Фейсбук е новата кухня
Магдалена ГИГОВА
Помните ли блатно-социалистическите времена, в които слушахме Висоцки в
кухните на панелките? И пак там, между печката и хладилника се правехме на
политически бабаити и ракиени дисиденти. Всичките ни бунтове започваха и
свършваха в тези 110 сантиметра от масата до мивката. Ако помните тези словесни
вечеринки, значи сте сред щастливците, разказвали вицове от серията „Златната
решетка”, но никога не стигнали зад нея. А ако нямате представа за какво говоря,
сте още по-щастливи.
Вие обаче също си имате кухня, в която прекипяват всички бунтове. Само дето
е виртуална и името й е Фейсбук. (Туитър прилича повече на пейката пред блока,
където бабите разменят телеграфно най-жежките клюки между влаченето на торби и
варенето на буркани).
Виж, във Фейсбук ако сладката приказка и целофанените бунтове вървяха и с
чаша вино, цена нямаше да има. Иначе там
направо бълбука от революционери. И ако се вярва на натиснатите клавиши
„харесвам” и „ще отида”, организираните през социалната мрежа протести щяха да
са по-големи от легендарния син митинг на Орлов мост през 1990, участвалите в
който се движат между 100 000 и два милиона.
Защото е напълно безопасно и най-вече неизискващо усилия да „лайкнеш”
някакъв протест. Той за момента ти се струва спреведлив, но го забравяш след 30
секунди, взрян в следващия пост на някой от 5-те хиляди приятели, които си
завъдил онлайн. Дори съвсем честно да си решил да подкрепиш каузата лично, ти
си хомо компютерус. Кишата, сушата, пекът и дъждът ще те откажат прекалено
лесно. Пък и щом над 20 хиляди човека са чукнали върху клавиша с „да”,
значи съвсем спокойно могат да минат и без теб. Точно така си мислят и
останалите 19 700 души. И в крайна сметка на мястото на „грандиозния
митинг” се струпват стотина ентусиасти, повечето от които външно ругаят
несериозните, а вътрешно се заклеват никога вече да не влизат в графата
„балък”. За организаторите остава неприятният
вкус на облизани пет стотинки в устата, което е
Фейсбук-формата на махмурлук.
Дааа, интернет-революциите виреят
само по арабския свят. Но като се сетя, че месец и половина след събитията в
Тунис на централния площад имаше само един БТР, подпрян с ктамък, за да не
хукне нанякъде сам и туристите го използваха за фон на снимки, явно и там кибер-бунтарите не са от най-организираните.
Не че инициативите „Да помогнем на Веско Маринов да спре да пее” и „Да
съберем пари за читанка на Златка” са кух пълнеж на Фейсбук. Те са израз на
свободата да кажеш каквото искаш. И на абсолютната безотговорност да го правиш
безнаказано и дориш анонимно в мрежата. А нашите „харесвам” или „не” са просто
виртуални семки, които люпим виртуално с още по-виртуалните си приятели.
Почти ми е домъчняло за кухнята....
