В Покана за пътуване на 11 юни по програма Христо Ботев от 17 часа: За базата ни на ледения континент и българския манастир Зограф в Света гора от първо лице. Алис Димишева за своята първа Виена с усмивка и самоирония
Повече от 30 години България е единствената балканска държава с база на Антарктида. Ледената пустошобгражда Южния полюс, като заема 1/10 от сушата на планетата. Това е петият по големина континент на Земята. Тъй като е единственият, без собствено население, той се управлява от международна конвенция, наречена Антарктически договор.
Съглашението разглежда Антарктика като научен резерват като забранява военна дейност и използване на откритите полезни изкопаеми и залежи. Пълноправни членки по този договор са 29 държави с право на глас и с право на вето. България е една от тях.
А в нашата база научни проучвания правят не само български експедиции, ами приемаме и гостуващи учени от други страни. Късметлията да бъде един от тях е Кирил Кандиларов, който заедно с екип от лекари е изследвал как се променят кръвните показатели и кръвното налягане при постоянен стрес и екстремни условия.
Но той разказва за човешките и животинските си срещи на Ледения континент. Там далеч не е съзерцавал само ледници, пингвини и тюлени. Помолих го да сподели какво е всекидневието в базата. А то е строго организирано.
Приключенецът пътешественик Кирил Кандиларов все още не е набелязал нов маршрут за следващо пътешествие, но не пропуска ходенето до Света гора. От Зографския манастир дори са му издали целогодишна виза, за да може да посещава монасите. Разбира се, не можах да не му задам въпрос и за Атон.
Света Гора е автономна монашеска република, под юрисдикцията и духовната зависимост на Вселенската патриаршия в Истанбул. Първият й устав от 971 година се е съхранил и действа до ден-днешен. Летоброенето й води началото си от IX в., макар че аскети са живели и по-рано по тези земи.
Според преданието Св. Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на кораб за Кипър, били застигнати от свирепа морска буря. Принудени да потърсят спасение на брега, те акостирали на Атон близо до мястото, където ще бъде издигнат по-късно Иверският манастир. Божията майка, като благодарила за спасението, се обърнала с молба към Иисус да й отреди в дар Атонския полуостров.
От небето се чул глас: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост“. Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян. Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса (общината). От тях манастирът Зограф е български, манастирът Хилендар – сръбски, а „Св. Пантелеймон“ – руски. Останалите, включително Ватопед и Свети Павел са гръцки.
Запитах Кирил Кандиларов какво прави всъщност в нашия манастир два пъти годишно. Оказа се, че следи здравните показатели на 40-те монаси и послушници.
Съществува легенда, че когато кръстоносците превзели Атон накарали монасите да се молят с тях по католическия обред. Те отказали и 29 били заключени в кулата и изгорени живи. Само един, силно обгорял, оцелял колкото да разкаже на скрилите се в гората братя, какво се е случило. В продължение на векове никой не докосвал опожарената кула. Когато решили да премахнат руините вътре открили съхранена по чудо икона. И до днес щом пожарите през лятото плъзнат към Света гора, монасите излизат срещу тях с иконата и те чудодейно изгасват.
Това ми разказа Кирил Кандиларов, който освен на Антарктида е добре приет и в българския манастир на Атон.
Алис Димишева вече има в Покана за пътуване своя собствена рубрика, в която разкрива впечатленията си от първото посещение в даден град или държава.
Докато виртуално бродихме с Алис из Европа, тя успя да завърши с пълно отличие Първа английска гимназия в София и да се прицели в специалността, за която мечтае от шести клас – българска филология.
Но по БНР г-ца Димишева ще ни заведе в своята първа Виена, където ходи на концерт с класическа музика, посети музея на мадам Тюсо, качи се на Виенското колело и получи урок по целуване на ръка в имперски стил в Пиаристенкирхе. А в прочутото кафене „Демел“ опита за първи път сладкиша Кайзершмарн.
