Китайците похарчиха 120 млрд. евро, за да посрещнат Годината на кафявия глиган

В Покана за пътуване на 10 февруари ще чуете още:  Тангото е само в Буенос Айрес, казва Найла Хонте, доброволка за YFU  от Аржентина. Тоалетни с възвишено изкуство във Виена

Спомняте ли си в романите на Съмърсет Моъм как джентълмен подранил с коктейлите процежда „Все някъде по света вече е пет часът“. Прилагайки творчески израза, ние от Покана за пътуване“ пожелаваме Честита Нова година! На целия китайски народ. Защото милиард и половина продължават за празнуват встъпването на Земния глиган.
Лунната нова година е най-големият празник в Китай. 

За този период важи шегата, че китайците се придвижват на малки групи по два милиона души, защото всеки иска да бъде със семейството си. Доказано това е най-голямата годишна миграция на хора в света –с 3,64 милиарда пътувания за 2019-а. При разговора ми с г-н Ян Сюй, първи секретар в посолството на Китайската народна република в България, обаче стана ясно, че в родината му почитат и новата година според Грегорианския календар, т.е. - нашата. Но не това ме изненада, а почти брилянтният му български.

Първият секретар в посолството на Китайската народна република в България Ян Сюй разказва за бога на домашното огнище и  обичаите при посрещането на календарната Нова година, както и за  Азиатската нова година, наречена още Пролетен фестивал. Тя започна на 5 февруари, но празничното й отбелязване продължава две седмици, през които хората се поздравяват с Guo Nian Nao.  

Г-н Ян Сюй сравнява плашенето на злия дракон с чановете и маските на българските кукери, които гонят злото и болестите.  Китайците са народ предприемчив и практичен и стане ли дума за Пролетния фестивал хич не се стискат – тази година ще похарчат над 100 милиарда евро!

На фона на стотиците милиони китайци, посещаващи близките си за Пролетния фестивал, 240 хиляди ученици живели една година при приемни семейства в 31 държави на 5 континента, изглеждат почти скромна цифра. Но при обменните програми на международната организация YFU – youth for understanding – в превод младежи за разбирателство, са важни не числата, а емоциите и възпитанието. 

Найла Хонте  от Аржентина като ученичка е живяла една година в чужбина, гостувайки на симпатично семейство чрез YFU и е решила да върне жеста, работейки като доброволка първо в Чехия, а после в България. 

На Дария Трифонова благодарим за превода от испански. А

Найла Хонте от Аржентина със сигурност ще се върне у нас, защото българин е откраднал сърцето й.

Ако сте ходили във Виена няма как да не сте минали по задължителния маршрут  с дворците „Шьонбрун”, „Хофбург” и „Белведере”, увеселителния парк „Пратер” с легендарното виенско колело, катедралата „Щефансдом”, паметника на Моцарт и къщата на Хундертвасер. Но само ако ви се  падне екскурзовод-чешит, ще  надникнете в тоалетната на модерното изкуство – действащо WC, превърнато от споменатия по-горе художник в използваемо арт произведение. Или ако, дивейки се на шарената постройка без два еднакви прозореца, не ви подгони зовът на природата към двете нули. 

А тоалетната наистина си струва да се види! Майсторът й е Фриденсрайх Хундертвасер. В превод от немски псевдонимът му означава Земя (или рай) на мира Сто води.

Хундертвасер е еврейски художник, скулптор, дизайнер и архитект, оцелял в концентрационните лагери. Който веднъж е видял негова работа, не може да го сбърка. Това го нарежда сред най-ексцентричните, но и най-продавани творци от 80-те години на 20-и век.

Любопитното е, че един от малкото портрети на човек, рисувани от Хундертвасер, е на българската актриса и певица Ирина Малеева – любимка на Фелини, изиграла Джесика, дъщерята на сър Орсън Уелс във „Венецианският търговец”.

Двете нули на модерното изкуство се намират точно срещу къщата на Хундертвасер във Виена и стълбището към тях е издържано в характерния за художника стил на мозайки и ярки цветове. В преддверието бълбука развеселен с пъстри лампи водоскок, а част от стенописите изобразяват... друго произведение на художника - фабриката за преработка на битови отпадъци „Шпителау" във Виена.

Основен сюжет в тоалетната е високият 126 м комин на завода. Той изпълнява ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от необичайния художник. Но не бива да се учудваме – Хундертвасер е рисувал дори върху жетони за казина и доскоро действащ „Боинг” на немските въздушни линии.
Мнозина пускат 60-те си евроцента не за да използват двете нули, а предимно да снимат. Понеже там дори огледалата и мивките са парче изкуство.

Във Виена май си падат по необичайните тоалетни, защото ако ви се дочишка в подлеза при операта, ще го направите под звуците на „Вълшебната флейта”. Тук пък (не без чувство за хумор) мястото за облекчаване е декорирано като музикален театър.

Всяка кабинка е титулувана като „ложа”, а във фоайето звънтят кристални огледала с барокови рамки и избуяват живи цветя. От време на време трелите на Моцарт се прекъсват от аплодисменти, които сякаш ви възнаграждават за добре свършената работа.

Още интересни истории на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks