Тя отбелязва мястото на рождението на Спасителя, но днес се кланяме на копие от 19-и век
Витлеем – за първи път името на святото селище, което е едно от най-древните на земята, се споменава през 15-и век преди Христа.
Днес населението му наброява 25 хиляди души, повечето от които мюсюлмани – просто кръстените в църква араби раждат едно-две деца, а поклонниците на исляма по десетина, затова балансът катастрофално се губи с всяка година и в момента съотношението е 60/40 на сто.
Според местните закони обаче, кмет на града може да бъде само християнин.
Знайно е, че Витлеем е сцената, на която се разиграва Новият завет и че е родното място на Исус, но щом човек се промъкне заедно със стотиците поклонници през тясната каменна портичка на базиликата „Рождество Христово”, сякаш се качва на религиозно влакче с такса „Преминаване” на всеки завой.
Неслучайно написах „да се промъкне” – входът е висок едва 1,20 метра и широк 80 см.
Възвишената цел е на влизане да „сторите поклон”, дори да не ви се ще. А прагматичната – тържественият портал е бил „съкратен”, за да не нахлуват домашни животни и конници.
Първият храм над пещерата, където е проплакал Спасителя е бил построен от светицата-императрица Елена, всъщност – от сина й Константин. Точното му местоположение е определено по капището на Адонис, издигнато от римляните в средата на втори век.
При император Адриан в провинция Юдея избухнало въстание, след чието потушаване владетелят решил да заличи всяка прашинка памет за юдейското царство. Йерусалим бил напълно разрушен и преименуван в Елия Капитолина.
Провинция Юдея получила името Палестина по името на преселилия се от Египет през 12 век пр. Хр. езически народ, с
когото древните евреи воювали в продължение на няколко века. На мястото на християнската светиня, която палестинците възприемали като юдейска секта, римляните издигнали олтар на своя бог.
Два века по-късно Юстиниан поръчва мястото на храма да бъде почетено с мащабна базилика, а кръстоносците я дострояват през 12-и век.
Църквата на площад „Мангер” (в превод означава ясла), построена от императрица Елена, изгоряла през 529 година. От нея са оцелели само мозаечните подове. Днешното здание е съградено през 6-7 век и това е единственото християнско светилище в Светите земи, съхранило се напълно от предислямския период.
Главната светиня е пещерата Рождество Христово, точно под централната част.
Дори протестантите, които нямат традиция да се кланят на икони, коленичат пред сребърната звезда, с която е отбелязано мястото на рождението на Спасителя.
Човекопотокът се вие в плътна настъпателна редичка, колкото и поклонниците да уважават чувствата на околните. Все пак във въздуха се усеща нетърпението да стигнат пещерата и бившата ясла. Свещеник държи кутия за волни пожертвования и раздава свещи, заедно с флаер с описание на мястото.
За да не „бавят опашката” с освещаване на всяка икона или кръстче по отделно, богомолците направо поставят чантите си върху сребърната звезда. И изтикани от тълпата продължават нататък в светия конвейр.
Впрочем, под ботуша на османците, окупирали Светите места, църквата „Рождество Христово“ и околностите ѝ били в много лошо състояние. Разграбени са голяма част от мраморните подове, отломки от тях са вградени в сгради из целия регион.
През 1846 г. е открадната и сребърната звезда, която е отбелязвала мястото, на което се е родил Исус, така че ние се кланяме на реплика от 19-и век.
Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато украсена със скъпоценни камъни. Над нея и днес висят 16 лампи, а зад тях са поставени православни икони.
Точно над звездата е мраморният престол, където божествени литургии могат да служат единствено православни свещеници.
А камбаните в църквата са дар от руските императори Александър Трети и Николай Втори. Отказът на Отоманската империя да предостави на Русия управлението на християнските храмове в Светите земи е поводът за Кримската война.
В пещерата се намират и мраморни отломки от яслите, в които Богородица е положила Младенеца. Вътрешната им част – пет дъсчици от маслиново дърво през 7 век са пренесени в „Санта-Мария-Маджоре” в Рим.
С годините главният храм във Витлеем се е разширявал и днес площта му е около 12 000 кв. м.
Управлява се съвместно от Гръцката православна, Римокатолическата и Арменската апостолическа църкви.
До южния вход на пещерата Рождество (вляво от централния иконостас) е чудотворната витлеемска икона на Божията майка. Тя се отличава с това, че на нея Дева Мария е усмихната.
Иконописният й тип е „Одигитрия” – в превод от гръцки „Показваща пътя”.
Благият образ олицетворява преминаването от греха към спасението. В лявата си ръка Младенецът стиска скиптър, символ на власт, а с дясната – изпраща благословия на всички, които се молят пред иконата. Пещерата Рождество далеч не е единствена.
Вдясно от храма се намира т.нар. „млечна пещера”.
Според преданието там Богородица е кърмила младенеца и разпръснала капки от свещеното си мляко. Над нея през 1871 година е построен францисканския храм „Рождество Христово”. Друга версия на преданието гласи, че тук се е крило светото семейство преди да избяга в Египет.
Капка от кръвта на Дева Мария паднала на пода и го оцветила в бяло (заради светостта на Божията майка). За параклиса се вярва, че помага на жени, които не могат да заченат.
Недалеч е и пещерата на избитите младенци. В нея е най-древният запазил се до наши дни престол във Витлеем – от 4-и век. Мощите на убитите дечица се виждат зад решетките.
Но дори човек, който няма понятие от анатомия и антропология, осъзнава, че повечето черепи са на възрастни хора, а не на двегодишни бебета. И слава Богу!
Вляво от комплекса, под католическата църква „Света Катрин”, има още една пещера, в която блаженият Йероним Стридонски превел светите писания на латински. Прислужвала му неговата ученичка, преподобната Паула, основателка на женски манастир недалеч от Витлеем.
Името на града е повече от символично. На арабски се произнася „Байт Лахам” – в превод „Дом на месото”. Изконното еврейско название е Бейт Лехем – „Дом на хляба”.
Поучителен е фактът, че земята, върху която е построена единствената мюсюлманска забележителност във Витлеем – джамията Омар, е подарена от гръцката православна църква. Тя е издигната през 1860 година от бял мрамор и червен пясъчник, а вътре грее с ажурна резба и цветни орнаменти.
Всяка година по Рождество Христово десетки хиляди поклонници от цял свят се стичат във Витлеем, за да се поклонят пред сребърната 14-лъчна звезда, с която е отбелязано мястото, където се е появил на бял свят Спасителят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар