Шампионката по стрелба
Мария Гроздева и съпругът й Валери
Григоров:
Делим победи и загуби,
обичаме се
Магдалена ГИГОВА
Мария Гроздева
е двукратна олимпийска шампионка на
стрелба с пистолет и деветкратна
европейска. От 2010 г. тя е носителка на
орден „Стара планина“ I
степен „за изключително големите ѝ
заслуги към Република България в областта
на физическото възпитание и спорта“.
На стрелбището работи със съпруга си
Валери Григоров, който е обявен за
треньор на годината през 2004 г. Двамата
имат три деца. Те с радост приеха да
подкрепят кампанията на Avon
„Говори открито срещу
домашното насилие“, на която вестник
„Преса“ е медиен партньор.
- Мария,
искало ли ви се е някога да стреляте по
Валери?
Мария:
(Смее се.) Много пъти! А сега сериозно:
всяко семейство си има своите проблеми
и изпускане на нерви. Точно за стрелба
не съм си помисляла. Важното е заедно
да решаваме проблемите и да знаем, че
сме заедно, защото се обичаме и защото
имаме прекрасно семейство. Напрежение
и насилие нямат място в един дом.
- Валери, кога пък от ваша страна ви се е искало да я напляскате?
Валери:
(И той се смее.) Всекидневно ми се
случва, но съм противник на насилието.
Как така ще ударя жена си! Ние имаме
много близки и топли отношения.
- Какво, според вас двамата, отключва семейната агресия?
Валери:
Когато човек се събира с някого, понякога
не си дава сметка дали могат да живеят
заедно. Има хора, които заживяват с
партньора си по-лекомислено, без да си
дадат реална сметка за човека отсреща.
Мария:
Патриархалното мислене е много силно
в България. В един момент, когато мъжът
най-после се ожени и има деца, започва
да има желание да притежава жената. Иска
да я „върже”. Приема я за негова
собственост, като че ли е предмет, част
от дома, без нейна идентичност. Така той
губи уважението към нея. А когато започнеш
да се държиш към жената без уважение,
когато спреш да я възприемаш и да й
показваш, че тя е принцеса, тя престане
да се чувства красива и желана, тогава
започват истинските проблеми.
Двете
страни имат съвсем противоположни
представи за мястото си в семейството.
Всичко започва от това чувство за
собственост, от патриархалността и от
изгубеното уважение.
- На какво се дължи хармонията между вас? Изглеждате като скачени съдове.
Мария:
Заедно сме и вкъщи, и в спорта. Делим
победи и загуби. Обичаме се.
- Заедно сте у дома, на стрелбището, на състезания. Нима не изпитвате желание за собствено ъгълче, дори само някъде в душата?
Валери:
Не.
Мария:
О, да. Имаме си ъгълчета.
- Валери, как утешавате Мария след неуспешно състезание? Или по-скоро вие имате нужда от утешаване?
Валери:
След неуспешно състезание и двамата
имаме нужда от подкрепа. И аз, и тя.
По-добре е да оставаме силни и заедно.
Най-лесно е да търсим вина един в друг,
но ние не го правим. Обичта и семейството
ни правят силни. Емоционалните изблици
и агресията само рушат.
- Обикновено Мария печели, когато е бременна - не е ли време за още едно дете и още един олимпийски медал?
И
двамата: Ха-ха-ха! Време ни е!
- Някое от децата ви има ли талант за стрелба и поначало как се разпознава подобна дарба?
Мария:
Валери прилича на мен и би трябвало да
има моя ген. На него обаче стрелбата не
му допада. Харесва други спортове. В
момента е вратар - тренира футбол. Маги
е по-спокойна и бихме могли да пробваме
стрелба с нея, още е мъничка и като
порасне, ще видим.
- Яд ли ви е на т.нар. спортни деятели - чиновниците, в големия спорт?
Мария:
Това, което ме разочарова, е липсата на
приоритети и една посока за развитие.
За 30 години стрелба съм видяла много
хора, които минават през администрацията
в спорта.
И
какво се получава - идва някой, който за
4 години се прави на началник, опитва се
да те потиска, не постига нищо за спорта,
после си отива, а ние оставаме. Имало е
и добри и можещи хора, но и много, които
нищо не правят.
Валери:
Манталитетът на чиновниците е да
използват максимално властта, която е
съсредоточена в ръцете им. А те не са
извоювали нищо и не знаят какво е да се
бориш. Просто използват моментната
власт.
- Съжалявате ли за влизането на Мария в „Биг брадър“?
Мария:
Борихме се да печелим пари за различните
каузи. Голяма радост за нас беше, че
2,5-3 милиона лева се събраха в предаването.
Много от хората, които гласуваха и дариха
голяма част от сумата, го направиха чрез
гласове за мен. По време на предаването
нямах състезания и ми беше приятно да
съм там. Сега се виждаме, чуваме се с
някои от шоуто. Често хората ме свързват
с предаването. Дори вчера една жена ме
срещна и каза, че искала да спечеля аз,
защото е пускала SMS-и за
мен.
- Децата ви как реагират на ваш успех в състезания, а на неуспех?
Мария:
Радват се. Съжаляват ако не донесем
медал. Като са по-големи, повече разбират,
но преди - не. Когато бяха малки и им се
обаждахме по телефона от състезание,
най-напред ни питаха какво сме им купили.
Сега минават 2-3 въпроса, преди да попитат
какво ще им донесем. Първо се интересуват
от състезанието. Миналата година по
време на олимпиадата Маги очакваше
медали. Те искат победи. Но това не става
лесно и децата трябва да знаят, че нещата
се случват с много усилия и труд, освен
с талант.
- В едно интервю Валери-младши ви издава: „Карат се, когато мама купува глупости.“ Какви са тези „глупости“ и коя е най-голямата, която сте купили, Мария, та да вбесите Валери?
Мария:
Най-често „глупостите“
са типично женските неща - гримове и
парцалки. Когато ходим в моловете,
момчетата се изнервят и отнасям малко
критики, но жените имаме нужда и от тези
глезотийки.
- Синът на Валери, Христо, признава, че още когато сте били просто в една компания и не ви е хрумвало, че ще се влюбите, той, макар и 9-годишен, е имал „химия“ с Мария. Тази химия ли помогна да се сплотите като семейство?
Мария: Много е важно в
един такъв момент да има одобрение от
детето. Наистина се получи нещо много
хубаво, защото Христо, още деветгодишен,
ме хвана за ръчичка и беше настроен за
обич и семейно щастие. Не беше враждебен,
а това е много важно, детето е много
важно. Ако не се беше получило с него,
не знам какво щеше да стане.
- Мария, вие съветвате младите да не наблягат на спорта, ами да учат, защото в него няма хляб. В какъв момент сте направили това „пораженческо“ изказване и продължавате ли да държите на него?
Мария: Не съветвам
младите да не спортуват, защото спортът,
разбира се, е изключително важен. Аз
съветвам да не се отдават изцяло на
него, тъй като, ако в един момент не се
получи, те остават без професия, на
улицата. Затова най-важно е да се
образоват, да наблегнат на обучението,
но и едновременно с това да спортуват.
Валери: Едно време
нямаше значение дали сме учили и дали
сме с висше образование - всички си
намираха работа. Докато това сега е
немислимо, хората не си намират лесно
работа, затова младите не трябва да си
губят времето с глупости.
- Имате ли си талисмани за състезание или някакъв ритуал преди излизане на стрелбището?
Мария: Не, нямам ритуал.
Единствено с Валери си провеждаме
предварителната подготовка, но не е
нищо специално. Суеверието не е хубаво
нещо в стрелбата, тъй като трябва да се
концентрираме само върху нея, а не да
си мислим непрекъснато какво ни помага,
кое ни пречи, кой ни гледа с лоши очи и
т.н.
- Мария, казвате, че
си представяте мъжа като супермен, като
закрилник. Имало ли е момент, в който
суперменът се е „изложил“ и не е
отговорил на очакванията?
Мария:
(Смее се.) Суперменът си го представям
по-як, мускулест, а моят мъж си има
коремче. Но ако погледнем като душевност,
Валери е много грижовен съпруг и баща,
изключително отдаден на семейството
си - винаги е около мен и децата и се
опитва да ни закриля. Нямам никакви
оплаквания.
- И двамата подкрепяте каузата на „Ейвън“ срещу домашното насилие. Когато срещате такива жени, как подхождате към тях? Давате ли им съвети?
Валери:
Има нужда да се говори за домашното
насилие. То е проблем, с който се сблъсква
всяка 4-та жена в България. Повечето от
тях крият - изпитват срам и вина. А
жертвите трябва и могат да сложат край.
Жената веднага трябва да потърси помощ
за себе си и за детето, да се опита
завинаги да се раздели с насилника.
Мария:
Трябва да се обърне към полицията, както
и към специалисти, психолози. Трябва да
се свържат с Алианс за защита срещу
домашното насилие, които помагат на
жертвите и всяка жена може да отиде там.
- Вие, Мария, бихте ли вдигнали пушка срещу насилник - със сигурност ще го улучите. Това в кръга на шегата. Как възпитавате дъщеря си Магдалена, та когато порасне да не попадне в лапите на подобен човек?
Мария:
Това, което винаги казвам е, че за мен
не е важно дали ще са отличници и дали
ще са номер едно в спорта, не съм
свръхамбициозна за тях. Това, на което
ги уча, е добротата, отношението към
хората, да бъдат състрадателни. За мен
това е най-важното!
Виждам
в децата си, че съм го постигнала. Няма
как Маги да попадне в лапите на подобен
човек, защото тя има други ценности и
няма да търпи дори една секунда ако
някой я обижда или третира зле по какъвто
и да е начин.
- Имате ли универсален съвет, който давате на всяко от децата си?
Мария:
За мен е важно те да са добри, човечни
хора. Забелязвам, че понякога губят
интерес от някои неща, защото не ги
усвояват веднага. Казват „не мога“ и
се отказват. Аз не приемам бързото им
отказване. Уча ги да бъдат по-настоятелни,
да искат да опитват и да се борят. Затова
им казвам „Не се отказвайте веднага.
Опитайте и бъдете по-настоятелни.“
- Хубавото на вашия спорт е, че при него не може да се каже, че има пределна възраст, но представяте ли си живота извън състезанията?
Мария:
Пътищата са много. Не мога да гадая -
мога да стана треньор в България или в
чужбина, мога да се занимавам и с нещо
друго. Моят живот извън състезанията
все още не е толкова близо.
