събота, 23 април 2016 г.

Блясъкът на фантазните диаманти



Наричат цветните брилянти „фантазни”. И наистина, бедна ви е фантазията как се покачват цените им, защото в природата се срещат изключително рядко. Но когато паднете на едно коляно с пръстен с такъв камък в ръка, очите на дамата ще заискрят като диамант. И няма как да не каже „Да”.

Извън романтиката,  в  днешните несигурни дни цветните брилянти се оказват по-сигурна инвестиция от „нормалните” камъни, от кюлчетата злато в сейфа и американските съкровищни бонове. Защото цената единствено на „пъстрите” елмази расте плавно и безотказно.

Най-ценни са онези камъни, чиито цветове са по-наситени и интензивни. Те искрят като белите, но в невероятна палитра. А  произходът им, също като на „класическите”,  е пределно прозаичен.  При сините, обаче чистият въглерод е примесен с алуминий,  азотът придава жълт оттенък, образуваният при радиация диамант става зелен, а с манган в кристалната решетка се получава  розов.     

Разбира се, съществуват и брилянти с изкуствено модифицирани нюанси, но цените им рядко достигат 40 на сто от тези на естествените. Нормално! Защото всеки натурален цветен камък е съвършено, уникално произведение на природата. Наричат ги „фантазни”, понеже само най-смелото въображение може да си представи цялото многообразие от багри, които придобива кралят на скъпоценните камъни.

Когато говорим за диаманти, е прието да превъзнасяме тяхната чистота и искрящо ледена светлина.  Подобни екземпляри са ужасно скъпи и в природата се срещат крайно рядко.  Но фантазните брилянти са не просто красиви, а имат индивидуалност, запомнят се веднъж и завинаги.  Неслучайно в миналото са ги притежавали само кралски особи.

В наши дни истинските ценители на прекрасното, включват задължително цветните диаманти в изисканите си колекции.  Всеки камък е  неповторим с тоновете и светлосенките на своя цвят, със степента на наситеност и яркост. От хиляди елмази само един има дълбок, естествен колорит и това го прави особено ценен.

Но какъвто и да е оттенъкът на брилянта, необикновените му качества са родили неизброими легенди още от древността. Той винаги се е смятал за талисман на победителите, независимо дали го носи Юлий Цезар, Луи IV или Наполеон.

Първите диаманти попадат в Европа през 5-6 век пр. Хр., но популярността си като скъпоценен камък получават едва, когато хората се научават да ги шлифоват, за да извадят на показ „сърцата” им. Първите подобия на брилянти притежавал Карл Смелия, който бил направо луд  по своите камъни. 
Днес класическата шлифовка има 57 страни, които осигуряват мистичната игра на светлината.
Заблудата, че  диамантът е несъкрушим е довела до загубата на доста редки екземпляри. Например през 1476 година по време на междуособните войни на бургундския херцог Карл Смелия с френския крал Луи ХI, швейцарските наемници на монарха се втурнали да крадат в палатката на херцога.  Виждайки там  купища брилянти, решили да проверят дали са истински и започнали да ги млатят с чук.  Когато камъните се превърнали на прах, войниците решили, че са фалшиви.

В началото с елмази се кичели военачалници, крале и императори.  Като женски накити започнали да ги използват едва в края на XV в. Модата за носене на шлифовани диаманти въвела Агнеса Сорел, любовница на френския крал Шарл VII. От тогава започнали да дават имена на ювелирно обработените камъни.

Естествените цветни диаманти са едни от най-рядко срещащите се ресурси на планетата. Векове наред те са били символ на обществен статус и власт.  И макар научният прогрес с цветовите си модификации да е направил камъните по-достъпни, истински натуралните си остават редки и ценни за ювелирния пазар.

Както и традиционните”, фантазните се оценяват по четири главни критерии: карат, форма, чистота и цвят. Гемологичният институт на Америка (GIA) определя 9 основни цвята на брилянта: червен, кафяв, сив, пурпурен, син, зелен, родов, оранжев и жълт. Девет степени бележат и градацията в интензивността на нюансите на брилянта.
Фактът, че тези камъни са инвестиция, неподвластна на финансовата криза, се доказва от резултатите от последните аукциони. Там червените брилянти вървят от 300 хиляди долара нагоре за карат. Зелените са „едва” по четвърт милион, пурпурните се харчат по $200 000, сините – за 150 хиляди, а розовите – за 80 000. 

Е, сега уверихте ли се, че романтиката се преплита с инвестицията, ако поднесете на любимата бижу с цветен диамант!


Диамантите и легендите

Най-големият диамант „Кулинан” е открит през 1905 г. край Претория в Южна Африка.  Теглото му било 3106 карата, а стойността – 9 млн. британски лири. Камъкът бил подарен на английския крал Едуард VI. При обработката си  "Кулинан" бил разсечен на 105 части, най-голямата от които - 516,5 карата, получила името „Звездата на Африка”.

Елмазът "Кохинор" никога не е бил продаван за пари. Той е намерен в Индия през 56 г. пр. Хр. През 1304 година с измама султан Аладин Кхили отнема камък от друг монарх и го отнася в Делхи. През 1526 г. кабулският владетел Бабур нахлува в Индия. Синът му Хумаюн го подарява на персийкия шах. Когато видял брилянта той възкликнал „Това е планина от светлина!”. Така камъкът е получил името си – „Кохинор” означава „хланина от светлина” на фарси.  
През 1813 г. лахорскияг цар Ранжит-Сингх върнал скъпоценността обратно в Индия и я поставил върху гривна, която носел на важни събития. Когато през 1848 г. англичаните потушават въстанието на два сикски полка, всички накити са обявени за военни трофеи и отнесени в Лондон.  Там камъкът е шлифован, теглото му е намалено до 21,2 грама. През 1911 г. "Кохинор" е вграден в малката корона, изработена за кралица Мери. Заради драматичната си история брилянтът "Кохинор" е най-известната скъпоценност в Англия.

Диамантът "Регент" с тегло 400 карата е купен от британския губернатор на Мадрас, бившия пират Томас Пит за 20 000 лири от индийски бижутер и продаден във Великобритания  през 1717 г. за 125 000 фунта на регента на Франция херцог Орлеански. Откъдето идва и името му.  По едно време камъкът украсява и ефеса на шпагата на Наполеон.  Днес „Регент” се намира в Лувъра, след обработката тежи вече 27,35 г и е оценен на 3 млн. долара.

"Раджае изкопан през 1787 г. на остров Борнео. Той не се поддава на шлифовка, но пък блясъкът на неговите 73,4 г. е неповторим. Смятало се е, че от него зависи плодородието на земята и богатството на страната. Мнозина вярвали, че цери всички болести и недъзи – стига да изпиеш водата, в която е бил пуснат.

Първият бразилски голям елмаз с големина 261,9 карата (или 52,4 г) е   "Звездата на Юга".  Той има небесносин оттенък и е абсолютно прозрачен.

Брилянтът „Орлов” със зелено-сиви нюанси тежи 200 карата (или 40 г) и увенчава царския скиптър на Русия.  Диамантът, от който е шлифован „Орлов” е открит в началото на 19 век в Голконда, Индия.  При първата си обработка тип „висока роза” е бил 300 карата. Шах Джахан останал недоволен от шлифовката и заповядал да я преправят.  След това камъкът придобил сегашната си форма, но теглото му намаляло до 200 карата. 
Той би. вграден в трона на шах Надир, завладял Делхи през 1737 година. Тогава придобил името "Дерианур" ("море от светлина").
Брилянтът бил откраднат, попаднал на пазара в Амстердам, където граф Орлов го купил през 1773 г. за 400 хиляди рубли за Екатерина II.  

"Голямата роза" осветявал челото на бог Шива в индийски храм. Той също бил откраднат и изпратен в Европа. По следите му тръгнали жреците на храма, убивайки всеки, имал неблагоразумието да го купи.  С живота си се простили френския граф де Раисилин, принцеса Маргарита и други. След много пролята кръв и перипетии, жреците върнали камъка в родината си.

Великолепният брилянт „Хоуп” не може да се похвали с изключителна маса (теглото му е едва 45,5 карата или 9,1 г), но  има рядък дълбоко сапфирен цвят и изключителна чистота, каквито не притежава друг камък в целия свят.
Той бил донесен от Индия и продаден на френския крал Луи ХIV.  През 1792 г. елмазът бил похитен, но през 1830 г. отново се появил на пазара и би купен от лондонския банкер Хенри Хоуп, откъдето идва и името му.  За този камък се стелят легенди, че носи нещастие на собственика си., защото бил донесен от Индия, заедно с... чумата.  

Всички, които са го притежавали или са били убити, или са загинали при загадъчни обстоятелства: принцеса Ламбала - убита, Мария-Антоанета - обезглавена, синът на банкера Хоуп отровен, неговият внук – фалирал...  Днес той се смята за най-скъпият  малък предмет в света. Цената му е $ 200 млн., т.е. почти по 5 милиона за карат.

Камъкът "Шах" (90 карата или 18 г) е жълт на цвят, но невероятно прозрачен.  Изровен н Индия около 1450 година той е отнесен в шахския дворец в  Ахмаднагар. През 1591 г. шах Низам заповядал върху една от страните му да гравират надпис на фарси: "Бурхан-Низам-шах Втори. 1000 година". През същата 1591 г. властелинът на Северна Индия Великият Могол Акбар завладял Ахмаднагар и елмаза. Внукът му шах Джахан ("Владетел на света”),  заповядал на другата страна на камъка да гравират инът на Дехангир-шах Джахан-шах. 1051 година". Неговият наследник Ауренг-Зеб закачил диаманта над трона си, окръжавайки го с рубини и изумруди. 

През 1738 г. шах Надир напада Индия и отнася скъпоценността в Персия. През 1824 г. на третата стена на камъка се появява надпис "Владетел Каджар-Фатх али-шах Султан. 1242 година". През 1829 г. в столицата на Персия, Техеран убиват руския дипломат и писател А. С. Грибоедов. Правителството на Русия иска наказание за виновните. Притеснения шахски двор изпраща сина на монарха с подарък за царя – диаманта „Шах”.  Той се съхранява в Елмазния фонд на Русия.



Няма коментари:

Слава Иванова връчи наградата „Анастас Стайков“ на пловдивски ученици

НДФ „13 века България“ за 30-и път отличи зрелостници от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ Слава Иванова връчи награ...