Ангкор Ват
– храмове колкото 250 футболни игрища
Магдалена
ГИГОВА
Между
три и пет хиляди души всяка сутрин в
5,30 се подреждат чинно с камерите си пред
величествения декор на „Анкор Ват“ и
чакат първите лъчи на слънцето да близнат
храмовете, за да запечатат отражението
им във водите на езерото. На камбоджанска
земя солидарността на туриста надмогва
националните особености и високомерните
британци подклякат, та и твърде плахите
японци да си откраднат няколко кадъра.
Дори винаги шумните руснаци притихват
пред завладяващата гледка. А когато
слънцето изгрее, туристите се мятат на
велосипеди, моторикши и мотоциклети в
неуспешен напън за ден или два да обиколят
двестате квадратни километра древни
руини, храмове и кули.
В
съзнанието на повечето българи Камбоджа
е далечна азиатска страна, в която
някакви побъркани псевдокомунисти -
червените кхмери, изтребиха една трета
от своя народ по ясни единствено на тях
причини. Целият свят обаче е чувал за
„Ангкор Ват“. В превод - град и храм.
Ангкор е древната столица на Камбоджа.
От девети до дванайсти век кмерските
владетели, които смятали себе си за
равни на боговете, строили тук грандиозни
дворци и храмове. До 1431 г., когато войските
на Сиам завладяват и разрушават града,
той е смятан за най-големия град в света.
Следват векове на забрава. Дървените
постройки се разрушават, джунглата
поглъща каменните стени. Но дори и в
този полуразрушен вид храмовете и
дворците очароват европейските си
откриватели през XIX
век. А когато през 1868 г. излиза книгата
„Пътешествие
в Сиам и Камбоджа“
от френския натуралист Анри
Муо, в Париж се надига натиск Сиам (днешен
Тайланд) да върне Ангкор
на Камбоджа. Разчистването и възстановяването
достигат апогея си през 1930 г., но
управлението на червените кхмери от
1970 до 1990 г. нанася огромни вреди. Въпреки
че дори те осъзнават ценността му и го
поставят върху националния флаг. „Ангкор
Ват“ гордо се вее там и до днес.
От
1992 г. храмовият комплекс е под егидата
на ЮНЕСКО. На площ колкото 250 футболни
игрища са съхранени над 100 дворци и
светилища.
Храмът
„Ангкор
Ват“
е построен при управлението на крал
Суряварман
Втори (1112-1152
г.). Разположен върху 2 кв. км, и днес той
е най-голямото религиозно съоръжение
в света (заедно с пагодите в древната
бирманска столица Баган). От всички
постройки светилището е най-добре
съхранено. Може би защото през вековете
в него винаги е имало шепа монаси. Храмът
е обграден от ров с ширина 190 метра, който
в древността е гъмжал от крокодили.
Защитната стена е с размери 1025 на 800 м.
Човек може да се изгуби в сложната
конструкция на три нива с безброй стълби
и проходи. Кулите на „Ангкор Ват“ са
пет. Централната е най-висока - 65 м, и
символизира митичната планина Меру,
която според индуистите е център на
света. Само на първо ниво галериите са
дълги общо над 800 метра, украсени с
двуметрови барелефи. На второ ниво
властват изображенията на красивите
апсари - личните танцьорки на бог Вишну.
Най-дългата фреска с тях е с повече от
3000 фигури.
Наричали
Суриабарман
ІІ, владетеля построил храма, Защитника
на слънцето. Той се възкачва на престола
на 14 г., след като убива чичо си и започва
да разширява империята си от Виетнам
до Мианмар и Лаос. В
местността Ангкор е имало над 700 храма,
но Суриабарман II искал неговият да е
най-голям. Това е един от най-удивителните
инженерни
проекти
на древността. Не само поради мащабите,
а и понеже е изграден върху… вода.
„Ангкор Ват“ е построен за 35 г. върху
тресавище. За основа му служат подпочвените
води. Затова са създадени диги и канали.
При тропическия климат се редуват по
шест месеца суша и дъжд. Затова инженерите
на Суриабарман II направили
„Ангкор Ват“ като кораб, който плува.
В сухия период водата спада и затова те
са проектирали квадратния ров, който
се пълни от езерото Тонле сап и поддържа
водата на еднакво ниво. На тучните земи
наоколо са отглеждали по три реколти
годишно, с които изхранвали строителите
и населението на мегаполиса. Историците
смятат, че тук са живели над 1 млн. души
- най-големия град на света през XII
век.
Самият
храм е построен от латерит. Камък, който
се обработва лесно, когато е влажен, а
после се втвърдява. Както не е ясно как
са пренасяли гигантските каменни блокове
за пирамидите, подобна е загадката и
как са транспортирали същите по формат
грамади от кариера на 30 км. Учените
предполагат, че със салове, теглени от
слонове. Няма данни колко милиона са се
простили с живота си през 35-те години
градеж, но са си свършили работата
перфектно. Каменните блокове прилепват
идеално без хоросан.
За
камбоджанците от близкото градче Сием
Риеп комплексът е главен извор на
приходи, но много от туристите щурмуват
„Ангкор Ват“ с велосипедите, които от
хотелите им отпускат безплатно,
заобикаляйки централния вход. Затова
билетите от 20 долара на ден се разпечатват
със снимката на притежателя им, направена
в момента на купуването. Бдителна
туристическа полиция проверява пропуските
пред всеки храм в комплекса.
Реставраторите
и археолозите мърморят, че дори червените
кхмери не са нанесли толкова щети,
колкото туристите.
Едва
ли има човек, който не е виждал на снимка
огромните каменни глави на цитаделата
Ангкор Тхом. В
центъра й са главните забележителности
- храмовете „Байон“
и
„Бапхуон“.
Човек се чувства малък, но и някак си
защитен в сянката на гигантските
усмихнати лица. От Терасата на слоновете,
подпряна на десетки хоботи, не е останало
много, но от нея кхмерските крале са
наблюдавали церемониите и са въздавали
правосъдие на фона на Небесния дворец
Пименакас.
Когато
човек обиколи няколко храма, осъзнава,
че всички имат правоъгълна форма и са
ориентирани
в посока север-юг и запад-изток.
Твърдят,
че от сателит най-голямото светилище
прилича на нещо като квадратна матрьошка
или дъска
за морски шах - концентрични правоъгълници.
Според
някои теории земите на Ангкор са били
избрани заради стратегическото им от
военна гледна точка местоположение и
заради плодородието им. По-екстравагантни
хипотези смятат, че е намесена карта на
небесните тела. Чрез компютърни симулации
е доказано, че конфигурацията на храмовете
в Ангкор е огледален образ на съзвездието
Дракон по времето на пролетното
равноденствие 10 500 г. пр.Хр. Някои учени
предполагат, че целта на кхмерите била
храмовият комплекс да отразява небесната
подредба на звездите, така че да
хармонизира земята и небесния свят.
Фигурите от барелефите на асурас (демони)
и девас (божества) подсилват усещането
за преход от една астрологическа епоха
към друга.
Храмът
„Пним Бакхенг“ има 108 кули. Числото 108
се смята за свещено както в будизма,
така и в индуизма, тъй като то е сбор от
72 и 36 (а 36 е половината от 72). Седемдесет
и две е и първото от поредицата числа,
свързани с движението на земната ос -
причина за измененията в разположението
на съзвездията за период от 25 920 години,
или с един градус на всеки 72 години.
Друг мистериозен факт около храмовете
на Ангкор е разположението им на 72
градуса географска ширина от пирамидите
в Гиза.
Светилищата
Баконг, Прах Ко и Прей Монли са построени
така, че да отразяват разположението
на звездите в Корона Бореалис, каквато
е била при пролетното равноденствие
през 10 500 пр.Хр. А това съзвездие не е
можело да се види от въпросните храмове
през X
и XI
век, когато те са построени.
Астрономичните
мистерии също са сред причините храмът
„Ангкор Ват“ да е включен в новите
седем чудеса на света.
Най-загадъчното
изчезване
Ангкор
е бил сцена на един от най-загадъчните
случаи на изчезване в човешката история.
Кхмерското царство съществувало от IX
до XV в. В апогея му територията му била
колкото днешен Ню Йорк. В края на XVI век,
когато португалски мисионери първи
онемели пред лотосоподобните кули на
„Ангкор Ват“ - най-съвършения от
градските храмове и най-големия религиозен
паметник в света, империята била в
предсмъртна агония.
Учените
отново не са единни в теориите си за
нейния край - нашественици или пренасочване
на сухоземната търговия към морска,
което обрича на гибел отдалечения от
водата град... Запазени и разчетени са
над 1300 надписа, но и те не обясняват защо
внезапно изчезва кхмерското царство.
Унесен
в загадките, човек започва да се чувства
като участник в „Индиана Джоунс и
храмът на обречените“. Гигантски корени
са обхванали в зловеща прегръдки каменни
блокове. В специална камера за молитви
акустиката е такава, че когато потупаш
гърдите си, тътенът е ужасяващ, но приятен
за ухото. Изящен като моминска бродерия
е „Бантей Срей“ - т.нар. дамски храм.
Наричат го розов, но цветът му е по-скоро
на препечен карамел, а каменните гравюри
говорят направо на сърцето.
Червените
кхмери вече са зелени
За
цялото си пребиваване в Камбоджа, ако
то е концентрирано в Пном Пен, Сием Риеп
и Анкгор Ват, пришълецът може изобщо да
не види местната валути - риел. Целият
алъш-вериш върви в долари ($1 е равен на
4000 риела). Не само цените в магазините
и ресторантите са в щатските пари, ами
когато теглиш от банкомат, машината
пита „Какво предпочитате - долари или
риели?“ Изводът е: червените кхмери
вече са зелени.
