На карнавала Зекселойтен горящо чучело предсказва какво ще бъде лятото
Магдалена ГИГОВА
Преди векове, когато в страната на часовниците те са били недостъпна рядкост, цюрихчани гласели живота си по най-големия циферблат в Европа (9,7 м в диаметър) на кулата в черквата „Свети Петър“. И понеже през лятото светлината позволявала да работят до 6 ч., изпращали зимата с клада на снежен човек. За местните по-дългият работен ден значи повече пот, но и повече пари. Т.е. на празника Зекселойтен в Цюрих от XIV век насам славят замогването с труд. Името на историческия празник идва от „зекс“, което на немски означава „шест“ (вместо до 5 ще работят до 6 ч.), и „лойтен“ - „звънене“. Камбаните започват да звънят точно в 6 ч. вечерта на празничния ден в Цюрих - в понеделника на третата седмица на април. Карнавалът съчетава изпращането на зимата, пролетното равноденствие и майските огньове, характерни за повечето европейски държави.
От столетия участието в парада е висша чест, за която гилдиите на занаятите (тук те са повече от касти) се готвят цяла година. Традицията в процесията да не участват жени се спазва въпреки протестите. Дамите едва си издействали преди 14 години отделно шествие преди парада. А той е шеметно пъстър - над 10 000 юнаци от гилдиите в исторически костюми върху платформи като винарни, кораби, лебеди, стъкларни
Повече от 600 коня, 30 оркестъра, 70 карети...
С право цюрихчани се гордеят с най-внушителната процесия в Европа!
Първо минават децата. Поканени са всички етноси с националните си носии. Чак тогава гостът осъзнава че 60 на сто от населението на големия швейцарски град... не е швейцарско. Местните се гордеят с толерантността си, но се бунтуват единствено срещу мюсюлманските общности, които не искат да приемат порядките и законите на страната, която ги е приела, и повечето жени така и не научават нито един от трите официални езика. Впрочем те са доста повече - освен френски, немски и италиански за законен начин на разговор се водят романският и енгадинският - единият с повечко италиански, а другият смес от сенморицки диалект, италиански и хърватски.
Дечица от всякакви „бои“ и националности дефилират, покачени върху платформи. Въпрос на чест е не да наемеш костюма за шествието, а да се предава по наследство от 200-300 години в семейството ти или поне да е ръчно шит. Платформите също са забележителни - цели градини и къщи, воденици с течащи потоци, крепости, арки от живи цветя. В зависимост от това коя гилдия представляват. Обществото на кожарите например има камила в герба си и взема под наем жив екземпляр от зоопарка специално за парада. Железарите преди година-две успели да спазарят истински слон от пътуващ цирк.
Деца варят супа върху платформа лодка. Легендата разказва, че преди векове между Цюрих и Страсбург имало договор за помощ при война. „По вода ще пристигнем толкова бързо, че супата, започнала да къкри в Цюрих, ще е още топла“, заклели се швейцарците.
Точно в 6 ч. вечерта на площада пред операта пламва кладата с
Бьоги - чучелото
на снежния човек
направено от памук и кожа. И започват залаганията за колко минути огънят ще близне и ще гръмне снаряда в шапката му. Поверието е - колкото по-кратки пламъци, толкова по-дълго лято. Около кладата обикалят табуни коне със самозвани хусари върху тях, димът потъва в облаци прах, шапката на чучелото Бьоги пламва, залп и... лятото вече е между нас. В небето се рее цепелин с надписа на побратимения град от друг кантон, поканен на веселбата, буретата с бира се отпушват, а позналият брои печалбата си.
Тази година на 28 април чучелото Бьоги постави нечуван рекорд - горя 7 минути и 23 секунди. Според поверието лятото на 2014 г. трябва да е горещо. Декоративният снежен човек се поставя на кладата предния ден - в неделя. Веселбите обаче започват още в петък вечерта и продължават през уикенда, а всички са празнично облечени. Гости от съседния кантон изнасят представления, звучи народна музика, редуват се духови оркестри, щандовете на панаира работят до късно.
Традицията за изгарянето на Бьоги се корени в древността, когато чучелото е било страшна маска, носена начело на шествието. После децата от квартал „Крац“ изгаряли собствените си снежни човеци, натъпквайки ги с фойерверки. В средата на XIX век признали традицията за официална и по време на парада на гилдиите пренасяли Бьоги през целия град до мястото на изгарянето му. В началото на ХХ век чучелото станало неразделна част от ритуала. Бьоги е висок 3,4 метра, тежи 80 кг, ръцете му са дълги по 1,9 м, а диаметърът на главата му е 1,8 м. Тя трябва да е достатъчно голяма, за да побере фойерверките, които ознаменуват окончателното изгаряне на фигурата. Причината за взрива е желанието на хората колкото е възможно по-гръмогласно да изпратят студената зима и да посрещнат горещото лято.
Понякога Бьоги бърка, но кой ти помни! Най-често пламъците стигат до главата му за 14 минути. Това поне показва статистиката за последните 10 години. Така че тазгодишните 7 минути са рекорд.
Да, наистина Цюрих е градът с „най-добро качество на живота“ в света (разбирай най-скъп). Да, само тук по празници даряват полицаите с китки. И - о, да - водата от чешмата е сладка като оная, софийската, в миналото. Но най-поразителното е, че 2 часа след стохилядната вакханалия центърът е изблизан от несметните бутилки и хартии.
Не по-малко интересни са къщите на гилдиите. Всяка задруга на занаятите си има свой старинен дом, който прилича на музей. В обиталището на винарите попадам сякаш в очовечен музей - всяка мебел е експонат, но си личи, че се използва. От кристалните неколковековни чаши във витрините до преносимите фенери с абажури от фина кожа. С тях вечерно време маршируват членовете на гилдията, докато отиват на гости (разбирай - на трапеза с вино) у колегите кожари или часовникари, да речем. Единственият отдавна неупотребяван предмет е... чинията за бръснене. Изящен порцелан, изрисуван с леко кичозни розички. Единственото, което я отличава от посестримата й за супа, е загладената вдлъбнатина, където човек да намести шията си. А какво е порцеланово топче, сложено в специална дупка? Никога няма да се сетите! По-слабичките го пъхали в бузата, за да им мине бръснарят втората контра по-лесно.
