
В Покана за пътуване на 23 ноември 2025 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа Петя Кръстева и Магдалена Гигова споделят приключенията си в Южна Америка със съдействието на Карта холидей

Който е слушал миналото издание на Покана за пътуване е започнал светло да завижда на мен и на Петя Кръстева (изпълнителен директор на списание „Наш дом“) за пътуването ни из Боливия, Еквадор и островите Галапагос. Една през друга вече ви разказахме за гигантските костенурки, синьокраките рибояди и птиците фрегата на островите, където на Дарвин му е хрумнала теорията за еволюцията на видовете.
Толкова сме въодушевени от Боливия и нямаме търпение да споделим приключенията и наблюденията си с вас, започвайки от боливийската столица Ла Пас.

Населението й официално е 950 хиляди, но заедно с предградията и нелегалните търсачи на работа бройката набъбва на около милиони 250 хиляди – третият по гъстота на обитаемост град в Боливия.
На 20 октомври 1548 г. испанският конкистадор Алонсо де Мендоса основава град Ла Пас след завладяването на империята на инките, като го нарича „Нуестра Сеньора де Ла Пас“ или „Дева Мария на мира“. Доста иронично като се има предвид отношението на колонизаторите съм местното население.
С Петя сме едва в началото на разказа си за Боливия. Богата на полезни изкопаеми и на природни красоти. Какво ли само няма там! Високи планини, солена пустиня, джунгла, езеро… Дори си има две столици – административна Ла Пас и Сукре – конституционна.


В дългия списък на най-най, с който се гордеят боливийците, може би трябва да впишем и най-раздвоеното население, защото местните хора, хем са посветени на вярата католици, хем са езичници, обсебени от суеверия, шамани и вярвания.
Стигнахме до тъмнокожата Мадона от Копакабана, крайбрежно градче на езеротото Титикака. Легендата разказва, че рибари от племето на инките попаднали в буря, помолили се на Богородица да ги спаси и й обещали да издялат нейна фигура ако оцелеят.


Майстор Тито Юпанки, а щом носи тази фамилия, значи е пряк потомък на краля на инките, изваял изображението. Копие на статуята се пренася с лодка по езерото Титикака, за благослови водите му.
Оригиналната фигура никога не се изнася навън поради опасения от големи бури. Наричана „Ла Койета“ от индианците аймара и кечуа, Девата от Копакабана е покровителката на Боливия. Тя обикновено стои заключена в специално построен за нея параклис на втория етаж в храма, но ние с Петя Кръстева улучихме един от редките моменти, в които го отварят за посещение.

Дизайнът на хотела от сол в Салар де Уюни е предизвикателство към въображението и досегашните познания. Цялото внушение сякаш е насочено към незначителността на човека пред магическия спектакъл на най-голямата солена пустиня в света – 10 580 кв.км.


Това придава на конструкцията биоенергийна характеристика. Сградата е замислена така, че да е в хармония с пейзажа. Тя е базирана на формата на трите големи листа кока и на златното число: Фи, известно още като златно сечение или божествена пропорция.
В хотела, направен изцяло от сол, в който нощувахме в Салар де Уюни, декорациите са свързани с вярванията на народа аймара, чиято митология е залегнала в тях.

Използвах добрия интернет, за да науча повече. Религията им се основава на цикъла на природните явления, смяната на сезоните, историческите събития и митологичните концепции, като например циклите на слънцето.
Любопитното е, че аймара смятат бъдещето за минало. В тяхната въображаема пространствено-времева скала бъдещето остава зад гърба им, а миналото тепърва предстои да се види. Теорията за времето и свързаните с нея идеи може да са уникални и да се различават от общоприетите, обаче нямат научна основа, твърдят експерти.




























