понеделник, 8 януари 2018 г.

Студът не е порок, а повод за пътешествие


#1. Антарктида
На Антарктида има лед, бази и пингвини, а ледът е в изобилие. Дотам туристите стигат с кораб, за да нощуват на него при спартански условия, а денем обикалят островите.
Основната забележителност са пингвините. Имат специални пътеки, по които минават, а хората задължително трябва да им правят път. Мъжките и женските се редуват да мътят яйцата и да носят храна. И са поучително моногамни. Обаче на третия остров има опасност да предозирате с пингвини и се налага да разнообразите с тюлени.
На ледения континент е строго забранено да се доближавате на по-малко от 3 метра до каквато и да било животинка. Там много държат природата да не се замърсява и да не се нарушава естественият ритъм на обитателите. Освен това е задължително да изнесете боклуците си. Дори огризка от ябълка може да съсипе равновесието.
Най-завладяващо на Антарктида е наблюдаването на китове. То задължително започва с лекция колко вида са огромните морски бозайници, по какво да ги разпознавате, колко е висока струята, която изхвърлят... Преследването им е забранено, но често пъти те са благосклонни – започват да подскачат, да пускат фонтани и да се закачат, понякога в опасна близост до лодките с посетители. Хората обаче не виждат угрозата, завладени от странното чувство да са на другия край на света, където малцина могат да бъдат, в една крехка лодчица, а тези гиганти да палуват срещу тях.

#2 .Торес дел Пайне

В националния парк Торес дел Пайне в Чили е третият най-голям ледник в света – Glacier Gray. Преди да влезете в абсолютно затворената екосистема, ви дават да подпишете дълги и подробни декларации за здравословното си състояние и доброволен отказ от спасителни акции.
В този естествен и много красив парк липсва всякаква намеса на човека. Поради това няма и как да получите помощ, ако нещо ви се случи. Не пускат дори коне и магарета. Трябва да ви носят на ръце. Трудна работа, ако сте преполовили 7-дневния маршрут към вътрешността.
Там е царството на кугуарите (пумите). Не че ви чакат близки срещи със свирепия вид – по-плашливи са от вас.
Гората в Торес дел Пайне е като претрупан декор за приказен филм, по-натруфен от лента на Тим Бъртън. Това се дължи на атмосферните условия, които рязко се сменят. Голяма част от дърветата са добили причудливи форми от свирепия вятър. Лесът е горял три пъти, но всички поражения са оставени както са. Нищо не е пипнато, за да не се влияе върху природата.
Не можете да си представите дори, че съществува такъв вятър! Той ви лашка, пронизва, блъска ви в дърветата. Преди да влезете, ви обучават и на техника на ходене при повей – клякате и не мърдате, за да оцелеете.
Любопитна подробност е, че половината парк е частна собственост на хърватин, който е почетен консул на България в Чили. (Негова е и единствената авиокомпания, която извършва самолетни полети до Антарктида.)
Glacier Gray пък прилича на омагьосана планина. При това огромна – 6 км широка, 30 метра висока на площ от 270 кв. км.

#3. Прибалтика

Ако през лятото ви се иска да отидете в Прибалтика заради белите нощи, то през зимата там ви очаква снежна барокова приказка. Центърът на Вилнюс е провинциално аристократичен, приятно лежерен и добре поддържан. Литовската столица има 65 църкви и се гордее с всяка от тях. След като е поел умерена доза история и култура между старинните градски стени, параклисите, катедралата с 2000 фигури в нея и 200-годишните домове със заснежени покриви, човек си струва да се стопли в „Медининкай“ – ресторант в сграда от XVI век с непокътнати фрески по стените от онова време. Нищо чудно! За първи път хрониките споменават Вилнюс през 1323 г. Старият град със своята плетеница от ветрилообразно разположени улички е един от най-големите в Европа и през 1994 г. e включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
От древните каменни стени на замъка Тракай (на около час път от литовската столица) не е останало много, защото както българските селяни са си правели дувари от древните римски руини, така и литовските „взимали назаем материал“ от полуразрушената крепост за къщите си. Споменът за някогашното величие е издигнат на остров сред 42 свързани езера и дълги векове е бил непревземаем – дебели по няколко метра каменни зидове, непрестанен достъп до прясна вода и храна във вид на рибна диета, централно отопление по вградени в стените тръби и... 600 войници, разположени на бойници през 2 метра са били достатъчни да опазят замъка.
През лятото Тракай е обгърнат във вода и зеленина, а през зимата е любимо място за каране на кънки и кайтове по замръзналото езеро. Масажът с кехлибар след това връща жизнеността в премръзналите крайници.

#4. Леден град и снежни маймуни в Азия


През студените месеци някои части от източния континент никак не са за посещение, но ако имате път към китайския град Харбин, гледайте да е през януари или февруари, когато там се провежда Световният фестивал на ледените фигури. Вече 33 години върху площ, равна на 112 футболни игрища, се издигат ледени дворци и храмове, скулптури, портрети на известни личности или литературни герои, пързалки и копия на популярни сгради, художествено осветени нощем.
Цялата тази феерия радва очите до месец март, когато туристите си отиват, а местните изживяват буквално максимата „Панта рей“ – всичко тече.
В Страната на изгряващото слънце пък симпатични макаци доказват, че човекът не е единственото живо същество, което обича да ходи на хамам. В парка Дзигокудани в покрайнините на град Яманоти снежните маймуни се спускат по отвесните скали, за да се сгреят в горещите извори. В севернаата част на Япония, където снегът се задържа по четири месеца в годината, а средната температура е -5 градуса, симпатичните шебеци почти не излизат от своеобразния СПА център, от което придобиват изненадващо розов оттенък.
Те са единствените примати, които живеят на места с толкова ниски температури. Груповото къпане в горещите извори и играта със снежни топки също са необичайни за други видове животни.

#5. Ливан

Да, не ви лъжат очите! Ливан и сняг не са изключващи се противоположности. Ако все пак е известно, че в Мароко човек може да кара ски в Атласките планини сутринта, а следобед да отиде на плаж край Маракеш, то планинските курорти на т.нар. Швейцария на Близкия изток са добре пазена тайна. При това в Ливан, понеже крайбрежието е много тясно, а планините се възвисяват над него, разстоянието между средиземноморските и ски курортите се взема много бързо с кола.
От шестте ливански високопланински града, които силно напомнят алпийските си събратя, с особена популярност се ползват Мзаар Кфардебиан и Седар, но всяко от местата се гордее със собствено „възелче“, с което остава в сърцата на скиорите.
Мзаар (на около час път от Бейрут) изпъква с 42 писти и 80 км трасета. При това сезонът продължава почти колкото в Швейцария – 4 месеца.

Курортът Седар, поради по-голямата височина, на която се намира, се радва на по-дълъг ски сезон – от ноември до края на април. Вещите скиори могат да изпитат уменията си на доста трудни писти и трасета, а околностите са рай за любителите на свободните спускания сред великолепен природен декор.
Публикуване на коментар

Сиропиталище за слонове в Шри Ланка, при танцуващите дервиши и с пиесата „Паякът” по света   В Покана за пътуване тази неделя от 18 до...