Какво мислят българите за красотата и самочувствието

54% от българите се определят като хубави, а 72% от тях твърдят, че са доволни от себе си. Да си красив явно е все по-важно в днешния свят, но и все повече са пътищата, по които можеш да си красив – един от основните е да си вярваш и да си в разбирателство със себе си. В социологическите данни личи ясна разлика в ценностите на поколенията, разкриват се отлики и в мисленето между мъже и жени. Анджелина Джоли и Ален Делон се оказват най-красиви за българите. Но не бият с много Невена Коканова и Стефан Данаилов в класацията по красота.

Данните са от провокативно изследване на „Галъп интернешънъл“ за самочувствието, красотата и ценностите по поръчка на „Жената днес“ и „Рубела Бюти“. Изводите от проучването бяха представени по време на дискусията „Такава, каквато съм“ от серията разговори „Жени. Технологии. Време“, която се случва заедно с Женския форум за идеи.

Участници бяха популярни жени лидери на мнение като дългогодишния телевизионен журналист и настоящ тренер по публични изяви Анна Цолова, директорката на психиатричната болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова, Мария Касимова-Моасе – журналист, писател и консултант по етикет и протокол, бизнесдамата Вили Боршукова, собственик на бранда „Магама“, Мая Герасимова, маркетинг директор на „Рубела Бюти“, най-големият български производител на козметика, Ива Екимова, пиар експерт с дългогодишен опит. Модератор беше Мира Баджева, редакционен директор и издател на „Жената днес“.

Да, красотата днес става все по-важна; за красивите като че ли всичко е по-лесно (близо 60% се съгласяват с това). Но пък кои са факторите на красотата? Оказва се, че не (само) властта и парите, дори и не само външният вид, те правят привлекателна или привлекателен.

Например, една трета от българите се съгласяват с твърдението, че по-богатите хора изглеждат и по-красиви, но две трети го отричат. 22% пък смятат, че хората с повече власт изглеждат по-красиви. 68% обаче са на обратното мнение, останалите не могат да преценят. Интелектът привлича (72% от запитаните смятат така; сред висшистите процентът е по-висок), добротата приобщава (според 82% от българите). Увереността краси (79%). Артистичността е секси, мислят повече от половината от запитаните. Значи красотата може да се изиграе.

Днес дори май още повече по красотата посрещат. Но и още повече по ума изпращат. Да, вярно, това е на думи – респондентите така твърдят. Но в днешното общество на информацията именно думите имат свръхсила.

Фитнесът става все по-важен (близо една трета даже смятат, че е задължителен), телесният „ъпгрейд“ също; че и голотата (70% се съгласяват, че дрехите днес са прекалено разголени). Даже 57% признават, че днес май е по-важно как изглеждаш, а не колко си умен. 58% казват, че за красивите хора всичко изглежда по-лесно. Но да си ОК със себе си май е най-важното - за да си красив в очите на другите, трябва да си красив в своите очи. Накратко: все по-важно е да си красив, но и все повече са пътищата към красота. Защото щастливите хора изглеждат по-добре. Цели 86%, т.е. почти всички, могат да потвърдят. И няма особени демографски разлики в отговорите.  

А „стандартните“ стандарти за красота носят и травми (57% припомнят това, особено жени). И всеки има право да изглежда, както пожелае. С последното се съгласяват 87%. Впрочем, русото не е задължително по-хубаво. Само 23% се съгласяват, че русите хора са по-принцип по-хубави. Клишетата не са това, което бяха.

Оказва се още, че 58% от хората у нас си признават, че се съобразяват с общественото мнение. Жените и по-възрастните тук са повече. Логично, те са повече и в употребата на средства за разкрасяване - 56% от жените казват, че редовно употребяват козметични продукти. Процентът при мъжете е 36%, което никак не е малко.

Повечето индикатори, които насочват към материалното, показват известно мъжко превъзходство. А повечето, свързани с моралната красота, водят по-скоро към жени. Напълно е възможно разделението да не е (само) мъже-жени, а просто по-млади срещу по-възрастни. Известно е, че относителните дялове на по-високите възрасти са по-големи сред жените – заради по-високата продължителност на живота при тях. И именно при тях се проявява повече морален уклон. При по-младите личи повече прагматизъм.

Но тъкмо когато видим повод да обвиним младите в материализъм, се вижда, че те са и много по-толерантни. Възрастен по-рядко ще каже: всеки да изглежда, както иска. Но младият не се замисля – изследването е красноречиво. Възрастен едва ли ще се съгласи току-така, че красотата е и увереност. За младия в това няма съмнение.  

Когато става дума за самоопределението „хубав“, мъжете обаче почти се изравняват с жените. 55% от българките смятат за себе си за хубави и почти толкова - 53% – от българските мъже. Водещ критерий остава възрастта.  

72% от българите пък са доволни от себе си. И все пак (казано честно) не всичко ни е наред – близо две към едно казват „не всичко ми е наред“. Но пък цели 78% казват, че са в мир със себе си.

Повече млади вярват, че всичко е наред. Но пък повече в мир със себе си са възрастните – обичайното възрастово разделение на оптимизъм и мъдрост.

На фона на целия популярен напоследък уклон и стремеж към по-естественото, не е изненада, че това в немалка степен важи и когато се грижиш за красотата – при покупката на козметика 14% казват, че предпочитат тази с натурални и органични съставки от природата. Вярно, хората твърдят така, не е сигурно дали го правят, но самият факт, че така казват, означава, че биха искали да е така. Особено младите, т.е. идващото поколение.  

 Интересно е още, че Анджелина Джоли (18% я определят като най-красивата жена)  и Ален Делон (според 16% е най-красивият мъж) не бият с много в класацията по красота Невена Коканова (15%)  и Стефан Данаилов (15%). Чуждите звезди побеждават нашите главно заради най-младите. Старата школа си харесва повече нашенското. Невена Коканова и София Лорен са идоли на най-възрастните. Анджелина Джоли на най-младите. При мъжете Стефан Данаилов и Ален Делон са любимци на по-възрастното поколение, а на най-младото – Брад Пит. Разбира се, списъкът на „Галъп интернешънъл“ е доста субективен – макар и да опитва да е представителен. J

Изследването е по поръчка на „Рубела Бюти“ и е проведено между 1 и 8 март 2020 г. сред 813 пълнолетни българи по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималната допустима статистическа грешка: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.  

Disclaimer:
Gallup International Association or its members are not related to Gallup Inc., headquartered in Washington D.C which is no longer a member of Gallup International Association.
Gallup International Association does not accept responsibility for opinion polling other than its own. We require that our surveys be credited fully as Gallup International (not Gallup or Gallup Poll). For further details see website: http://www.gallup-international.com/.