Показват се публикациите с етикет Витлеем. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Витлеем. Показване на всички публикации

неделя, 24 декември 2023 г.

Витлеем – градът на 14-лъчната звезда

 

Тя отбелязва мястото на рождението на Спасителя, но днес се кланяме на копие от 19-и век

Витлеем – за първи път името на святото селище, което е едно от най-древните на земята, се споменава през 15-и век преди Христа.

Днес населението му наброява 25 хиляди души, повечето от които мюсюлмани – просто кръстените в църква араби раждат едно-две деца, а поклонниците на исляма по десетина, затова балансът катастрофално се губи с всяка година и в момента съотношението е 60/40 на сто.

Според местните закони обаче, кмет на града може да бъде само християнин.

Витлеем е покъртително каменист
Витлеем е покъртително каменист

Знайно е, че Витлеем е сцената, на която се разиграва Новият завет и че е родното място на Исус, но щом човек се промъкне заедно със стотиците поклонници през тясната каменна портичка на базиликата „Рождество Христово”, сякаш се качва на религиозно влакче с такса „Преминаване” на всеки завой.

Неслучайно написах „да се промъкне” – входът е висок едва 1,20 метра и широк 80 см.

Възвишената цел е на влизане да „сторите поклон”, дори да не ви се ще. А прагматичната – тържественият портал е бил „съкратен”, за да не нахлуват домашни животни и конници.

Първият храм над пещерата, където е проплакал Спасителя е бил построен от светицата-императрица Елена, всъщност – от сина й Константин. Точното му местоположение е определено по капището на Адонис, издигнато от римляните в средата на втори век.

При император Адриан в провинция Юдея избухнало въстание, след чието потушаване владетелят решил да заличи всяка прашинка памет за юдейското царство. Йерусалим бил напълно разрушен и преименуван в Елия Капитолина.

Провинция Юдея получила името Палестина по името на преселилия се от Египет през 12 век пр. Хр. езически народ, с

когото древните евреи воювали в продължение на няколко века. На мястото на християнската светиня, която палестинците възприемали като юдейска секта, римляните издигнали олтар на своя бог.

Два века по-късно Юстиниан поръчва мястото на храма да бъде почетено с мащабна базилика, а кръстоносците я дострояват през 12-и век.

Витлеем е покъртително каменист
Витлеем е покъртително каменист

Църквата на площад „Мангер” (в превод означава ясла), построена от императрица Елена, изгоряла през 529 година. От нея са оцелели само мозаечните подове. Днешното здание е съградено през 6-7 век и това е единственото християнско светилище в Светите земи, съхранило се напълно от предислямския период.

Главната светиня е пещерата Рождество Христово, точно под централната част.

Дори протестантите, които нямат традиция да се кланят на икони, коленичат пред сребърната звезда, с която е отбелязано мястото на рождението на Спасителя.

Човекопотокът се вие в плътна настъпателна редичка, колкото и поклонниците да уважават чувствата на околните. Все пак във въздуха се усеща нетърпението да стигнат пещерата и бившата ясла. Свещеник държи кутия за волни пожертвования и раздава свещи, заедно с флаер с описание на мястото.

За да не „бавят опашката” с освещаване на всяка икона или кръстче по отделно, богомолците направо поставят чантите си върху сребърната звезда. И изтикани от тълпата продължават нататък в светия конвейр.

От яслите на Христос са съхранени няколко тресчици в "Санта Мария Маджоре" в Рим
От яслите на Христос са съхранени няколко тресчици в „Санта Мария Маджоре“ в Рим

Впрочем, под ботуша на османците, окупирали Светите места, църквата „Рождество Христово“ и околностите ѝ били в много лошо състояние. Разграбени са голяма част от мраморните подове, отломки от тях са вградени в сгради из целия регион.

През 1846 г. е открадната и сребърната звезда, която е отбелязвала мястото, на което се е родил Исус, така че ние се кланяме на реплика от 19-и век.

Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато украсена със скъпоценни камъни. Над нея и днес висят 16 лампи, а зад тях са поставени православни икони.

Точно над звездата е мраморният престол, където божествени литургии могат да служат единствено православни свещеници.

А камбаните в църквата са дар от руските императори Александър Трети и Николай Втори. Отказът на Отоманската империя да предостави на Русия управлението на християнските храмове в Светите земи е поводът за Кримската война.

14-лъчната звезда
14-лъчната звезда

В пещерата се намират и мраморни отломки от яслите, в които Богородица е положила Младенеца. Вътрешната им част – пет дъсчици от маслиново дърво през 7 век са пренесени в „Санта-Мария-Маджоре” в Рим.

С годините главният храм във Витлеем се е разширявал и днес площта му е около 12 000 кв. м.

Управлява се съвместно от Гръцката православна, Римокатолическата и Арменската апостолическа църкви.

Богородица Одигитрия - единствената, която се усмихва
Богородица Одигитрия – единствената, която се усмихва

До южния вход на пещерата Рождество (вляво от централния иконостас) е чудотворната витлеемска икона на Божията майка. Тя се отличава с това, че на нея Дева Мария е усмихната.

Иконописният й тип е „Одигитрия” – в превод от гръцки „Показваща пътя”.

Благият образ олицетворява преминаването от греха към спасението. В лявата си ръка Младенецът стиска скиптър, символ на власт, а с дясната – изпраща благословия на всички, които се молят пред иконата. Пещерата Рождество далеч не е единствена.

Вдясно от храма се намира т.нар. „млечна пещера”.

Според преданието там Богородица е кърмила младенеца и разпръснала капки от свещеното си мляко. Над нея през 1871 година е построен францисканския храм „Рождество Христово”. Друга версия на преданието гласи, че тук се е крило светото семейство преди да избяга в Египет.

Капка от кръвта на Дева Мария паднала на пода и го оцветила в бяло (заради светостта на Божията майка). За параклиса се вярва, че помага на жени, които не могат да заченат.

Витлеем - тук светите места са на всяка крачка
Витлеем – тук светите места са на всяка крачка

Недалеч е и пещерата на избитите младенци. В нея е най-древният запазил се до наши дни престол във Витлеем – от 4-и век. Мощите на убитите дечица се виждат зад решетките.

Но дори човек, който няма понятие от анатомия и антропология, осъзнава, че повечето черепи са на възрастни хора, а не на двегодишни бебета. И слава Богу!

Вляво от комплекса, под католическата църква „Света Катрин”, има още една пещера, в която блаженият Йероним Стридонски превел светите писания на латински. Прислужвала му неговата ученичка, преподобната Паула, основателка на женски манастир недалеч от Витлеем.

Името на града е повече от символично. На арабски се произнася „Байт Лахам” – в превод „Дом на месото”. Изконното еврейско название е Бейт Лехем – „Дом на хляба”. 

Витлеем - тук светите места са на всяка крачка
Витлеем – тук светите места са на всяка крачка

Поучителен е фактът, че земята, върху която е построена единствената мюсюлманска забележителност във Витлеем – джамията Омар, е подарена от гръцката православна църква. Тя е издигната през 1860 година от бял мрамор и червен пясъчник, а вътре грее с ажурна резба и цветни орнаменти.

Всяка година по Рождество Христово десетки хиляди поклонници от цял свят се стичат във Витлеем, за да се поклонят пред сребърната 14-лъчна звезда, с която е отбелязано мястото, където се е появил на бял свят Спасителят.

събота, 22 декември 2018 г.

В Покана за пътуване - домът на Дядо Коледа в Лапландия прилича на мол




В неделя от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още: традицията да се кичи елха идва от древността, 14-лъчната звезда във Витлеем, Искрен Пецов възпя снежинките
Скъпи дядо Коледа! Пожелавам си да ми пуснеш през комина дебел портфейл и тънко тяло! И моля те внимавай да не размениш нещата като миналата година! 
Тeзи дни всички погледи са вперени в Лапландия – мястото, където Дядо Коледа живее цяла година. Верни на правилото в журналистиката да проверяваме фактите от два независими източника,  поканихме две журналистки да раздиплят спомени от приключенията си край Полярния кръг.
Ваня Емилова, автор на детската книжка „Маслекют на горния етаж” под благовидния предлог да напише достоверен финал на творбата си, организира сама пътуването на двете си дъщери до дома на благия старец.  Така им подарява не играчки и книжки, а преживявания.
Ваня Емилова признава, че понякога в Лапландия усещането за увеселителна индустрия надделява над магията на коледния дух, но едно шеметно возене с впряг от хъскита зад Полярния кръг е безотказен повдигач на доброто настроение.
Втората събеседничка в Покана за пътуване също е журналистка и също е била при Дядо Коледа с деца, но приликите свършват дотук. Защото Геновева Радева от БНТ е пътувала до Рованиеми с… чужди малчугани. По-точно, с малките репортери на националната телевизия, които лично са интервюирали дядо Коледа.

Сигурно някои от вас в момента се тюхкат, че сме предозирали с червени мантии и бутафорни мустаци. За да ги  охладим шеговито, продължаваме със… снежинки. Така се нарича новата песен на  Искрен Пецов, познат с парчето „Кайман“. В най-жежкото августовско лято, между две качвания на сърфа, той записа във варненско студио „Снежинки“, заедно детско шлагерно студио ДА, нашумяло с едни от най-гледаните в You-Tube български детски песни.  Разпитах Искрен Пецов за първия му запис за малчугани.

Сигурно знаете поверието всяка Коледа да се купува нова играчка за елхата. Така тя се превръща с част от историята на семейството. Обичаят за кичене на дръвчета идва от Древен Египет, където са украсявали палмови клонки -  символ на победата на живота над смъртта.  Римляните поставяли дребни предмети  и свещи  по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Аранжирането на дома с вечнозелени растения е древен езически обичай и по нашите земи. Чрез украсяването на къщата с клонки и накичването им с различни дреболии се чества зимното слънцестоене.
Според преданията първото вечнозелено дръвче е окичено по Коледа от Мартин Лутер през 1500 г. Когато църковният реформатор се разхождал в гората, забелязал елхичка,  през чийто клонки блещукали безброй звезди. За да сподели невероятната гледка с близките си Лутер поставил запалени свещи върху дръвче в дома си. Латвийците пък се гордеят, че първата „класическа” коледна елха е документирана в Рига през 1510 година. 
А аз ще ви отведа там, където започва всичко в християнството – във Витлеем, родното място на Исус.



За първи път святото селище Витлеем, което е едно от най-древните на земята, се споменава през 15-и век преди Христа. Днес населението му наброява 25 хиляди души, повечето от които мюсюлмани. Според местните закони обаче, кмет на града може да бъде само християнин.
Знайно е, че Витлеем е сцената, на която се разиграва Новият завет и че е родното място на Исус, но щом човек се промъкне заедно със стотиците поклонници през тясната каменна портичка на базиликата  „Рождество Христово”, сякаш се качва на религиозно влакче с такса „Преминаване” на всеки завой. Неслучайно казах „да се промъкне” – входът е висок едва 1,20 метра и широк 80 см. Възвишената цел е на влизане да „сторите поклон”, дори да не ви се ще. А прагматичната – тържественият портал е бил „съкратен”, за да не нахлуват домашни животни и конници.



Първият храм над пещерата, където е проплакал Спасителя е бил построен от светицата-императрица Елена, по-точно от сина й Константин.  По-късно Юстиниан поръчва мащабна базилика, а кръстоносците я дострояват през 12-и век.
Главната светиня е пещерата Рождество Христово. Дори протестантите, които нямат традиция да се кланят на икони, коленичат пред сребърната звезда, с която е отбелязано мястото, където се е появил Спасителя.
Впрочем, под ботуша на османците, окупирали Светите места, църквата „Рождество Христово“ и околностите ѝ били в много лошо състояние. Разграбени са голяма част от мраморните подове, отломки от тях са вградени в постройки из целия регион. През 1846 г. е открадната и сребърната звезда, която е отбелязвала мястото, на което се е родил Исус, така че ние се кланяме на реплика от 19-и век.


Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато украсена със скъпоценни камъни. Над нея и днес висят 16 лампи, а зад тях са поставени православни икони. Точно над звездата е мраморният престол, където божествени литургии могат да служат единствено православни свещеници.  В пещерата се намират и мраморни отломки от яслите, в които Богородица е положила Младенеца. Вътрешната им част - пет дъсчици от маслиново дърво, през 7 век са пренесени в „Санта-Мария-Маджоре” в Рим.
До южния вход на пещерата Рождество е чудотворната витлеемска икона на Божията майка. Тя се отличава с това, че на нея Дева Мария е усмихната. В лявата си ръка Младенецът стиска скиптър, символ на власт, а с дясната - изпраща благословия на всички, които се молят пред него.
Името на град Витлеем  е повече от символично. На арабски се произнася „Байт Лахам” – в превод „Дом на месото”. Изконното еврейско название е Бейт Лехем – „Дом на хляба”.
Поучителен е фактът, че земята, върху която е построена единствената мюсюлманска забележителност във Витлеем – джамията Омар, е подарена от гръцката православна църква.

Всяка година по Рождество Христово десетки хиляди поклонници от цял свят се стичат във Витлеем, за да се поклонят пред сребърната 14-лъчна звезда.
 Не забравяйте да надниквате в страницата ни във Фейсбук – за още истории и последни възможности да се наредите сред късметлиите, опитали Диамантената терапия. https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

петък, 22 декември 2017 г.

Две гледни точки към Лапландия – дома на дядо Коледа, къс пас до Погановския манастир и истинска ли е 14-лъчната звезда във Витлеем, пред която коленичим





Скъпи дядо Коледа! Искам през новата година да имам дебел портфейл и тънко тяло! И моля те внимавай да не объркаш нещата като миналата година! 
Не, не сте сбъркали предаването. „Покана за пътуване” е, но на Бъдни вечер не е зле човек да си каже желанието и по радиото.  И все пак, първи в списъка към дядо Коледа си остават пътешествията.
И тъй като по това време всички погледи са вперени в Лапландия, верни на правилото в журналистиката да проверяваме фактите от два независими източника,  поканихме две дами да раздиплаят спомени от преживяванията си край Полярния кръг.
Ваня Емилова, автор на детската книжка „Маслекют на горния етаж” под благовидния предлог да напише достоверен финал на романа си, организира сама пътуването на двете си дъщери до дома на благия старец.  Така им подарява не играчки и книжки, а преживявания. След като се запознават с двама дядо Коледовци, обаче момичетата и родителите им стигат до извода, че най-хубавото в Лапландия е разходката с кучешки впряг от аляски маламути.
Продуцентът на централните новини по Канал 1, Геновева Радева, също е пътувала до Рованиеми, но с… чужди малчугани - малките репортери на БНТ. Те лично интервюират добрия старец, разхождат се в „ледена” зоологическа градина и хранят полярни лисици. Най-накрая си тръгват убедени, че Дядо Коледа наистина съществува, видели стотиците хиляди писма – безкрайно много от Китай и само едно от Сирия.

В рубриката си „50 места от българската история отвъд България” Теодор Борисов и Светослав Марков отвеждат слушателите на едно свято място – Погановския манастир „Свети Йоан Богослов” в Сърбия.  Той  прилича на птичка, кацнала да си почине сред полето.  Само на 80 км от София там могат да се видят отлично реставрирани стенописи от 1499 година.  Пътят към него се вие през изсечени в скалите тунели, а ждрелото на река Ерма рисува толкова живописни пейзажи, че направо не ви се ще да пристигнете.

В навечерието на Коледа фондация „Ценности” връчи наградите в десетия юбилеен Национален исторически конкурс. В него ученици от горните класове на гимназията пишат разработки като събират факти, ровят се в архиви и правят интервюта с очевидци и потомци по дадена тема. Тази година тя беше  „Семейни и родови истории от времето на комунистическия режим”.  Журито с председател проф. д-р Любомир Огнянов оцени достойнствата на 30 научни труда от 36 участника. Петър Стоянов връчи призовете на наградените, които освен дипломи получиха солидната за един ученик сума от 1000 лева. Той ги поздрави и за настойчивостта да покажат на връстниците си една позабравена част от историята ни. Каква по-подходяща тема за рубриката „Тайната България”.  В нея двама от отличените ученици Аделина Фендрина и Даниел Влахов от природо-математическата гимназия „Добри Чинтулов”- Сливен разказват за своите проучвания. За разработката си за горянското движение Аделина получи специална награда. А Даниел грабна първото място със задълбаване в съдбата на потомците на текстилните индустриалци след национализацията в родния град на Добри Желязков Фабрикаджията.

Сигурно знаете поверието всяка Коледа да се купува нова играчка за елхата. Така тя се превръща с част от историята на семейството. Обичаят за кичене на дръвчета идва от Древен Египет, където са украсявали палмови клонки -  символ на победата на живота над смъртта.  Римляните поставяли дребни предмети  и свещи  по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Аранжирането на дома с вечнозелени клонки е древен езически обичай и по нашите земи. Чрез украсяването на къщата с клонки и накичването им с различни дреболии се чества зимното слънцестоене.
Изобщо, ползването на вечнозелени дървета за отпразнуване на зимния сезон идва доста преди раждането на Христос.
Според преданията първото вечнозелено дръвче е окичено по Коледа от Мартин Лутер през 1500 г. Когато църковният реформатор се разхождал в гората, забелязал елхичка,  през чийто клонки блещукали безброй звезди. За да сподели невероятната гледка с близките си Лутер поставил запалени свещи върху дръвче в дома си. Латвийците пък се гордеят, че първата „класическа” коледна елха е документирана в Рига през 1510 година. 
„Покана за пътуване” отвежда слушателите там, където започва всичко в християнството – във Витлеем, родното място на Исус.

За първи път святото селище Витлеем, което е едно от най-древните на земята, се споменава през 15-и век преди Христа. Днес населението му наброява 25 хиляди души, повечето от които мюсюлмани. Просто кръстените в църква араби раждат едно-две деца, а поклонниците на исляма по десетина, затова балансът катастрофално се губи и в момента съотношението е 60/40 на сто. Според местните закони обаче, кмет на града може да бъде само християнин.



Първият храм над пещерата, където е проплакал Спасителя е бил построен от светицата-императрица Елена, по-точно от сина й Константин.  По-късно Юстиниан поръчва мащабна базилика, а кръстоносците я дострояват през 12-и век.
Главната светиня е пещерата Рождество Христово. Дори протестантите, които нямат традиция да се кланят на икони, коленичат пред сребърната звезда, с която е отбелязано мястото, където се е появил Спасителя.
Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато украсена със скъпоценни камъни. Над нея и днес висят 16 лампи, а зад тях са поставени православни икони. Точно над звездата е мраморният престол, където божествени литургии могат да служат единствено православни свещеници.  В пещерата се намират и мраморни отломки от яслите, в които Богородица е положила Младенеца. Вътрешната им част - пет дъсчици от маслиново дърво, през 7 век са пренесени в „Санта-Мария-Маджоре” в Рим.
Името на град Витлеем  е повече от символично. На арабски се произнася „Байт Лахам” – в превод „Дом на месото”. Изконното еврейско название е Бейт Лехем – „Дом на хляба”.
Всяка година по Рождество Христово десетки хиляди поклонници от цял свят се стичат във Витлеем, за да се поклонят пред сребърната 14-лъчна звезда.
Още приключения и пътешествия – на страницата на „Покана за пътуване във Фейсбук”


Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...