Туит, баби, туит!

Магдалена ГИГОВА

 

Една новина се изсули незабелязано през изминалата седмица. Напълно незаслужено! По специална програма обучавали баби да си правят профили в социалните мрежи. От една страна – браво. Хем ще са във връзка с внуците, разпилели се по далечни страни, хем ще получават реклами за удължаване на пениса и закупуване на яхти.

От друга страна, социалната мрежа е бич за социалното общуване. Вместо да седнат с плетките пред блока, след като сложат гювеча във фурната, бабите ще пускат в Туитър клюките, които инак разменят на живо: „Ненчева от третия етаж изпрати мъжа си на работа и посрещна любовника” или „Георгиев снощи пак се напи”.

Да не говорим за отрудените селски женици. Ще включат мобилния интернет, че в Балката „проваъдерите” нямат интереси. Ако пък им е спрял токът, поради паднал стълб или скъсана жица, ще включат таблета на батерия само и само да се похвалят пред комшийката „Прекопах зелето” или „Издоих козата”. И да постнат снимка на пълната с прясно мляко поцинкована кофа.

Еееех, това не е прогрес. Това е потрес. И пълна съсипия на класическия комшулук

Фейсбук е новата кухня

Магдалена ГИГОВА

 

Помните ли блатно-социалистическите времена, в които слушахме Висоцки в кухните на панелките? И пак там, между печката и хладилника се правехме на политически бабаити и ракиени дисиденти. Всичките ни бунтове започваха и свършваха в тези 110 сантиметра от масата до мивката. Ако помните тези словесни вечеринки, значи сте сред щастливците, разказвали вицове от серията „Златната решетка”, но никога не стигнали зад нея. А ако нямате представа за какво говоря, сте още по-щастливи.

Вие обаче също си имате кухня, в която прекипяват всички бунтове. Само дето е виртуална и името й е Фейсбук. (Туитър прилича повече на пейката пред блока, където бабите разменят телеграфно най-жежките клюки между влаченето на торби и варенето на буркани).

Виж, във Фейсбук ако сладката приказка и целофанените бунтове вървяха и с чаша вино, цена нямаше да има.  Иначе там направо бълбука от революционери. И ако се вярва на натиснатите клавиши „харесвам” и „ще отида”, организираните през социалната мрежа протести щяха да са по-големи от легендарния син митинг на Орлов мост през 1990, участвалите в който се движат между 100 000 и два милиона. 

Защото е напълно безопасно и най-вече неизискващо усилия да „лайкнеш” някакъв протест. Той за момента ти се струва спреведлив, но го забравяш след 30 секунди, взрян в следващия пост на някой от 5-те хиляди приятели, които си завъдил онлайн. Дори съвсем честно да си решил да подкрепиш каузата лично, ти си хомо компютерус. Кишата, сушата, пекът и дъждът ще те откажат прекалено лесно. Пък и щом над 20 хиляди човека са чукнали върху клавиша с „да”, значи съвсем спокойно могат да минат и без теб. Точно така си мислят и останалите 19 700 души. И в крайна сметка на мястото на „грандиозния митинг” се струпват стотина ентусиасти, повечето от които външно ругаят несериозните, а вътрешно се заклеват никога вече да не влизат в графата „балък”.   За организаторите остава неприятният вкус на облизани пет стотинки в устата, което е  Фейсбук-формата на махмурлук.

Дааа,  интернет-революциите виреят само по арабския свят. Но като се сетя, че месец и половина след събитията в Тунис на централния площад имаше само един БТР, подпрян с ктамък, за да не хукне нанякъде сам и туристите го използваха за фон на снимки, явно и там кибер-бунтарите  не са от най-организираните.

Не че инициативите „Да помогнем на Веско Маринов да спре да пее” и „Да съберем пари за читанка на Златка” са кух пълнеж на Фейсбук. Те са израз на свободата да кажеш каквото искаш. И на абсолютната безотговорност да го правиш безнаказано и дориш анонимно в мрежата. А нашите „харесвам” или „не” са просто виртуални семки, които люпим виртуално с още по-виртуалните си приятели.

Почти ми е домъчняло за кухнята....