Венецианското биенале е един от най-известните и стари форуми, където световното изкуство мери ръст и тенденции пред авторитетно жури. Провежда се на всеки две години почти без прекъсване от 1893 година. Тогава на Рикардо Селватико му хрумва да създаде международно издание на проведената с голям успех национална художествена изложба в Италия.
Две години по-късно, през 1895-а Венецианското биенале вече е факт с участие на творци от 16 страни. След неизбежното прекъсване през Втората световна война, събитието се превръща в всепризната изява на световните авангардни творци.
Още през 30-те години проявата е средище на съпътстващи международни фестивали за кино, театър и музика. През 1975 към портфолиото се добавя и Световното биенале по архитектура.
През втората половина на ХХ век Венецианското биенале играе ключова роля в развитието на съвременното изкуство. Произведенията, представени от участниците и оценявани от международно жури, пишат историята на световното творчество и съществено влияят върху тенденциите.
Журито връчва награда за най-добър павилион и награждава един или няколко художника. Например, през 1964 година призът отива при Робърт Раушенбърг и така поп-артът получава световно признание.
Изкуството на страната домакин се представя в специални павилиони, строени през целия ХХ век от най-известните италиански архитекти.
По време на Биеналето върви и паралелна програма (eventi collaterali) с изложби на отделни автори или художествени институции.
Темата на поредното издание се определя от главния куратор. Идеята е тя да отразява съвременното състояние на изкуството и всички участници са длъжни да я следват в инсталациите си. Точно затова вниманието на професионалистите е приковано в избора на отговорното лице.
За 60-ото издание, което ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 година на различни локации във Венеция, темата е Stranieri Ovunque („Чужденци навсякъде“) – препратка към името на базираната в Торино група със същото име, която се бори срещу расизма и ксенофобията в Италия в началото на 2000-те.
Това съобщи тазгодишният куратор, артистичен директор на Музея на изкуствата в Сао Пауло (MASP) Адриано Педроза и първият латиноамериканец на този пост.
Той е роден в Рио де Жанейро. През 2014 година става директор на MASP и получавайки за управление богат класически музей, за няколко години го пренасочва към поставянето на най-сложните проблеми на съвременната цивилизация. Т
ой става известен със своята поредица от изложби Historias, всяка от които изследва теми, свързани с различни култури и идентичности. Този цикъл включва експозициите „История и сексуалност“ (2017), „История на Афро-Атлантика“ (2018), „История на бразилците“ (2022).
Зад избора на Педроза за главен куратор, според специалистите, се крие очакването от него за сходни с предишното му творчество практики.
Темата на основната изложба потвърди тези надежди: „Чужденци навсякъде“ се основава на проектите му в MASP и това ще бъде изложба, която, по думите му, ще подчертае разнообразието от раси, полове и националности, които ще служат като това, което той нарича „празнуване на чужди, далечни, извънземни, странни хора и така наречените местни.“
„Художниците винаги са пътували при различни обстоятелства, движейки се през градове, държави и континенти, феномен, който се разраства едва от края на 20-ти век – по ирония на съдбата, период, белязан от нарастващи ограничения върху движението или движението на хора“, каза главният куратор.
