите.

                             Д-р Ана Пейкова неотдавна се завърна от обучние в Тирол

Начините за оправяне на пораженията започват с домашна грижа. В къщи можем да използваме по-меки измивни кремове и гелове. След подсушаването задължително трябва да се нанася по-плътен крем или т.нар. колд-кремове, предназначени специално за зимни условия. Те са подхранващи и предпазващи.
Добре е през зимата да използваме серуми с Витамин С. Те са с активни съставки. Серумът е продукт, който се слага за определено време, той е по-концентриран и се поставя под основния крем. Хубаво е да знаем, че серумите се нанасят вечерно време. А през деня заедно с предпазващия крем да нанасяме слънцезащитен продукт или крем с UV филтри.

В областта на естетичната медицина, зимата е най-доброто време за всички видове пилинги. Трябва да внимаваме, обаче, защото те също изсушават кожата. Затова когато човек се подлага на тази процедура да прилага подходящ продукт, който да възстанови бързо тъканите. Съвременните пилинги са по-щадящи и в същото време доста по-ефективни, с нови формули, които излющват съвсем нежно кожата. Те не само премахват петната от слънцето, ами действат и подмладяващо, защото  различните видове киселини влияят върху различни проблеми.

Пилингът не е просто нанасяне на киселина за една минута. Дерматологът може да прояви творчество при използването на различни видове киселини, за да разреши даден проблем  

Пилингите от една страна могат да бъдат за различни типове кожа – мазна, суха, чувствителна, от друга страна – да решават различни проблеми: акне, белези от младежки пъпки, разширени пори… Най-малко се повлияват кръвоносните съдове.

Не на последно място са комбинираните по-агресивни почиствания, които стигат до последния слой, най-дълбоката част на епидермиса, влияят върху фините бръчки.

Много е важно да се знае, че сериозните пилинги непременно трябва да се извършват от дерматолог. Хубаво е тези процедури да се провеждат през зимния период, защото дори и онези терапии, при които няма видимо активно лющене, излющват фино горния слой и кожата става чувствителна към слънчевите лъчи. 

Гликоловата киселина е най-познатата. Тя е плодова киселина и влияе върху фотостареещата кожа. Признаците за нея са лющенето, разширените пори в областта на Т-зоната, капиляри и пигментации. Отделно може да има пигментации под формата на лунички, кератози, от които кожата става по-груба. В този случай гликоловият пилинг е подходящ за изравняване на тена. 

Модерните пилинги обикновено са в комбинация. Гликоловата киселина се съчетава с няколко други киселини като бадемовата например, която има антибактериално действие и потиска образуването на бактерии.

Салициловата киселина е добре позната при противодействие на акнето - неутрализира се сама, напълно безвредна е и много добре действа при акне в активна фаза, гнойни пъпки и черни точки.

Трихлороцетната киселина е може би най-мощният анти-ейдж фактор при киселините. Тя денатурира белтъците, т.е. действа дълбоко излющващо и така изглажда фините бръчки.

Има много добри комбинирани пилинги с трихлороцетна и  фенолова киселина. Фенолът прониква в дълбочина, но за да е по-щадящ и не толкова краен се комбинира с трихлороцетна киселина.

Има киселини, които не водят до лющене, но влияят върху регенерацията на епидермиса. Млечната киселина, например, стимулира образуването на хиалуроновата киселина, която допълнително хидратира. Т.е. задължително един пилинг да разкрасява кожата, само защото маха мъртвите клетки от повърхностния слой. Във всяка една прослойка на епидермиса различните киселини имат различно действие. 

Липоевата киселина и Витамин С имат слабо лющещо действие, но пък са с чудесен антиоксидантен ефект. Те блокират онези лоши частици, които разрушават кислорода в нашата кожа.

Мезотерапията е много подходяща за студения сезон като препоръчвам да се използва омрежена мезотерапия, която влиза в графата „мезолифт“. Тя има и повдигащ ефект, прави се на по-дълъг период от време.

За по-добър ефект от пилингите  е най-добре да се съчетаят със съответната мезотерапия - против пигментации, против бръчки, за хидратация или за допълнително стимулиране с растежни фактори, за да се получи нужният резултат.

Първо се прави пилинг, през следващата седмица кожата се хидратира, след което се прави мезотерапията. Отличен ефект се получава при 4-6 процедури.

Отлично въздейства и плазмената терапия, при която се използва от собствената кръв на пациента. Взима се една епруветка от около 8 мл., след което се центрофугира, премахват се еритроцитите и се взима плазмата, която остава на повърхността. Тя съдържа множество растежни фактори. Субстанцията се инжектира в лицето с много тънки игли под формата на мезотерапия. Та има мощно регенериращо действие.

Други подходящи терапии са козметичните процедури. Те е добре да се съчетават с естетичните, които влияят върху втория слой на кожата. Т.е. там, където има еластични колагенови влакна с идеята да се активира колагенообразуването, да се събудят заспалите клетки. Пилингът действа на повърхностния строй. Там излющваме мъртвите клетки. Докато козметичните терапии, които се правят с йонизация,  с електростимулация, те пък освежават горния, повърхностния слой на кожата и по този начин тя изглежда хем еластична, хем красива, хем хидратирана.

Активните терапии, които активират колагена освен инжекционни могат да бъдат и апаратни. Апаратните терапии  се правят с различни видове токови импулси. Те могат да бъдат нефракционирани – с дълбоко действие за освежаване и събуждане на колагена. Докато фракционираните влияят върху белези, стрии, по-дълбоки бръчки. Комбинирането на двата метода е много иновативно и дава невероятен резултат.

Явор Милушев влезе в 2019-та година с автобиографична книга - АПОКРИФ ЗА ВОАЯЖА НА ЕДНА ОВЦА ОТ СТАДОТО НА ПАСТИРА

Големият български артист и общественик, Явор Милушев изиграл Яворов се завръща в публичното пространство с историческа книга наситена с биографични елементи. „Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира“ безспорно има автобиографична основа, но не е традиционната автобиография на един толкова щастливо осъществен не само в артистичната си професия наш съвременник. Няма да намерим тук последователно, хронологически разгърнат автобиографичен разказ – от ученическите години, към трудния или внезапен професионален избор до зрялата възраст на равносметката. Авторът е избрал съвсем различен подход.

Официалното представяне на автобиографичната книга на Явор Милушев „Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира“   ще се състои на 21.01 /понеделник/ от 18,30 ч. в Клуб 1, НДК.  Специално участие ще вземат проф. Михаил Неделчев, доц. д-р Веселин Методиев, Явор Милушев и Георги Тошев.

Един интелектуалец представя своята версия за нашето минало, за големите събития на евроатлантическата история, за поуките от великото белетристично наследство – българско и европейско, създава богата на факти сцена, където отправя свои послания към съвременните българи. Панорамата наистина впечатлява. –  Доц. д-р Веселин Методиев

Всеизвестен и талантлив творец, проникновено възпроизвел ярки образи в българския театър и кино, но също писател, активен общественик и парламентарист. – Проф. д-р Андрей Пантев

Чаровен и талантлив актьор, който донесе финес, благородство и европейски маниер в българското кино. Заниманията му като писател и човек в политиката затвърдиха впечатлението, че той не само на екрана представя интелектуалното начало, но и го внася в живота. – Пламен Масларов, режисьор

С цялото разгръщащо се като пълноводна река повествование, виртуозно ползващ изразните си средства, авторът гради и свързва в единен поток спомени, родови предания, геополитически обобщения, размисли за националната съдба, паралелни разкази на общобългарската и евроатлантическата политическа история и на цивилизационните процеси от последните няколко века. Една книга призив да мислим и съпреживяваме света в цялата му пълнота и богатство. – Проф. д-р Михаил Неделчев

***

Любознателният читател на „Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира“ трябва веднага да бъде предупреден: книгата на големия актьор и общественик Явор Милушев безспорно има автобиографична основа, но не е традиционната автобиография на един толкова щастливо осъществен не само в артистичната си професия наш съвременник. Няма да намерим тук последователно, хронологически разгърнат автобиографичен разказ – от ученическите години, към трудния или внезапен професионален избор до зрялата възраст на равносметката. Авторът е избрал съвсем различен подход.

Есето „Тихо, българският народ спи!“ е писателски дебют на Явор Милушев, за което получава поздравления от Йордан Радичков, а послесловът на първата му книга „42 – 23“ е от Ивайло Петров. Като популярен артист гостува в телевизионни и радиопрограми, има публикации в периодичния печат и специализирани издания. Работата му е отразявана в статии, портрети и интервюта в български и чуждестранни медии от Франция, Гърция, Кипър, Германия, Чехия, Словакия, Русия, Англия, Италия, Армения и др. Като парламентарист и заместник-министър на културата участва във форуми на високо равнище в ЕС, ЮНЕСКО, ЮНКТАД и ООН. Осъществявал е благотворителни инициативи за опазване на културно-историческото наследство, включително за съхраняване на оригинала на Паисиевата „История славяноболгарская“.

Явор Милушев (р. 1948) е български актьор, известен с многобройните си роли в театъра, киното и телевизията. Следвал е в специалността „Радио-филм-телевизя“ в Прага, но завършва Академията за театрално и филмово изкуство в София и специализира в Лондон. Играл е на сцените на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ в Пловдив, Драматичен театър „Сълза и смях“, Театър 199, Малък градски театър „Зад канала“ в София.

***

Много исках Явор Милушев да напише книга за пътя.

Неговият. На семейството му.

Извървеният през последните години.

Настоявах да сподели срещите си с личности, които движат света.

Да ни направи съпричастни на събития, които променят хода на историята.

Явор е разказвач, който обичам да слушам.

При него историите имат дълбочина. И фактология.

Но притежават и почти забравения или забранен днес анализ на случки, факти, дела и документи.

Апокрифната му книга съдържа познание за човека.

Написана е с любов и вяра, че историята има своя логика. И животът под­режда.

„Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира“ отдава значе­ние на заслужилите.

Безпогрешно отпраща на бунището статистите – политически и артис­тични.

Авторът вярва в силата на духа и отсява важното от дребнотемието. Помни.

Във време на безпаметност да си спомняш е проклятие.

Да подредиш фактите е мисия. Да анализираш е табу.

Ценността на тази книга е в споделянето.

В преживяването, а не в отразяването на действителността.

Явор притежава стил на писател, който се допитва до историята.

Той безпогрешно свързва миналото с настоящето. Отправя поглед към бъ­дещето.

Езикът му е увлекателен и провокативен. Понякога суров, но честен.

Харесвам неговата прямост. Болезненият му стремеж към истина.

В тази книга Явор Милушев се изкушава от политически събития.

Познава ги, допълва ги със свои разсъждения, подрежда пъзела на времето.

Книгата е пътуване през епохи и граници.

Автобиография и … не съвсем.

Личен портрет.

Смисъл.

Пространство, в което да се намерим.

Георги Тошев

***

Френската гимназия построиха на мястото, където започнах образованието си в старото училище „Неофит Рилски“.Като минавам покрай нея, изплуват незнайно отде стиховете на Ламартин за езерото: „И тъй, от бряг на бряг отнасяни, ласкани, на тая вечна нощ в света неочертан ще можем ли веднъж да хвърлим котва, спрени в живота океан.“Там упражнявам правото си на глас. Пред секцията пак умислени хора, някой пак казва:дотука бяха, друг: ще видим тая работа. Нахмуренизастъпници на партии пак преценяват кой за кого. Гласоподаватели пак излизат отървали се от бреме и поемат в ежедневието, ей тъй, от бряг на бряг отнасяни.

Първолаците от „Неофит Рилски“ се събираме благодарение на съученика ни Огнян Марашлиев. По идея на Богдан Глишев, чудесен артист, патриот и преводач, на 24 май пяхме „Върви, народе възродени“ пред „Света София“. После с Теодорка Младенова, историк, и Тин Чипев, от книжарската династия, ни разказаха, че когато подготвяли строежа на гимназията, изхвърляли архива на старото ни училище и чистачка тъпчела портрета на фашисткия цар Симеончо. То цар Борис ІІІ нямал нищо общо с фашизма, камо ли невръстният му наследник. Като ученичка и на нея вдигнали бележките по повод неговото раждане. Дошло ново време и чистачката тъпчела върху портрета на Симеончо. Чистачката си останала чистачка, но с положение.На изборите в коридора на Френска гимназия прокънтя глас, съкварталец искаше да го чуем, дереджето ни било такова заради царя. Беше се преориентирал и преминал на страната на бившия царски бодигард. А навремето недоволна от дереджето чистачка се ориентирала и искала да видят как тъпче портрета на невръстния цар Симеон.

Надали някой би могъл да предположи, че в началото на прехода обръщението господин Борисов беше към царя, а не към неговия бодигард, който вече е повече цар, отколкото самият цар. Царят е роден да управлява и като такъв не е загърбвал своя първообраз, но като личност съчетава различни функции и едно е почит към цар, друго е уважение към премиер, отделно нещо е лоялност към лидер на партия. Бившият бодигард на царя създаде партия по царски тертип, за разлика от него царят не владееше хората си, иначе като него изискваше лоялност, но за разлика от него вярваше в нея, а той иска с послушание да го възнасят. ШерлокХолмс разгадава загадки, като разсъждава върху хипотези. Разсъжденията на Уотсън са върху информация и неминуемо стига до извода, че заключенията му не фелят пред тези на Холмс. Индуктивният метод на Уотсън и дедуктивният на Холмс са различни мисловни системи и впечатленият Уотсън има поддържаща роля на вярващ във впечатляващия Холмс. Партиите се превърнаха в клише на подобен тип отношения, които легализират култа към обекта на вярата. Верига от нискостоящи Уотсънчета приели зависимостта си от всяко по-високо стоящото Холмсче. Малки матрьошки в капана на голямата матрьошка на Холмс. Така е по света, при нас веднъж цар, после неговият бодигард, а ние – от бряг на бряг отнасяни.

Като слиза на френския бряг, Наполеон късал виолетки и легнал да поспи под маслиновите дървета, така в „Задгробни мемоари“ Шатобриян описва началото на стоте дни на Наполеон. Когато стъпва на брега, в парижката преса пишело - чудовището се завръща, като стигнал половината път - генералът напредва, когато влязъл в столицата - императорът се завърна. Така писа нашата преса и за царя, и за неговия бодигард. Останалото постигнаха, както е по света, с партия, а те като матрьошки. 

От съпоставката между двамата е видно, че вторият по-здраво държи юздите на своите докторуотсънчета и тяхното belcanto му поддържа имиджа. С непоклатим имидж се ползва единствено Конан-ДойловиятХолмс. Да бъдеш Наполеон не е лесна работа, тази задача била по силите само на един човек, а наполеоновците и кралимарковците са от папиемаше с генномодифициран организъм.

До идването на царя никой не говореше за харизма на партийните лидери. Изведнъж в неговата харизма се търсеше обяснение за всичко. Обсъжданията се пързаляха между крайности и заключения като от последна инстанция. Необективен подход, като имаме предвид, че издигаме на държавни постове парвенюта с очевидна липса на качества, без при това да споменаваме, че става въпрос за политическо продуктово позициониране.

Както и да го наричаме – Симеончо, цар Симеон, Симеон Сакскобургготски, той е неделимо свързан с нашата история. Неговото пряко и активно участие в политическия живот на страната беше и е необходимо. Без него политическото уравнение щеше да бъде много по-сложно и трудно за решаване и щеше да се осакати общественото ни развитие. Ако изключим от съзнанието си, която и да е личност, от който и да е период, историческото ни русло би изглеждало като дере, а у нас деретата са причина за наводнения и обявяваме бедствено положение. Хората правят пълноводието на историческото развитие. Ако гледаме на Симеон, както гледаме Аватар през смартфон, нищо няма да разберем. Царят е един от нас, историческите дадености са достатъчни да го приемаме като такъв. Ще се намери ли днес политическа фигура, която да предотврати чужди апетити, претенции и попълзновения към нашата история, култура, език и земя, както стори цар Борис ІІІ, веднъж, като влиза в съюз с германците не допусна да бъдем окупирани от тях,после при промяната на хода на войната отказва да удовлетвори искането на Хитлер да изпрати на гибел армията, а в същото време търси начини за съюзяване с англичаните, с което да предотврати желанието на Чърчил да ни затрие. Причината за смъртта му е повече от съмнителна, но от нея се възползват всички от антихитлеровата коалиция. Нима постоянното натякване за царските имоти не е, за да прикрие прочутите заменки за жълти стотинки и още по-големи други далавери. При срещите ни във Врана седяхме на мебелите, на които е седял в скута на своите родители цар Борис ІІІ и царица Йоанна, след петдесетгодишно изгнание той се беше върнал у дома, като и в Царска Бистрица. Ако за срамотите го прогонят, като му отнемат имотите, държавата няма да ги превърне в музеи – места, в които се е творила история. От офшорните зони дебнат много пари, и в тях ще се разхожда по царски някой от задкулисието – наше или чуждо. Освен това целта е да се създаде отрицателно отношение изобщо към реституцията. Това личи от отношението към наследниците на старата буржоазия, различно от снизходителната щедрост към партийни номенклатури, олигарси и наследници на социализма. От законите, касаещи собствеността,  повече се възползват лакомите за грабеж, отколкото собствениците. Кривокрацията стъпва накриво и грабливи птици бетер царе опоскаха всичко, от столицата през планините та до морския бряг, а като се имаш за цар, как да приемеш, че царят е един от нас. Не за плуралистична пъстрота на парламентарната ни република беше и е необходимо участието на царя в политическия живот, без него в многовековната ни историческа летопис ще има бели страници, а на куци крак куцокрацията твори инвалидна история.

***

Едно европейско изследване показва, че сме най-нещастните в евросъюза. Еврика,еврика!Еврипид е казал, че на земята щастливи хора няма, има успяващи, но не щастливи хора. Вместо да питат дали сме щастливи, да питат защо не сме успяващи. Учените казват повече секс, повече мозъчни клетки. В челните места сме като най-умни, ежедневно си увеличаваме мозъчните клетки, а ни слагат в последните места по мъжката потентност. Хем сме най-умни, хем нашите мъже най-зле с ерекцията. Преди гларуси по плажовете без много церемонии показваха нагледно на слънчасали чуждестранни красавици що значи „те ти булка Спасов ден“. Сега какъв ти Спасов ден пред пенсионерки и пияни-заляни мадами, те за нищо не стават, ние сме били зле с ерекцията, ама сме умни. Друго изследване ни сочи като най-големи песимисти. Това може да го обжалваме, аха се вдигне джакпотът и се юрват да попълват фишове, което си е чиста проба крайно необоснован оптимизъм. И капчица съмнение обаче не може да има в класацията, че сме най-бързо застаряваща, сиреч умираща нация, но водим по липса на тревога от това. Не се роим, вижда се и на селския мегдан, и по столичните тротоари. Отиде си някой, пожелаваме му да почива в мир, ама горе мирът е сигурен, тук липсва и на гурбет търсят нов Ханаан. Просто да им е на дето ги няма и Аллах разолсундето помага на дето ги има.Не сме били чак толкоз вярващи, ама в кой Бог да вярваме, като нашичкият кат Син Божи. За рай не щем и да помислим, докараха ни и в ада да не вярваме. Страшен съд ли, при тая съдебна система никакво доверие в него. Вярваме във възмездието и чакаме Видов ден. Мина времето на онуй питане защо в пъкъла нашият дявол престана да си изпълнява задълженията. Ако преди мързелувал, вече се превърна в закоравял лентяй. Мама му стара, ние сме се били дърпали в кипящия над пъкления огън казан, а не виждат как тука, тука разни юродчета ни тъпчат в него като в маршрутка. Но тяхното било съпортване, да сме заедно щото съединението правело силата, ама пред избори, а в ежедневието – дрън, дрън ярина, сиреч бла, бла.

Ама дяволът с какво поддържа пъкъла, с твърдо гориво го поддържа, там харчлъкът на O₂ е най-голям и най-много CO₂ бълва. От филмите и на децата е ясно, че драконът с голямата си паст вдишва O₂ много повече от нас и в отмяна през ноздрите CO₂ бълва и дишаме смог. Сатаната нали е изкусител, занимава се с лобизъм, кой да произвежда горивна енергия и кой негоривна. Мефистофел другарува с Фауст да слуша вътрешния му глас. Той искал знание, а Мефисто му казал, че не знанието, а информацията дава власт. Човекът тегли екологични и ресурсни кредити и не ги връща, с масова сеч и вредните газове върши голямото зло за фотосинтезата. Сеч, горолом, тананикаме, че гората миришела на младост, но в оплешивяла от тоя ветровал гора ще чуем как шумят шумите и буките като цъфнат налъмите. Само растенията в политическите оранжерии са без хлорофил, сапрофити, пият сок от чужди корени, ама да ги пиндариме като манна небесна, инак ще ни обявят за козокраки дяволи. Слез Боже, та гледай, водители на полковете на тъмните сили са душевадци и се пишат за архангели, дето били действали с твоя помощ и от твое име.

Дяволът до нашия пъклен казан лентяйства, защото и в ада вършат всичко, както в поднебесния свят. Единственото правило, което спазват, е да не спазват правила и това го правят от силна воля за оправия. Въпросът за мързела на нашия дявол не е актуален. Налице е световна нихилизация на пъкъла. А нашият пъклен ред и адска дисциплина отидоха на кино в мига, когато в ада постъпил вторият нашенец, командировали го щот и за посланик не става или щот хвърлил око на техните суджуци и канали. Топят ни за курбан, подаде се грамотна глава, а тоя ми ти филистер: ти къде, и айде без шнорхел в клокочещия казан. А горе, при липсата на въодушевена мисъл за народа не казват, че народното събрание гласувало нещо, а пленарната зала, и гласуват като неодушевени предмети. Само в пъкъла се грижат за общото благо и не било казан, а джакузи, да се плацикаме и те ти свобода, те ти равенство, те ти и братство, ако щеш.

Liberté, égalité, fraternité. Хубаво звучи. Ама на френски. При тях е един за всички и всички за един, а при нас, един пред всички и всички зад един. Инак сме франкофонска държава, ама произнесе ли някой за свободата, за смях ще стане преди да е изрекъл за равенството, а братството, ако не е джендър не го разбирали. Духовни водачи осмислят влечението към свобода, лидери я ограничават и тя остава извън параметрите на принудителните ограничения. Когато пътят минава през оправдания, свободата е недостижима цел, а властовите и поетичните представи за нея са безскрупулно различни. Джон Ленън говори за freedom и само неизлечим параноик може да мисли, че който пее „givepeace a chance“ е комунист, а той имаше imagin. Примерите в наследство са нашият sunshin, от тях иде светлината, която осветява отговорите на ежедневните ни въпроси. Само ние казваме на слънцето Райко, идва от рай, а рай и рой са думи побратими, Райко свети, пчелите се роят и повече мед дават. Докато поговорката, че Райко ще изгрее и на нашата улица е закана, Letthesunshine е лозунг без смисъл. Без in към sunshin-а Райко не свети във всеки и няма как да осветяваме нещата за другите.

Ако приспим imagin-а няма шанс и ще гоним зайци в морето. Представяме си свободата като разгърдена мадама, ама тя от пехливански прегръдки не се впечатлява и отлита за където се чувства разбрана. Разбираемо е защо ни подминавала, но е неоправдано, че и днес не сме нейна дестинация. Политиката може да бъде най-прекия път за решаване на проблемите, а я превърнаха в най-прекия провайдер на лъжата. Когато демокрация и клептокрация са синоними, някой реже лентичка: пристигнахме. Свободата отвъд, вътре миткаме по ескалаторите на моловете да си плакнем очите. Няма ескалатор към благополучието и само търсещият ще открие верен път. Апропо, „Еврика“ не е име мол, а радостен вик на един гол човек пред опулените очи на ежедневието.

Поп-сензацията DARA е новото лице на KWIAT

Българската марка очила KWIAT избра DARA за рекламната си кампания през идната 2019г.  Партньорството между KWIAT и DARA е перфектната комбинация между два феномена в изкуството и модата. KWIAT е българската марка, основоположник на тенденциите в модата на очила не само у нас, но и в целия свят. DARA също се развива извън страната, като последните ѝ хитови парчета могат да бъдат чути в повече от 10 страни.

Как DARA и KWIAT ще погледнат към модата през призмата на изкуството, ще видим чрез четирите сезонни колекции, които те ще представят през  2019-та. Малка част от предизвикателствата, които те отправят към потребителите са интересни форми тип котешки очила, шестоъгълни рамки, създадени от пластмаса и метал, метални рамки от два цвята, както и модели от еко материали, които съдържат до 90% памук и са бързо разградими. Истинска иновация ще бъдат и моделите, създадени от изключително олекотения материал HH, който дава неповторимо усещане за лекота и прецизност. 

„Фактът, че избрахме DARA за рекламно лице на марката за следващата 2019-та година, не е случаен. Мисля, че DARA и KWIAT имат много общо помежду си, тъй като, както ние, така и тя, залагаме при направата на своя продукт на вдъхновение, талант и безспорни качества. Според нас в KWIAT, очилата, независимо дали диоптрични или слънчеви, могат и трябва да бъдат изкуство и начин на самоизразяване, а не само необходимост. Затова и DARA е най-подходящият избор за лице на марката.“, обясни създателят на компанията Павел Цветков.

За KWIAT

KWIAT е семейна фирма, основана в България през 1991г. от Павел и Михаил Цветкови. Компанията е специализиран производител и търговец на слънчеви очила и диоптрични рамки, като зарежда над 450 оптики в цяла България и осъществява износ в над 20 страни в чужбина. KWIAT е постоянно развиваща се фирма с млад екип и отворена към иновации среда, като основата й цел е създаване на очила, които да отговарят на всички очаквания на клиентите с дизайна и качеството си.

Фото: © WINGS creative studio