Показват се публикациите с етикет Цюрих. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Цюрих. Показване на всички публикации

четвъртък, 12 юни 2014 г.

      Швейцарците празнуват, че ще работят повече
На карнавала Зекселойтен горящо чучело предсказва какво ще бъде лятото
Магдалена ГИГОВА
Швейцарците сигурно единствени в света тържествено честват датата, от която започват да работят още повече. На парада за празника Зекселойтен в Цюрих българинът горчиво осъзнава - ние се ожесточаваме по митинги, а швейцар­ците се кефят на пищни шествия. Чиста разлика в стандарта!
Преди векове, когато в страната на часовниците те са били недостъпна рядкост, цюрихчани гласели живота си по най-големия циферблат в Европа (9,7 м в диаметър) на кулата в черквата „Свети Петър“. И понеже през лятото светлината позволявала да работят до 6 ч., изпращали зимата с клада на снежен човек. За местните по-дългият работен ден значи повече пот, но и повече пари. Т.е. на празника Зекселойтен в Цюрих от XIV век насам славят замогването с труд. Името на историческия празник идва от „зекс“, което на немски означава „шест“ (вместо до 5 ще работят до 6 ч.), и „лойтен“ - „звънене“. Камбаните започват да звънят точно в 6 ч. вечерта на празничния ден в Цюрих - в понеделника на третата седмица на април. Карнавалът съчетава изпращането на зимата, пролетното равноденствие и майските огньове, характерни за повечето европейски държави.
От столетия участието в парада е висша чест, за която гилдиите на занаятите (тук те са повече от касти) се готвят цяла година. Традицията в процесията да не участват жени се спазва въпреки протестите. Дамите едва си издействали преди 14 години отделно шествие преди парада. А той е шеметно пъстър - над 10 000 юнаци от гилдиите в исторически костюми върху платформи като винарни, кораби, лебеди, стъкларни
Повече от 600 коня, 30 оркестъра, 70 карети...
С право цюрихчани се гордеят с най-внушителната процесия в Европа!
Първо минават децата. Поканени са всички етноси с националните си носии. Чак тогава гостът осъзнава че 60 на сто от населението на големия швейцарски град... не е швейцарско. Местните се гордеят с толерантността си, но се бунтуват единствено срещу мюсюлманските общности, които не искат да приемат порядките и законите на страната, която ги е приела, и повечето жени така и не научават нито един от трите официални езика. Впрочем те са доста повече - освен френски, немски и италиански за законен начин на разговор се водят романският и енгадинският - единият с повечко италиански, а другият смес от сенморицки диалект, италиански и хърватски.
Дечица от всякакви „бои“ и националности дефилират, покачени върху платформи. Въпрос на чест е не да наемеш костюма за шествието, а да се предава по наследство от 200-300 години в семейството ти или поне да е ръчно шит. Платформите също са забележителни - цели градини и къщи, воденици с течащи потоци, крепости, арки от живи цветя. В зависимост от това коя гилдия представляват. Обществото на кожарите например има камила в герба си и взема под наем жив екземпляр от зоопарка специално за парада. Железарите преди година-две успели да спазарят истински слон от пътуващ цирк.
Деца варят супа върху платформа лодка. Легендата разказва, че преди векове между Цюрих и Страсбург имало договор за помощ при война. „По вода ще пристигнем толкова бързо, че супата, започнала да къкри в Цюрих, ще е още топла“, заклели се швейцарците.
Точно в 6 ч. вечерта на площада пред операта пламва кладата с
Бьоги - чучелото
на снежния човек
направено от памук и кожа. И започват залаганията за колко минути огънят ще близне и ще гръмне снаряда в шапката му. Поверието е - колкото по-кратки пламъци, толкова по-дълго лято. Около кладата обикалят табуни коне със самозвани хусари върху тях, димът потъва в облаци прах, шапката на чучелото Бьоги пламва, залп и... лятото вече е между нас. В небето се рее цепелин с надписа на побратимения град от друг кантон, поканен на веселбата, буретата с бира се отпушват, а позналият брои печалбата си.
Тази година на 28 април чучелото Бьоги постави нечуван рекорд - горя 7 минути и 23 секунди. Според поверието лятото на 2014 г. трябва да е горещо. Декоративният снежен човек се поставя на кладата предния ден - в неделя. Веселбите обаче започват още в петък вечерта и продължават през уикенда, а всички са празнично облечени. Гости от съседния кантон изнасят представления, звучи народна музика, редуват се духови оркестри, щандовете на панаира работят до късно.
Традицията за изгарянето на Бьоги се корени в древността, когато чучелото е било страшна маска, носена начело на шествието. После децата от квартал „Крац“ изгаряли собствените си снежни човеци, натъпквайки ги с фойерверки. В средата на XIX век признали традицията за официална и по време на парада на гилдиите пренасяли Бьоги през целия град до мястото на изгарянето му. В началото на ХХ век чучелото станало неразделна част от ритуала. Бьоги е висок 3,4 метра, тежи 80 кг, ръцете му са дълги по 1,9 м, а диаметърът на главата му е 1,8 м. Тя трябва да е достатъчно голяма, за да побере фойерверките, които ознаменуват окончателното изгаряне на фигурата. Причината за взрива е желанието на хората колкото е възможно по-гръмогласно да изпратят студената зима и да посрещнат горещото лято.
Понякога Бьоги бърка, но кой ти помни! Най-често пламъците стигат до главата му за 14 минути. Това поне показва статистиката за последните 10 години. Така че тазгодишните 7 минути са рекорд.
Да, наистина Цюрих е градът с „най-добро качество на живота“ в света (разбирай най-скъп). Да, само тук по празници даряват полицаите с китки. И - о, да - водата от чешмата е сладка като оная, софийската, в миналото. Но най-поразителното е, че 2 часа след стохилядната вакханалия центърът е изблизан от несметните бутилки и хартии.
Не по-малко интересни са къщите на гилдиите. Всяка задруга на занаятите си има свой старинен дом, който прилича на музей. В обиталището на винарите попадам сякаш в очовечен музей - всяка мебел е експонат, но си личи, че се използва. От кристалните неколковековни чаши във витрините до преносимите фенери с абажури от фина кожа. С тях вечерно време маршируват членовете на гилдията, докато отиват на гости (разбирай - на трапеза с вино) у колегите кожари или часовникари, да речем. Единственият отдавна неупотребяван предмет е... чинията за бръснене. Изящен порцелан, изрисуван с леко кичоз­ни розички. Единственото, което я отличава от посестримата й за супа, е загладената вдлъбнатина, където човек да намести шията си. А какво е порцеланово топче, сложено в специална дупка? Никога няма да се сетите! По-слабичките го пъхали в бузата, за да им мине бръснарят втората контра по-лесно.







Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...