В Покана за пътуване на 29.11.2020 по програма Христо Ботев на БНР от 18,30 часа: Оля Ал-Ахмед в опасна близост с комодски варан на Малките зондски острови (видео)
Истанбул е единственият град в света, разположен на два континента. Целувката между Европа и Азия ражда невероятно съчетание от вкусове, аромати, стилове, усещания, докосвания, чувства…
Там уличната храна сякаш ме мами отвсякъде с уж познати, но готови да създадат нов вкусов спомен гозби, придружен с „възелче в паметта“. Миди пълнени с ориз и подправки, панирани миди на шиш под огромен графит на юначага с татуировка „Богът на мидите“.
Симпатичен чичка, клонинг на Попай, сервира чий кьофте със смайваща бързина. Само пита за степента на лютото, с въртеливо движение пръска лимонов сок и между другото разказва легендата как се приготвят пикантните булгурени кюфтенца – мъжете от ранни зори се събират около масата, пият йени ракъ и с голи ръце месят яростно съставките. И така до обяд, когато трезвостта им е съмнителна, а чий кьофтето – готово.
Заглеждам се в чевръстите ръце на хлебаря, който от 1964 година насам мята в разжарената пещ пидета седем дни в седмицата. Тестото пристига с нарочен асансьор от горния етаж.
Посоката е Куручешме, където се изявяват шефовете Мурат Дениз Темел и Туба Язичи Темел. Местните се кълнат, че заслужават поне една звезда „Мишлен“. Попаднах на покрива на ресторанта, където оправдават титлата на заведението „номадски ресторант“ чрез съчетаването на турска, арменска и каква ли още не кухня. „Алаф“ в превод от кюрдски диалект означава жарава.
Навремето хората са споделяли храната, извадена от зиданата печка, седнали около софрата. Подобна техника на приготовление използват в ресторанта и днес. И сервират блюдата в ковани чинии или каменни паници.
„Чия софрасъ“ е непретенциозен ресторант, чиито собственик е гастрономическа звезда. Нетфликс му посвети цял епизод от петия сезон на на Chef’s Table. Наричат Муса Дагдевирен кулинарен антрополог – той събира и съхранява потънали в забвение рецепти от всички краища на Турция.
Стените на заведението са декорирани с вестници от цял свят, публикували статии за именития собственик. Лично аз не успях да отговоря на въпроса му какво съдържа кристална купа със странни валчести създания, макар да ми даде възможност за три опита. Оказа се сладко от мини-патладжанчета.
Журналистката Оля Ал Ахмед се е доближила на 2 метра до гущера, за когото казват, че няма значение къде ще те ухапе, все си умираш.
А Оля Ал Ахмед добави: Какво знаем за комодските варани или т.н. Komodo Dragons? Ще се постарая кратко и много красноречиво да разкажа за най-огромните влечуги на света, които са застрашени от изчезване и аз имах възможността да ги видя на 2 м разстояние! Любезните домакини ни транспортираха с кораб до остров Ринча.
Тръгнахме из острова заедно с двама рейнджъри, държащи в ръцете си големи сопи с раздвоен край, за да блокират главата на варана ако рязко се влоши поведението му.
Предупредиха ни, че ако вараните се активират да бягаме на зиг-заг, защото варанът бяга само в права посока и по този начин ще го объркаме.
Това е на-големият и опасен гущер на планетата. Яде само месо, дори и човешко! В устата му виреят 62 силно токсични бактерии, затова дори доближаване до слюнката му е крайно опасно. Езикът на гущера достига до 50 см. Варанът се храни с елените, воловете и дивите бикове, обитаващи острова.
Ужасяващото е, че вараните са канибали! Те могат да се изядат един друг, майката може да си хапне варанчетата, затова когато се излюпят те бягат надалеч от родителите си и се катерат по дърветата, за да оцелеят!
Комодският варан се преструва на мързелив и обичащ да лежи, в същото време е много агресивен, става и напада рязко без да подозирате. Затова, ако искате да посетите острова и да видите този гигантски гущер отблизо трябва да спазвате следните правила:
- не се доближавайте на по-малко от 3-4 метра
- не правете резки движения
- не размахвайте с чанти и апарати, тъй като това ги дразни и те рязко могат да ви ги отнемат заедно с ръката ви.
