Хербариумът като място за съхранение на идеи

 

Хербариумът като място за съхранение на идеи

Национална галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство и Арт Проджект Депо представят от 8 април до 30 май. Вернисаж на 8 април, четвъртък, от 17.00 до 20.00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп в САМСИ, бул. „Черни връх” 2

Хербариумът като място за съхранение на идеи

        Проектът „Хербариум“  с куратор Ирина Баткова изследва работната среда в  съвременната култура, в която се раждат и обменят идеи.

Фокусът на „Хербариум“ е да се създаде колекция, запечатала в кутии 40х40х10 см или 20х40х10 см творческата енергия на различни поколения творци по целия свят.

Съдържанието на всяка кутия е придружено от описание и звуков файл с гласовете на авторите, които ще бъдат представени в изложбата и на уебсайта към проекта.

Поканените художници избират двама нови участници – така проектът проследява креативните контакти в света на изкуството.

Развитието на колекцията няма ограничения във времето, тя нараства експоненциално с всеки нов участник, докато не бъде обявена заключителната изложба.

Хербариумът като място за съхранение на идеи

         Колекцията „Хербариум“ документира енергията на творческия акт, независимо дали той е фиксиран моментен порив или прецизно обмислен жест.

Хербаризирането е действие за запечатване на  спомени, емоции, думи, образи загубили значение, образи, които постепенно са станали съществени, експлозивна радост от нови идеи, трансформирането ѝ в спокойно равнодушие или накратко – непрестанния човешки стремеж на търсене на смисъл във всичките му измерения.

Хербариумът като място за съхранение на идеи

Как би изглеждала селекцията на музейни образци от световната култура, ако беше дело на художници, а не на изкуствоведи? По какъв начин всеки един творец би обобщил креативността си на едно ограничено като физически параметри пространство? Как собственият поглед към персоналното поле на артистична изява би преобърнал някои изследователски модели?

Хербариумът като място за съхранение на идеи

         На уебсайта www.herbariumcollection.com ще бъде публикувана цялата информация, събрана в процеса на развитието на архива.

Всички творци ще бъдат представени както с кутиите за колекцията, така и с допълнителна селекция на снимки от техни избрани изложби и произведения.

Тази виртуална база данни ще бъде достъпна за всички – изследователи, куратори, галеристи, студенти или любители на изкуството – които се интересуват от не толкова видимите механизми, чрез които функционира съвременната култура.

Хербариумът като място за съхранение на идеи

         Серията видео портрети H Talks са заснети oт Милена Кънева в работната среда на визуалните артисти, като част от архива към проекта „Хербариум“.

В кратките филми художниците описват творческия процес при реализацията на идеи и концепции за света и хората, темите, които ги вълнуват, съзидателните сили, които ги карат да продължават напред.

Хербариумът като място за съхранение на идеи

          Първата експозиция на колекцията „Хербариум“ ще се състои в Софийския арсенал – Музей за съвременно изкуство. Тя включва 55 автори от България, Италия, Франция, Япония, Нидерландия, Испания, Полша, Финландия, Турция и Австрия. Следващите издания ще бъдат представени в различни държави, в партньорства с локални изложбени пространства, организации и институции.

Филмите са реализирани от МК Production в партньорство с Art Project Depot.

Хербариумът като място за съхранение на идеи

Art Project Depot е независима платформа, създадена през 2005 от Ирина Баткова – писател, куратор, арт консултант.

Фокусът на платоформата са проекти, които изследват съвременния свят и неговите политически, икономически, културни и исторически параметри. Art Project Depot подкрепя нови артистични изследователски практики, които провокират дискусии по широк спектър от теми и проблеми, свързани със състоянието на съвременната култура и изкуства.

Работната програма включва изложби, насочени към популяризирането на различни поколения български художници, както и организиране на съвместни продукции с чуждестранни художници и независими организации.

MK Production е компания, основана през 1999 от Милена Кънева – актриса, журналист, създател и арт директор на филмовия фестивал „Дунав филм“, филмовия фестивал „Мигрант“ и кинофестивала “Mestiere Cinema”, режисьор на документални филми и продуцент.

В компанията са създадени документални филми, сред които е Total Denial – носител на „Награда на Вацлав Хавел за човешки права“, както и много арт репортажи от Венецианското биенале и световни изложби.

Стефан Димитров с приз за филмова музика от Италия

Режисьорката Милена Кънева е създател и основен двигател на фестивала „Професия кино“ в Матера

 Италианският град-музей Матера бе домакин на забележително българско присъствие. В рамките на фестивала „Професия кино. Дни на българското кино“ бяха представени документални и игрални ленти на наши режисьори, а композиторът Стефан Димитров получи от ръцете на посланика ни във Ватикана Богдан Паташев специалната награда за цялостно творчество и принос в писането на "Музика за Кино". 

Президентът на фондация „Матера Базиликата 2019 г. и бивш кмет на града Салваторе Адучо и директорът „Международни проекти“ Росела Тарантино  му връчиха приза  "Почетен гражданин на столицата на културата -  Плотера". Словосъчетанието, създадено между Пловдив и Матера, означава идеален град, преизпълнен с изкуство.

"За разлика от Достоевски, според когото крaсотaтa ще спаси света, аз мисля, че изкуството и културата ще спасят света!", заяви развълнуван  Стефан Димитров, на когото тази година очевидно му върви на отличия. Неотдавна той стана и почетен гражданин на София.

Фестивалът, който през октомври ще има продължение в консерваторията на Матера, е създаден по идея и с усилията на артистичния му директор Милена Кънева. 

Тя е режисьор със световно име. От края на 80-те години на ХХ век работи като журналист за  агенция WTN, в последствие APTN, National Geographic, RAI, CNN. Срещала се е с Далай лама, интервюирала е Нобеловия лауреат за мир, легендарната бирманска лидерка под домашен арест Анг Сан Су Чи, както и най-известни имена от световното кино в резултат на постоянна акредитация на фестивали като Кан и Венеция от 1992 г. насам. Придобива международна известност с документалния си филм Total denial, награден лично от Вацлав Хавел и  отличаван на редица фестивали.

„Създаването на фестивала е една моя стара идея. Първоначално като актриса, а след това и като режисьор, съм забелязала, че на всички фестивали на пиедестал са актьорите и режисьорите.  И тук-там някой голям продуцент“, заяви Милена Кънева. – А киното като най-демократично изкуство затова е толкова силно, защото се създава в екип.  Затова и логото на фестивала са зъбчати колела, които приличат малко на стар прожекционен апарат. Те трябва да паснат едно в друго, за да се завърти колелото на разказа, на магията. Затова го нарекохме MESTIERE CINEMA - ПРОФЕСИЯ КИНО. Всяка година ще избираме една тема.  Този път беше „Музиката в киното“, но чрез фестивала направихме и един мост между двете европейски столици на културата Пловдив и Матера, понеже киното е най-свързващото изкуство.  

-         Посланикът на Българя във Ватикана Богдан Паташев присъства на закриването на фестивала по покана на Салваторе Адуче, президент на Фондация „Матера Базиликата 2019“. В словото ситой  благодари на участниците, спомогнали за представяне на българската култура зад граница, и приветства възможността, която Европейският съюз предоставя за диалог между културите. Паташев подчерта ценния принос, който Европейските столици на културата дават за опазването и развитието на културно-историческото наследство, както и за съвременното изражение на културното съдържание, иновативните и алтернативни решения, връзките и значението на културата за различни сфери от живота.

Фестивалът„Професия кино. Дни на българското кино“ постигна голям отзвук в италианските медии и сред зрителите и се превърна в истински мост между двете европейски столици на културата Матера и Пловдив.

Благодарение на усилията на Милена Кънева и на Българския културен център в Рим с Жана Яковлева и Борислава Чакринова бяха показани филмите „Завръщане” (реж. Ники Илиев), „Слава“ (реж.  Кристина Грозева и Петър Вълчанов), „Áга" (реж. Милко Лазаров), „Снимка с Юки“ (реж. Лъчезар Аврамов), както и документалните филми  Sempre libera (реж. Георги Тошев), който разказва за изключителната кариера на Соня Йончева, „Обичам Кармен" (реж. Найо Тицин) - с още една българска оперна звезда – Александрина Пендачанска, „Борис Христов - гласът, който се моли на Бог за България“ (реж. Росен Елезов) и „Поне за миг да полетя“ за Иван Андонов, създаден от Галина Кралева.

Част от творците присъстваха в Матера и видяха с очите си интереса на публиката. На Mestire Cinema – Професия кино лично представиха лентите актрисата от „Слава“ Маргита Гьошева, режисьорът и журналист Георги Тошев и операторът Румен Василев, Ники Илиев, чиито филм „Завръщане“ е сниман изцяло в града под тепетата и е копродукция с фондация „Пловдив 2019“. Режисьорът на „Снимка с Юки“ Лъчезар Аврамов дойде със сценариста Димитър Стоянович, с изпълнителя на главата роля Руши Видинлиев и композитора на музиката Стефан Димитров. Лентата пожъна такъв успех, че по желание на публиката ще бъде показана заедно с „Ага“ още веднъж на 23 ноември в кино „Пиколо“ при продължението на фестивала.

От 18 до 22 ноември в консерваторията на Матера майсторски клас по писане на музика за кино ще изнесе композиторът Асен Аврамов, който ще завърши с концерт-продукция, на който ще бъде връчена награда на млад италиански композитор.

Антонина Стоянова черпи с бяло сладко за „България през стъклото на времето“

Фондация „Ценности“ представи в Националната галерия Квадрат 500 завладяваща фотоизложба и филм пред президент и експремиер

С класическа музика, изпълнена на електронни инструменти от трио „Хипнотик“, бяло сладко и бабини банички бе открита фотоизложбата „България през стъклото на времето“, организирана от фондация „Ценности“ и нейният председател Антонина Стоянова в Националната галерия Квадрат 500. Изключителен спомоществувател на експозицията е бизнесдамата Нели Беширова.

Причудливото на пръв поглед съчетание между съвременни технологии, музика и национални гозби е търсено и оправдано, защото проектът елегантно и ненатрапчиво съчетава фотоси със сюжети от българския бит от края на 19-и и началото на 20-и век с родова история, преминала през различни епохи и държави и акостирала в нашата съвременност.   

Историята на стъклените плаки, залегнали в основата на изложбата, е готов сюжет за игрален филм: Марко Близнаков от Стара Загора е изпратен да специализира пристанищно дело в Триест от княз Фердинанд, след като е завършил инженерни науки в Гент, Белгия. Там се влюбва в състоятелната италианка Петронила Венециани, която го придружава в Бургас, докато той участва в изграждането на местния порт. Там се раждат две от децата им. Семейството се връща в Триест, където във вила „Венециани“ живеят заедно с фамилията на прочутия писател Итало Звево, женен за сестрата на Петронила – Ливия. Двамата баджанаци отварят клон на фабриката на тъста си в Англия, където се запознават с един от създателите на модерния роман Джейм Джойс. Канят го в Триест. Той остава там 11 години и този период се смята за най-плодотворния в творчеството му – започва да пише знаковия си роман „Одисей“, издава „Портрет на художника като млад“ и… преподава английски на две от дъщерите на Марко Близнаков.

Българинът става почетен консул на родината си в Италия и поръчва стъклени плаки (предшественици на диапозитива), за да изнася с тях сказки за красотите на България и нейния бит. Те се пазят в семейство Близнаков като родова реликва, синът му Никола – също почетен консул, продължава традицията, а неговата дъщеря Надежда, решава да ги дари на отечеството на своите предци. Ирина Дилкова, бизнесдама и журналистка, свързва г-жа Близнаков с Антонина Стоянова (първа дама през 1999 година).  Цели 20 години стъклените плаки очакват своята среща с българската публика. Моментът настъпва, когато известният фотограф Иво Хаджимишев предлага да ги дигитализира. Така съвременните технологии целуват старинните кадри.

Режисьорката Милена Кънева, автор на награждавани документални творби, заминава с Ирина Дилкова за Италия за кратко интервю с дарителката Надежда Близнаков, но 95-годишната дама изважда такива изумителни спомени от раклата на родовата памет, че кратката версия на филма „Съкровище в сърцето“  става 20 минути. 

Лентата ще се прожектира непрекъснато по време на изложбата чак до закриването й на 7 април и е част от дългосрочен проект за пълнометражна творба.

Историята, подобна на приказка, привлече за откриването на изложбата в Зала 19 на Националната галерия Квадрат 500 стотици почитатели на автентичното и българското, сред които  президентът Петър Стоянов, експремиерът Филип Димитров,  бившият вицепремиер Даниела Бобева, посланикът на Италия в България Стефано Балди и бъдещият посланик на страната ни в Рим Тодор Стоянов, настоящ заместник-министър на външните работи. Почетни гости бяха трите дъщери на Надежда Близнаков – графините Даниела, Кристина и Николета ди Микели Витури, пристигнали специално за събитието от Италия.

Кураторът д-р Райна Дамяни, водеща на предаването за култура по Дарик радио „В часа на синята мъгла“,  е преплела в изложбата старинен полъх с присъствието на оригинали на стъклените плаки, предоставен от Иво Хаджимишев, германски фотоапарат, подобен на онзи, с който са били заснети,  дигитализираните от него изображения и отпечатаните върху текстил „обвивки“ на диапозитивите – дипломатически грами, съобщения на световни агенции, свързани с България от 20-те и 30-те години на 20-и век. 

Директорът на Националната художествена галерия и Квадрат 500 Яра Бубнова откри изложбата „България през стъклото на времето“, подчертавайки  художествената и историческа стойност на артефактите в нея. Председателят на фондация „Ценности“ Антонина Стоянова благодари на екипа, осъществил проекта, на дарителите семейство Близнаков, и заяви: „От деня, в който се роди идеята за нея, ние искахме тази изложба да е нестандартна като замисъл, новаторска като концепция и съвременна като реализация. Надявам се чрез необичайните експонати, макар и само за час, всички ние да отправим поглед назад към едно време, което понякога  сякаш забравяме, но което би могло да бъде богат извор за самочувствието ни на българи“. 

Президентът Стоянов поднесе на съпругата си огромен букет, който дъщеря им Теофана и синът Стефан са поръчали за тържествения повод на майка си.

Със специална благодарност към спомоществувателя на изложбата Антонина Стоянова даде думата на бизнесдамата Нели Беширова. В емоционалното си слово тя благодари за привилегията да помогне за връщането на тази светиня в България и подчерта, че „трябва да помним миналото си, за да имаме бъдеще“.

Нели Беширова е известна не само със сериозното си присъствие в българската енергетика, но и с щедрото си сърце. Тя е виден меценат и съпродуцент на успешния филм „12 А“, спонсор на автомобилния състезател Григор Григоров и на волейболен отбор, автор е на детската книжка „Умно дете си ти, Тино“, публикувана в сътрудничество в УНИЦЕФ и на епистоларния роман „Любов и его“, издаден от „Български писател“. Член е на международния ПЕН-клуб. 

Не по-малко разчувстващи бяха думите на Даниела ди Микели Витури, една от дъщерите на Надежда Близнаков, която призна, че малко преди да тръгне за София е заснела видео с майка си, която казва „Щастлива съм, че доживях до 95, за да мога пак да говоря за България“.

Всички присъстващи с интерес изгледаха филма „Съкровище в сърцето“, а след това дълго споделяха впечатления от изложбата и от наситените с информация пояснителни текстове към снимките, написани от консултанта на проекта, етнолога Анелия Милушева.

Събитието на фондация „Ценности“ в  Зала 19 на Квадрат 500 събра на чаша вино „Орбелус“, предоставено от „Грейп сентрал“, под ромона на рояла на Петко Мюфтиев-Петручио,  почетният консул на България в Конго и главен двигател на Българската гайдарска асоциация Теодора Игнатова, Ирина Йорданова от КРИБ, общински съветник от София, астрологът Светлана Тилкова-Алена, Педя човек-лакът брада Слава Рачева, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, актрисата и поетеса Ана-Мария Гюзелева, тв водещата Искра Ангелова, политическият анализатор Алекс Алексиев, арх. Стефан Добрев, почти целият състав на италианското посолство и представители на италиански институции у нас, интелектуалци, журналисти и ценители.

Изложбата ще остане в Квадрат 500 до 7 април.   

Снимки Кайя Христова, Мари Къналян

В Покана за пътуване тази неделя от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР

  

Николай Младжов за тайните на бизнеса с Япония, Ирина Белчева се пребори за корона в Рига, Милена Кънева за хляба на Матера

Препрочитайки Исабел Алиенде попаднах на една фраза, която ще споделя с вас: „Искам да изживея един епичен живот. Такъв, който да изпиша с големи прилагателни, да задраскам скучните абзаци и да подчертая правописните си грешки!”. Точно към това се стремим и ние от „Покана за пътуване”.

Какво е първото, което ви хрумва, когато някой спомене Япония  - кимоно, суши, сакура, самурай, сепуко, гейша… После идва ред на анекдотите за японския начин на мислене. А що за ритуал е да правиш бизнес със Страната на изгряващото слънце ще чуете от Николай Младжов, представител на голям концерн и колекционер на произведения на изкуството.   От него ще научите защо един тост е по-важен за бизнеса от всички преговори, какво е да попаднеш в тамошен завод и по какви причини, когато си в Япония по работа не е прието да удължиш престоя си за удоволствие.

Играта на асоциации продължава! След като обогатихме представата ви Япония,  за какво се сещате щом чуете България? За рози, кисело мляко и красиви жени! Ще наблегнем на поредното потвърждение за последното. Ирина Белчева се завърна от Латвия с короната на третата в конкурса за омъжени жени Missis Top of the world. Дамата има сериозна професия – тя е инженер-енергетик и когато ходи на проверки от Министерството на енергетиката често гази в кал с гумени ботуши и каска. Между другото, точно в такова одеяние била, когато й се обадили, че е сред финалистките на Мисис България. Да участва в нашата надпревара я мотивирал мъжът й със случайно подхвърлена реплика. Когато след раждането на второто им дете влязла във форма като свалила 60 килограма той заявил „Е, сега остава и Мисис България да станеш”. Станала! А в Покана за пътуване разказва що за преживяване е конкурс за красота в Рига.

Покрай работата на баща си, който е дипломат, Ирина Белчева е израснала в различни държави, а във вените й тече коктейл от българска, руска и  благородническа австро-унгарска кръв. Сигурно и това е повлияло на решението на Мак Малик, организатор на конкурса „Мис и Мисис Глобал интернешънъл да покани в журито  нашето момиче, което ще лети за Йоханесбург през септември. 

Когато през 1995 година гостувах на Джована Савойска, Йоанна Българска във вила „Янтра” в португалското градче Ещорил бившата царица ми показа лехата със здравец под прозореца си и с гордост сподели със сочния си  софийски говор „Непрекъснато поръчвам да ми носят коренчето от дома”. За нея, италианката, България беше останала дом. Точно за царица Йоанна и нейната сватба разказва Теодор Борисов в редовната ни рубрика.

За Матера повечето българи чуха за пръв път, когато заедно с Пловдив италианския град бе обявен за Европейска столица на културата през 2019 година. И наистина каменното селище не е популярно като туристическа посока колкото Рим, Венеция или Флоренция. Напразно! Все пак нашенски крак, при това не кой да е, е стъпвал по древните калдъръми.  Матера е естествен декор за филма на Мел Гибсън „Страстите Христови” с участието на Христо Шопов като Пилат Понтийски и Христо Живков в ролята на Свети Йоан. Милена Кънева, известен режисьор и продуцент, в момента обитава вкопана в скалите къща там.

Милена Кънева е режисьор със световно име. От края на 80-те години на ХХ век работи като журналист за  агенция WTN, National Geographic, RAI, CNN. Срещала се е с Далай лама. Интервюирала е и друг Нобелов лауреат за мир -  легендарната бирманска опозиционерка Анг Сан Су Чи, докато е под домашен арест, както и най-известни имена от световното кино като постоянно акредитирана на фестивалите в Кан и Венеция от 1992 г. насам. Милена нашумя с документалния си филм Total denial (Тотал-но отричане),  награден лично от Вацлав Хавел и  отличаван на редица кино форуми).

-        Неотдавна български майстор бе обявен за живо съкровище на ЮНЕСКО. Старозагорецът Богдан Богданов замесва хляб по древни рецепти с жива мая и изворна вода. Той казва, че печивото има собствен звук – песента на хляба се чува, когато се разчупва коричката.

-        За жалост, българските потомци на месещите и наричащи баби не са били толкова чевръсти колкото италианците от Матера, които са превърнали тамошния хляб в световноизвестен ритуал. За постановка, посветена на него разказва Милена Кънева.