В Покана за пътуване - домът на Дядо Коледа в Лапландия прилича на мол

В неделя от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР ще чуете още: традицията да се кичи елха идва от древността, 14-лъчната звезда във Витлеем, Искрен Пецов възпя снежинките

Скъпи дядо Коледа! Пожелавам си да ми пуснеш през комина дебел портфейл и тънко тяло! И моля те внимавай да не размениш нещата като миналата година! 

Тeзи дни всички погледи са вперени в Лапландия – мястото, където Дядо Коледа живее цяла година. Верни на правилото в журналистиката да проверяваме фактите от два независими източника,  поканихме две журналистки да раздиплят спомени от приключенията си край Полярния кръг.

Ваня Емилова, автор на детската книжка „Маслекют на горния етаж” под благовидния предлог да напише достоверен финал на творбата си, организира сама пътуването на двете си дъщери до дома на благия старец.  Така им подарява не играчки и книжки, а преживявания.

Ваня Емилова признава, че понякога в Лапландия усещането за увеселителна индустрия надделява над магията на коледния дух, но едно шеметно возене с впряг от хъскита зад Полярния кръг е безотказен повдигач на доброто настроение.

Втората събеседничка в Покана за пътуване също е журналистка и също е била при Дядо Коледа с деца, но приликите свършват дотук. Защото Геновева Радева от БНТ е пътувала до Рованиеми с… чужди малчугани. По-точно, с малките репортери на националната телевизия, които лично са интервюирали дядо Коледа.

Сигурно някои от вас в момента се тюхкат, че сме предозирали с червени мантии и бутафорни мустаци. За да ги  охладим шеговито, продължаваме със… снежинки. Така се нарича новата песен на  Искрен Пецов, познат с парчето „Кайман“. В най-жежкото августовско лято, между две качвания на сърфа, той записа във варненско студио „Снежинки“, заедно детско шлагерно студио ДА, нашумяло с едни от най-гледаните в You-Tube български детски песни.  Разпитах Искрен Пецов за първия му запис за малчугани.

Сигурно знаете поверието всяка Коледа да се купува нова играчка за елхата. Така тя се превръща с част от историята на семейството. Обичаят за кичене на дръвчета идва от Древен Египет, където са украсявали палмови клонки -  символ на победата на живота над смъртта.  Римляните поставяли дребни предмети  и свещи  по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Аранжирането на дома с вечнозелени растения е древен езически обичай и по нашите земи. Чрез украсяването на къщата с клонки и накичването им с различни дреболии се чества зимното слънцестоене.

Според преданията първото вечнозелено дръвче е окичено по Коледа от Мартин Лутер през 1500 г. Когато църковният реформатор се разхождал в гората, забелязал елхичка,  през чийто клонки блещукали безброй звезди. За да сподели невероятната гледка с близките си Лутер поставил запалени свещи върху дръвче в дома си. Латвийците пък се гордеят, че първата „класическа” коледна елха е документирана в Рига през 1510 година. 

А аз ще ви отведа там, където започва всичко в християнството – във Витлеем, родното място на Исус.

За първи път святото селище Витлеем, което е едно от най-древните на земята, се споменава през 15-и век преди Христа. Днес населението му наброява 25 хиляди души, повечето от които мюсюлмани. Според местните закони обаче, кмет на града може да бъде само християнин.

Знайно е, че Витлеем е сцената, на която се разиграва Новият завет и че е родното място на Исус, но щом човек се промъкне заедно със стотиците поклонници през тясната каменна портичка на базиликата  „Рождество Христово”, сякаш се качва на религиозно влакче с такса „Преминаване” на всеки завой. Неслучайно казах „да се промъкне” – входът е висок едва 1,20 метра и широк 80 см. Възвишената цел е на влизане да „сторите поклон”, дори да не ви се ще. А прагматичната – тържественият портал е бил „съкратен”, за да не нахлуват домашни животни и конници.

Първият храм над пещерата, където е проплакал Спасителя е бил построен от светицата-императрица Елена, по-точно от сина й Константин.  По-късно Юстиниан поръчва мащабна базилика, а кръстоносците я дострояват през 12-и век.

Главната светиня е пещерата Рождество Христово. Дори протестантите, които нямат традиция да се кланят на икони, коленичат пред сребърната звезда, с която е отбелязано мястото, където се е появил Спасителя.

Впрочем, под ботуша на османците, окупирали Светите места, църквата „Рождество Христово“ и околностите ѝ били в много лошо състояние. Разграбени са голяма част от мраморните подове, отломки от тях са вградени в постройки из целия регион. През 1846 г. е открадната и сребърната звезда, която е отбелязвала мястото, на което се е родил Исус, така че ние се кланяме на реплика от 19-и век.

Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато украсена със скъпоценни камъни. Над нея и днес висят 16 лампи, а зад тях са поставени православни икони. Точно над звездата е мраморният престол, където божествени литургии могат да служат единствено православни свещеници.  В пещерата се намират и мраморни отломки от яслите, в които Богородица е положила Младенеца. Вътрешната им част - пет дъсчици от маслиново дърво, през 7 век са пренесени в „Санта-Мария-Маджоре” в Рим.

До южния вход на пещерата Рождество е чудотворната витлеемска икона на Божията майка. Тя се отличава с това, че на нея Дева Мария е усмихната. В лявата си ръка Младенецът стиска скиптър, символ на власт, а с дясната - изпраща благословия на всички, които се молят пред него.

Името на град Витлеем  е повече от символично. На арабски се произнася „Байт Лахам” – в превод „Дом на месото”. Изконното еврейско название е Бейт Лехем – „Дом на хляба”.

Поучителен е фактът, че земята, върху която е построена единствената мюсюлманска забележителност във Витлеем – джамията Омар, е подарена от гръцката православна църква.

Всяка година по Рождество Христово десетки хиляди поклонници от цял свят се стичат във Витлеем, за да се поклонят пред сребърната 14-лъчна звезда.

 Не забравяйте да надниквате в страницата ни във Фейсбук – за още истории и последни възможности да се наредите сред късметлиите, опитали Диамантената терапия. https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

Две гледни точки към Лапландия – дома на дядо Коледа, къс пас до Погановския манастир и истинска ли е 14-лъчната звезда във Витлеем, пред която коленичим

Скъпи дядо Коледа! Искам през новата година да имам дебел портфейл и тънко тяло! И моля те внимавай да не объркаш нещата като миналата година! 

Не, не сте сбъркали предаването. „Покана за пътуване” е, но на Бъдни вечер не е зле човек да си каже желанието и по радиото.  И все пак, първи в списъка към дядо Коледа си остават пътешествията.

И тъй като по това време всички погледи са вперени в Лапландия, верни на правилото в журналистиката да проверяваме фактите от два независими източника,  поканихме две дами да раздиплаят спомени от преживяванията си край Полярния кръг.

Ваня Емилова, автор на детската книжка „Маслекют на горния етаж” под благовидния предлог да напише достоверен финал на романа си, организира сама пътуването на двете си дъщери до дома на благия старец.  Така им подарява не играчки и книжки, а преживявания. След като се запознават с двама дядо Коледовци, обаче момичетата и родителите им стигат до извода, че най-хубавото в Лапландия е разходката с кучешки впряг от аляски маламути.

Продуцентът на централните новини по Канал 1, Геновева Радева, също е пътувала до Рованиеми, но с… чужди малчугани - малките репортери на БНТ. Те лично интервюират добрия старец, разхождат се в „ледена” зоологическа градина и хранят полярни лисици. Най-накрая си тръгват убедени, че Дядо Коледа наистина съществува, видели стотиците хиляди писма – безкрайно много от Китай и само едно от Сирия.

В рубриката си „50 места от българската история отвъд България” Теодор Борисов и Светослав Марков отвеждат слушателите на едно свято място – Погановския манастир „Свети Йоан Богослов” в Сърбия.  Той  прилича на птичка, кацнала да си почине сред полето.  Само на 80 км от София там могат да се видят отлично реставрирани стенописи от 1499 година.  Пътят към него се вие през изсечени в скалите тунели, а ждрелото на река Ерма рисува толкова живописни пейзажи, че направо не ви се ще да пристигнете.

В навечерието на Коледа фондация „Ценности” връчи наградите в десетия юбилеен Национален исторически конкурс. В него ученици от горните класове на гимназията пишат разработки като събират факти, ровят се в архиви и правят интервюта с очевидци и потомци по дадена тема. Тази година тя беше  „Семейни и родови истории от времето на комунистическия режим”.  Журито с председател проф. д-р Любомир Огнянов оцени достойнствата на 30 научни труда от 36 участника. Петър Стоянов връчи призовете на наградените, които освен дипломи получиха солидната за един ученик сума от 1000 лева. Той ги поздрави и за настойчивостта да покажат на връстниците си една позабравена част от историята ни. Каква по-подходяща тема за рубриката „Тайната България”.  В нея двама от отличените ученици Аделина Фендрина и Даниел Влахов от природо-математическата гимназия „Добри Чинтулов”- Сливен разказват за своите проучвания. За разработката си за горянското движение Аделина получи специална награда. А Даниел грабна първото място със задълбаване в съдбата на потомците на текстилните индустриалци след национализацията в родния град на Добри Желязков Фабрикаджията.

Сигурно знаете поверието всяка Коледа да се купува нова играчка за елхата. Така тя се превръща с част от историята на семейството. Обичаят за кичене на дръвчета идва от Древен Египет, където са украсявали палмови клонки -  символ на победата на живота над смъртта.  Римляните поставяли дребни предмети  и свещи  по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Аранжирането на дома с вечнозелени клонки е древен езически обичай и по нашите земи. Чрез украсяването на къщата с клонки и накичването им с различни дреболии се чества зимното слънцестоене.

Изобщо, ползването на вечнозелени дървета за отпразнуване на зимния сезон идва доста преди раждането на Христос.

Според преданията първото вечнозелено дръвче е окичено по Коледа от Мартин Лутер през 1500 г. Когато църковният реформатор се разхождал в гората, забелязал елхичка,  през чийто клонки блещукали безброй звезди. За да сподели невероятната гледка с близките си Лутер поставил запалени свещи върху дръвче в дома си. Латвийците пък се гордеят, че първата „класическа” коледна елха е документирана в Рига през 1510 година. 

„Покана за пътуване” отвежда слушателите там, където започва всичко в християнството – във Витлеем, родното място на Исус.

За първи път святото селище Витлеем, което е едно от най-древните на земята, се споменава през 15-и век преди Христа. Днес населението му наброява 25 хиляди души, повечето от които мюсюлмани. Просто кръстените в църква араби раждат едно-две деца, а поклонниците на исляма по десетина, затова балансът катастрофално се губи и в момента съотношението е 60/40 на сто. Според местните закони обаче, кмет на града може да бъде само християнин.

Първият храм над пещерата, където е проплакал Спасителя е бил построен от светицата-императрица Елена, по-точно от сина й Константин.  По-късно Юстиниан поръчва мащабна базилика, а кръстоносците я дострояват през 12-и век.

Главната светиня е пещерата Рождество Христово. Дори протестантите, които нямат традиция да се кланят на икони, коленичат пред сребърната звезда, с която е отбелязано мястото, където се е появил Спасителя.

Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато украсена със скъпоценни камъни. Над нея и днес висят 16 лампи, а зад тях са поставени православни икони. Точно над звездата е мраморният престол, където божествени литургии могат да служат единствено православни свещеници.  В пещерата се намират и мраморни отломки от яслите, в които Богородица е положила Младенеца. Вътрешната им част - пет дъсчици от маслиново дърво, през 7 век са пренесени в „Санта-Мария-Маджоре” в Рим.

Името на град Витлеем  е повече от символично. На арабски се произнася „Байт Лахам” – в превод „Дом на месото”. Изконното еврейско название е Бейт Лехем – „Дом на хляба”.

Всяка година по Рождество Христово десетки хиляди поклонници от цял свят се стичат във Витлеем, за да се поклонят пред сребърната 14-лъчна звезда.

Още приключения и пътешествия – на страницата на „Покана за пътуване във Фейсбук”

https://web.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks