Показват се публикациите с етикет Биенале на изкуствата във Венеция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Биенале на изкуствата във Венеция. Показване на всички публикации

неделя, 22 септември 2024 г.

„Съседите“ – изследване на сложната памет на оцелелите от комунистическите лагери

 

„Съседите“  – изследване на сложната памет на оцелелите от комунистическите лагери

Анастасия Великова е студентка по история на изкуството в Лондон. След посещението си в българския павилион на Венецианското биенале за изкуства, тя създава проникновен текст за инсталацията „Съседите“, който публикува в History of Art Equality, Diversity and Inclusion Student Journalist.

Мръсни съдове, оставени в мивката. Хляб на кухненската маса. Бръмчене на комари. Объркващото усещане за присъствие в изоставен дом. История, останала неразказана. Един дълго крит спомен внезапно се разкрива. Кой има власт над нашата памет? А какво да кажем за нашата колективна памет? Можете ли някога да възстановим минало, което е било скрито или изтрито?

Българският павилион на Венецианското биенале на изкуствата през 2024 г. представя сложното понятие за памет. „Съседите“ (2024) е интерактивна мултимедийна инсталация, създадена от Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиан Шехирян, и изследва сложната памет на оцелелите от лагери за принудителен труд и политическо насилие по време на комунистическия режим в България.

„Съседите“  – изследване на сложната памет на оцелелите от комунистическите лагери

„Непременно трябва да се види“, според The ​​Art Newspaper и The Guardian, проектът е плод на двадесет години изследвания на тримата създатели и повдига въпроси за историята на паметта, травмата и политическото насилие. Със съдействието на куратора Васил Владимиров, павилионът е тържествено и мощно пространство на запомняне и „не-премълчаване“.

Темата на 60-ото Венецианско биенале е „Чужденци навсякъде“, а „Съседите“ изследва идеята да бъдеш чужденец в собствената си страна – „съседът“, с когото живеем съвсем наблизо, но всъщност не знаем нищо за него, обяснява Буцева пред Софийския правозащитен форум. Творбата споделя истории за трудовите лагери, които са останали неразказани и забравени от колективната памет на България.

В павилиона е пресъздаден дом с всекидневна, спалня и кухня. Той е предназначен да представя къщите на оцелелите, пространства, които Буцева нарича „народни мемориални музеи“. Пространството е изпълнено с обикновени вещи, с чинии в кухнята, храна в хладилника, стара шевна машина и грамофон. Има обаче и необичайни предмети като пръст, вода, камъни и трева от бившите затвори в Белене и Ловеч – най-големите трудови лагери.

Пространството е изпълнено с какофония от звуци – пеене на птици, бръмчене на комари, разбиване на вълни. И, разбира се, свидетелствата на оцелелите.

„Съседите“  – изследване на сложната памет на оцелелите от комунистическите лагери

Работата е продукт на ровене в архиви, четиридесет интервюта и търсене на скрити документи. За съществуването на лагерите и за принудителния труд, който се извършваше там, се говори шепнешком, докато те функционират.

Хората биваха арестувани и изпращани в лагерите, защото режимът ги смяна за заплаха. А причина за това е знаенето на езици, слушането на западна музика или дори носенето на модерни дрехи.  Обвиненията срещу затворниците са неясни, неразумни. Те са изпратени в лагерите без съд.

След като местата за въдворяване са закрити, паметта за тях постепенно изчезва. Единственото, което остава на оцелелите, са  собствените им домове и личните им истории. И това е начинът да се запази паметта жива. Тази памет остана по-скоро лична, премълчана в колективната памет. Поне за известно време.

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и писател, живеещ в София и Лондон. Старши преподавател в Лондонския университет по изкуствата, тя е прекарала по-голямата част от живота си между Западна и Източна Европа. Нейните творби се занимават с политическо насилие, травматична памет и официалната и неофициалната история на Източна Европа. И така, когато преди десет години, докато прави магистърска степен по фотография в университета в Портсмут, тя открива историята на трудовите лагери. Заинтригува се защо няма официални паметници или мемориали за тази ужасяваща история.

Скоро тя се запознава с Лилия Топузова, асистент по история и творческа нехудожествена литература в Университета на Торонто и режисьор на документални филми, който работи с архивни материали за лагерите.

Двете се срещат с Джулиан Шехирян, мултимедиен артист и изследовател,  докторант по история на науката в Принстънския университет, САЩ, който работи върху следвоенна и транснационална история, както и история на вниманието и психотерапията.

Тримата обединяват своите изследвания и започват пътуването си в скритото минало. Най-вече чрез свидетелствата на оцелелите и техните домове.

„Съседите“, както ги наричат, са оцелелите от травмата, те са забравените и непознати чужденци в собствената си страна. Съсед може да е някой, с когото познавате отдавна, но рядко си говорите задълбочено. И се оказва, че не знаете нищо за него. Вие сте непознати, но някак интимно свързани от пространството.

Това са „съседите“, присъстващи в творбата, и те представляват три различни проявления на паметта. В пространството на хола чуваме свидетелствата на оцелели, които са споделяли своите истории публично, те искат да бъдат чути, да бъдат запомнени.

В пространството на спалнята, считано за по-интимно, има свидетелства на оцелели, които никога преди не са говорили за преживяното – дори със семейството или приятелите си, но са решили най-накрая да споделят своите истории. Кухнята, пространството на усамотението, е изпълнено с човешко присъствие, но няма гласове, само околни звуци. Тук са „съседите“, които никога не са успели да разкажат своите истории, защото са били заглушавани.

Усещате присъствието им и се чувствате свързани с тях, въпреки че не ги чувате.

„Съседите“, проектът, който представя България на Биеналето, е плашещ. Отваря очите за истинската бруталност на комунистическия режим в България и за забравата в обществото. Това мощно пространство на колективно изцеление е стъпка напред в създаването на официален мемориал, пространство на спомен и приемане.

Лора Къминг от Observer го нарича „най-деликатният и елегичен израз на една ужасна история“. Пространството ви позволява да се потопите в уханието на старите мебели, в мултимедийните проекции на природата. Допуска ви вътре и ви кани да участвате в запомнянето.

сряда, 31 януари 2024 г.

Биeналето във Венеция - един от най-известните и стари форуми за изкуство в света

 Венецианското биенале е един от най-известните и стари форуми, където световното изкуство мери ръст и тенденции пред авторитетно жури. Провежда се на всеки две години почти без прекъсване от 1893 година. Тогава на Рикардо Селватико му хрумва да създаде международно издание на проведената с голям успех национална художествена изложба в Италия.

Биналето във Венеция мери пулса на съвременното изкуство
Биeналето във Венеция мери пулса на съвременното изкуство

Две години по-късно, през 1895-а Венецианското биенале вече е факт с участие на творци от 16 страни. След неизбежното прекъсване през Втората световна война, събитието се превръща в всепризната изява на световните авангардни творци.

Още през 30-те години проявата е средище на съпътстващи международни фестивали за кино, театър и музика. През 1975 към портфолиото се добавя и  Световното биенале по архитектура.

През втората половина на ХХ век Венецианското биенале играе ключова роля в развитието на съвременното изкуство. Произведенията, представени от участниците и оценявани от международно жури, пишат историята на световното творчество и съществено влияят върху тенденциите.

Журито връчва награда за най-добър павилион и награждава един или няколко художника. Например, през 1964 година призът отива при Робърт Раушенбърг и така поп-артът получава световно признание.

Изкуството на страната домакин се представя в специални павилиони, строени през целия ХХ век от най-известните италиански архитекти.

По време на Биеналето върви и паралелна програма (eventi collaterali) с изложби на отделни автори или художествени институции.

Биналето във Венеция мери пулса на съвременното изкуство
Биeналето във Венеция мери пулса на съвременното изкуство

Темата на поредното издание се определя от главния куратор. Идеята е тя да отразява съвременното състояние на изкуството и всички участници са длъжни да я следват в инсталациите си. Точно затова вниманието на професионалистите е приковано в избора на отговорното лице.

За 60-ото издание, което ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 година на различни локации във Венеция,  темата е Stranieri Ovunque („Чужденци навсякъде“) – препратка към името на базираната в Торино група със същото име, която се бори срещу расизма и ксенофобията в Италия в началото на 2000-те.

Това съобщи тазгодишният куратор, артистичен директор на Музея на изкуствата в Сао Пауло (MASP) Адриано Педроза и първият латиноамериканец на този пост.

Биналето във Венеция мери пулса на съвременното изкуство. Кураторът Адриано Педроза
Биeналето във Венеция мери пулса на съвременното изкуство. Кураторът Адриано Педроза

Той е роден в Рио де Жанейро. През 2014 година става директор на MASP и получавайки за управление богат класически музей, за няколко години го пренасочва към поставянето на най-сложните проблеми на съвременната цивилизация. Т

ой става известен със своята поредица от изложби Historias, всяка от които изследва теми, свързани с различни култури и идентичности. Този цикъл включва експозициите „История и сексуалност“ (2017), „История на Афро-Атлантика“ (2018), „История на бразилците“ (2022).

Зад избора на Педроза за главен куратор, според специалистите, се крие очакването от него за сходни с предишното му творчество практики.

Темата на основната изложба потвърди тези надежди: „Чужденци навсякъде“ се основава на проектите му в MASP и това ще бъде изложба, която, по думите му, ще подчертае разнообразието от раси, полове и националности, които ще служат като това, което той нарича „празнуване на чужди, далечни, извънземни, странни хора и така наречените местни.“

„Художниците винаги са пътували при различни обстоятелства, движейки се през градове, държави и континенти, феномен, който се разраства едва от края на 20-ти век – по ирония на съдбата, период, белязан от нарастващи ограничения върху движението или движението на хора“, каза главният куратор.

Биеналето през 2024 г. ще бъде посветено на артисти, които самите са чужденци, имигранти, емигранти, членове на диаспори, емигранти, изгнаници и бежанци, особено тези, които са мигрирали между глобалния Юг и глобалния Север.“

България ще представи проекта „Съседите“ на Биеналето на изкуствата във Венеция.

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...