В "Покана за пътуване" - българи с медал от Камила Паркър в Индия, в Кито на Нова година горят чучело на политик
В „Покана за пътуване” на 31 декември не отправяме новогодишни пожелания в аванс,
а създаваме мечти. Срещаме ви с люде,
преживяли такива приключения, че на човек моментално му се приисква да хукне
през глава по техните маршрути. Ще има поучителни намеци за политици.
Как се връзва посрещането на новата година с
омерзително нещо като политиката, става
ясно от разказа на журналистката Елеонора Гаджева за Еквадор. В столицата Кито
горят чучело на политик, за да се отърват от всичко старо и лошо и обикалят
квартала след полунощ с куфари в ръка с надеждата да пътуват през цялата
година.
Горенето на чучела на политици, и изобщо на хора,
които са досадили или ядосали цялата нация през изминалата година, не е
характерно само за Еквадор. В Панама имат същия обичай – веднъж на мушката е
местен футболист, вкарал фатален за класирането на страната за КОНКАКАФ… автогол. Друг път с
наслада и възторг изгарят кукла с образа на действащия държавен глава. Явно и
там такива си ги избират.
Във всеобщата представа българите от края на 19-и и
началото на 20-и век са пътували главно на хаджилък до Светите места,
поддържали са търговските си връзки с останките от Османската империя или са
създавали нови с натъпкани с гюлово масло дисаги из Европа. Румяна Пенчева от
литературния музей, обаче, събира в книгата „Българинът по света в началото на
20-и век” пътеписи, които доказват, че предшествениците ни са кръстосвали от
Сандвичевите острови до Южна Арабия и от Балтимор до Япония. При това без да са
баснословно богати.
От прелюбопитния разказ на Румяна Пенчева разбираме
и, че емигрантските неволи на българите не са от вчера.
Тя доказва, че ние,
днешните пътешественици не сме луди. Просто сме наследствено обременени.
Неистовото ни влечение вече има и научно обяснение - според изследване
на Дейвид Добс от National Geographic мутиралата форма на гена DRD4 - 7r, е
превърнала 20 на сто от населението на земята в хора, които е "по-вероятно
да поемат рискове; да изследват нови места, идеи, храни, връзки". Според учения носителите на този ген
"възприемат движението, промяната и приключенията като начин на живот."
След
като се разбра, че сме „нелечимо болни”, идва моментът за запознанство с още
другари по съдба.
Предприемачите
Гергана и Пламен Ташкови работят здраво, но когато пътуват, също го правят с
размах. Неотдавна получиха медал от
херцогинята на Корнуол Камила Паркър за участието си в акция за спасяване на
индийските слонове. Те били поздравени като достойни представители на
България и на Югоизточна Европа в една от най-приказните и невероятни
благотворителни кампании - Тravel to my еlephant, на клуб Quintessentially. Конвой от 85 авантюристи поели по
400-километровото трасе, преминало през индийските щати Раджастан, Кимсар, Пушкар и стигнало до
Джайпур. Придвижвали се с моторикши, мотоциклети, характерни гуджаратски
возила, раздрънкани
джипове и автомобили.
Гергана Ташкова така и
не разбрала, че в групата е имало световни знаменитости и холивудски звезди.
Прочела за това чак след като се прибрала в България. Сред
патроните на кампанията са махараджата на Джодпур, британската принцеса Йожени
ъф Йорк, актьорите с международна слава Джеймс Каан и Голди Хоун. В
изключителното преживяване се включили и
гурме експертът Наташа Корет, моделите Ясмин и Амбър ле Бон...
Гергана
Ташкова разказва за цветното си приключение специално за „Покана за пътуване”.
Студът не е порок, а повод за пътешествие
#1. Антарктида
На
Антарктида има лед, бази и пингвини и ледът е в изобилие. Дотам туристите
стигат с кораб, за да нощуват на него при спартански условия, а денем обикалят
островите.
Основната
забележителност са пингвините. Имат специални пътеки, по които минават, а
хората задължително трябва да им правят път. Мъжките и женските се редуват да
мътят яйцата и да носят храна. И са поучително моногамни. Обаче на третия
остров има опасност да предозирате с пингвини и се налага да разнообразите с
тюлени.
На
ледения континент е строго забранено да се доближавате на по-малко от 3 метра
до каквато и да било животинка. Там много държат природата да не се замърсява и
да не се нарушава естественият ритъм на обитателите. Освен това е задължително
да изнесете боклуците си. Дори огризка от ябълка може да съсипе равновесието.
Най-завладяващо
на Антарктида е наблюдаването на китове. То задължително започва с лекция колко
вида са огромните морски бозайници, по какво да ги разпознавате, колко е висока
струята, която изхвърлят... Преследването им е забранено, но често пъти те са благосклонни
– започват да подскачат, да пускат фонтани и да
се закачат, понякога в опасна близост до лодките с посетители. Хората обаче не
виждат угрозата, завладени от странното чувство да са на другия край на света,
където малцина могат да бъдат, в една крехка лодчица, а тези гиганти да палуват
срещу тях.
#2 .Торес дел Пайне
В
националния парк Торес дел Пайне в Чили е третият най-голям ледник в света – Glacier Gray. Преди да влезете в
абсолютно затворената екосистема, ви дават да подпишете дълги и подробни
декларации за здравословното си състояние и доброволен отказ от спасителни
акции.
В
този естествен и много красив парк липсва всякаква намеса на човека. Поради
това няма и как да получите помощ, ако нещо ви се случи. Не пускат дори коне и
магарета. Трябва да ви носят на ръце. Трудна работа, ако сте преполовили
7-дневния маршрут към вътрешността.
Там
е царството на кугуарите (пумите). Не че ви чакат близки срещи със свирепия вид
– по-плашливи са от вас.
Гората
в Торес дел Пайне е като претрупан декор за приказен филм, по-натруфен от лента
на Тим Бъртън. Това се дължи на атмосферните условия, които рязко се сменят.
Голяма част от дърветата са добили причудливи форми от свирепия вятър. Лесът е
горял три пъти, но всички поражения са оставени както са. Нищо не е пипнато, за
да не се влияе върху природата.
Не
можете да си представите дори, че съществува такъв вятър! Той ви лашка,
пронизва, блъска ви в дърветата. Преди да влезете, ви обучават и на техника на
ходене при повей – клякате и не мърдате, за да оцелеете.
Любопитна подробност е, че половината парк е частна собственост на
хърватин, който е почетен консул на България в Чили. (Негова е и единствената
авиокомпания, която извършва самолетни полети до Антарктида.)
Glacier Gray пък прилича на
омагьосана планина. При това огромна – 6 км широка, 30 метра висока на площ от
270 кв. км.
#3. Леден град и снежни маймуни в
Азия
През
студените месеци някои части от източния континент никак не са за посещение, но
ако имате път към китайския град Харбин, гледайте да е през януари или
февруари, когато там се провежда Световният фестивал на ледените фигури. Вече
33 години върху площ, равна на 112 футболни игрища, се издигат ледени дворци и
храмове, скулптури, портрети на известни личности или литературни герои,
пързалки и копия на популярни сгради, художествено осветени нощем.
Цялата
тази феерия радва очите до месец март, когато туристите си отиват, а местните
изживяват буквално максимата „Панта рей“ – всичко тече.
В
Страната на изгряващото слънце пък симпатични макаци доказват, че човекът не е
единственото живо същество, което обича да ходи на хамам. В парка Дзигокудани в
покрайнините на град Яманоти снежните маймуни се спускат по отвесните скали, за
да се сгреят в горещите извори. В севернаата част на Япония, където снегът се
задържа по четири месеца в годината, а средната температура е -5 градуса,
симпатичните шебеци почти не излизат от своеобразния СПА център, от което
придобиват изненадващо розов оттенък.
Те
са единствените примати, които живеят на места с толкова ниски температури.
Груповото къпане в горещите извори и играта със снежни топки също са необичайни
за други видове животни.
Размечтахте ли се…
Ами това е идеята на новогодишното издание на „Покана за пътуване”.
Когато се уморите от
трапези и сурвакане, от късмети и наздравици, надникнете в страницата във Фейсбук Покана за пътуване, където ви
чакат подаръци https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks
