Две гледни точки към
Лапландия – дома на дядо Коледа, къс пас до Погановския манастир и истинска ли
е 14-лъчната звезда във Витлеем, пред която коленичим
Скъпи дядо Коледа!
Искам през новата година да имам дебел портфейл и тънко тяло! И моля те
внимавай да не объркаш нещата като миналата година!
Не, не сте сбъркали предаването. „Покана за
пътуване” е, но на Бъдни вечер не е зле човек да си каже желанието и по
радиото. И все пак, първи в списъка към
дядо Коледа си остават пътешествията.
И тъй като по това време всички погледи са вперени в
Лапландия, верни на правилото в журналистиката да проверяваме фактите от два
независими източника, поканихме две дами
да раздиплаят спомени от преживяванията си край Полярния кръг.
Ваня Емилова, автор на детската книжка „Маслекют на
горния етаж” под благовидния предлог да напише достоверен финал на романа си,
организира сама пътуването на двете си дъщери до дома на благия старец. Така им подарява не играчки и книжки, а
преживявания. След като се запознават с двама дядо Коледовци, обаче момичетата
и родителите им стигат до извода, че най-хубавото в Лапландия е разходката с
кучешки впряг от аляски маламути.
Продуцентът на централните новини по Канал 1,
Геновева Радева, също е пътувала до Рованиеми, но с… чужди малчугани - малките
репортери на БНТ. Те лично интервюират добрия старец, разхождат се в „ледена”
зоологическа градина и хранят полярни лисици. Най-накрая си тръгват убедени, че
Дядо Коледа наистина съществува, видели стотиците хиляди писма – безкрайно
много от Китай и само едно от Сирия.
В рубриката си „50 места от българската история
отвъд България” Теодор Борисов и Светослав Марков отвеждат слушателите на едно
свято място – Погановския манастир „Свети Йоан Богослов” в Сърбия. Той прилича на птичка, кацнала да си почине сред
полето. Само на 80 км от София там могат
да се видят отлично реставрирани стенописи от 1499 година. Пътят към него се вие през изсечени в скалите
тунели, а ждрелото на река Ерма рисува толкова живописни пейзажи, че направо не
ви се ще да пристигнете.
В навечерието на Коледа фондация „Ценности” връчи
наградите в десетия юбилеен Национален исторически конкурс. В него ученици от
горните класове на гимназията пишат разработки като събират факти, ровят се в
архиви и правят интервюта с очевидци и потомци по дадена тема. Тази година тя
беше „Семейни и родови
истории от времето на комунистическия режим”.
Журито с председател проф. д-р Любомир Огнянов оцени достойнствата на 30
научни труда от 36 участника. Петър Стоянов връчи призовете на наградените,
които освен дипломи получиха солидната за един ученик сума от 1000 лева. Той ги
поздрави и за настойчивостта да покажат на връстниците си една позабравена част
от историята ни. Каква по-подходяща тема за рубриката „Тайната България”. В нея двама от отличените ученици Аделина
Фендрина и Даниел Влахов от природо-математическата
гимназия „Добри Чинтулов”- Сливен разказват за своите проучвания. За
разработката си за горянското движение Аделина получи специална награда. А
Даниел грабна първото място със задълбаване в съдбата на потомците на текстилните
индустриалци след национализацията в родния град на Добри Желязков
Фабрикаджията.
Сигурно знаете поверието всяка Коледа да се купува
нова играчка за елхата. Така тя се превръща с част от историята на семейството.
Обичаят за кичене на дръвчета идва
от Древен Египет, където са украсявали палмови клонки - символ на победата на живота над
смъртта. Римляните поставяли дребни предмети и свещи
по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Аранжирането на дома с
вечнозелени клонки е древен езически обичай и по нашите земи. Чрез украсяването
на къщата с клонки и накичването им с различни дреболии се чества зимното
слънцестоене.
Изобщо, ползването на вечнозелени
дървета за отпразнуване на зимния сезон идва доста преди раждането на Христос.
Според преданията
първото вечнозелено дръвче е окичено по Коледа от Мартин Лутер през 1500 г.
Когато църковният реформатор се разхождал в гората, забелязал елхичка, през чийто клонки блещукали безброй звезди.
За да сподели невероятната гледка с близките си Лутер поставил запалени свещи
върху дръвче в дома си. Латвийците пък се гордеят, че първата „класическа”
коледна елха е документирана в Рига през 1510 година.
„Покана за пътуване” отвежда слушателите там, където
започва всичко в християнството – във Витлеем, родното място на Исус.
За първи път святото селище Витлеем, което е едно от
най-древните на земята, се споменава през 15-и век преди Христа. Днес
населението му наброява 25 хиляди души, повечето от които мюсюлмани. Просто
кръстените в църква араби раждат едно-две деца, а поклонниците на исляма по
десетина, затова балансът катастрофално се губи и в момента съотношението е
60/40 на сто. Според местните закони обаче, кмет на града може да бъде само християнин.
Първият храм над пещерата, където е проплакал
Спасителя е бил построен от светицата-императрица Елена, по-точно от сина й
Константин. По-късно Юстиниан поръчва
мащабна базилика, а кръстоносците я дострояват през 12-и век.
Главната светиня е пещерата Рождество Христово. Дори
протестантите, които нямат традиция да се кланят на икони, коленичат пред
сребърната звезда, с която е отбелязано мястото, където се е появил Спасителя.
Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато
украсена със скъпоценни камъни. Над нея и днес висят 16 лампи, а зад тях са
поставени православни икони. Точно над звездата е мраморният престол, където
божествени литургии могат да служат единствено православни свещеници. В пещерата се намират и мраморни отломки от
яслите, в които Богородица е положила Младенеца. Вътрешната им част - пет
дъсчици от маслиново дърво, през 7 век са пренесени в „Санта-Мария-Маджоре” в
Рим.
Името на град Витлеем е повече от символично. На арабски се
произнася „Байт Лахам” – в превод „Дом на месото”. Изконното еврейско название
е Бейт Лехем – „Дом на хляба”.
Всяка година по Рождество Христово десетки хиляди
поклонници от цял свят се стичат във Витлеем, за да се поклонят пред сребърната
14-лъчна звезда.
Още приключения и пътешествия – на страницата на
„Покана за пътуване във Фейсбук”
