Най-красивите тайландки са... травеститите

 Магдалена ГИГОВА

 

Наистина, най-красивите тайландки са травеститите! Няма шега. Местната порода девойки са дребнички, една шепа кокали и доста често кривокраки.  Ако видите  ослепителна, висока, гъвкава и сочна девица, елегантно кацнала на моторетката си да показва безкрайно бедро през високата цепка, да знаете че е травестит.  И преди да пидсривнете възхитело след момата, която вее копринената си коса, напърчила перфектен бюст, се вгледайте в шията й. Адамовата ябълка се оперира трудно и интервенцията струва доста по-скъпо от  силиконовите гърди.

Сълзливо настроени люде твърдят, че местни младежи се подлагали на транссексуални операции само за да издържат семействата си, но нищо не става, ако не ти идва отвътре. Травеститите са коафирани грижливо, движат се с грация върху високите си токчета, бюстовете им, примамливо изпълват деколтетата, системната употреба на хормони си е лишила от упоритите бради и мускаци... И изглеждат така, че могат да накарат епископ с крак да строши витража на катедралата. Кожата им е толкова нежна, че  дори предубедените жени се бъркат по $5, за да се снимат с фарфоровите красавици в травеститските кабарета на курорта Патая.  Програмите в места като „Тифани” и „Алказар” са доста елементарни като сюжет, но гъделът е да гледаш как размахват нозе 17 еднакво високи и нереалистично красиви Лейди Бой, както ги наричат. Всяка година в Тайланд се провежда и Мис Свят Травестит. Понякога победител(ката) е по-красива от коронясаната в „нормалния” конкурс.

 

Страната на усмивките може да е на другия край на света, но там често се чува българска реч. Дори над сцената в една  от крокодилските ферми сред другите флагчета се вее и нашето знаме. Най-скъпото нещо при екскурзията до бившия Сиам е самолетният билет. Българите, въртящи дребна търговия, вече имат тайландски "агенти" и са научили как да си намерят скромен пансион за $10 на нощ. Любителите на организираните посещения могат да обсъдят всякакви оферти, дори през немските туроператори. Волните птици нямат проблем да си купят само билет за леталото. В Тайланд туристическите бюра са по-нагъсто от телефонните кабини и направо си счупват краката да ви услужат. (Което не значи, че няма да ви прекарат при първа възможност, но елегантно и с финт.)

 Какво трябва да се знае

Най-подходящ за посещение е периодът ноември-февруари, който минава за тайландската зима (при температури до 35 градуса). Горещините на лятото са от март до май и дори местните ги издаянват само на климатик. Дъждовният период е от юни до октомври. Тогава небето се продънва - понякога вали 2 часа дневно, понякога – седмица и влагата във въздуха се увеличава драстично. Местната валута се нарича бат. В банките, чейнджбюрата и на летището курсът е най-изгоден. В хотелите е бая „дървен”. Виза се вади от София срещу 30 евро, а на заминаване трябва да сте си запазили 250 бата летищна такса. Тайландците са над 63 милиона. Столицата Банкок надминава 12 млн.  В Тайланд се говори и един изключително опростен английски, подкрепен с усмивки и жестове. На много места обаче виси табела "Тук обслужваме на немски, английски, руски..." с надписи на съответните езици и нарочно внесени продавачи.

Отнасяйте се почтително към будистката религия и тайландския крал. Никога няма да ви пуснат в храм с къси гащи или ако не сте си събули обувките. Там трябва да седнете с крака, подвити под вас, защото будизмът смята главата за най-чистата част на човешкото тяло, а краката - за най-мръсната и не бива да ги показваме на божеството. Кралят вече не е абсолютен монарх, но населението почти го е канонизирало. Бумибол Адулиадеж, крал Рама IХ, е роден в Кембридж, Масачузетс и минава за ренесансова личност във века на тясната специализация. Той е композитор, музикант, художник, скулптор, математик, фотограф, инженер, изобретател и полиглот. Кралицата пък е най-големият покровител и символ на производството на коприна.

Тайландците са консервативни и не гледат с добро око на монокините. Плажовете им са само за бански костюми. Заговарянето на жена на улицата (извън районите за секстуризъм) се смята за обида и като нищо ще повика полиция.

Не робувайте на българските си навици да хвърляте отпадъци, където ви скимне. Това ще ви коства глоба от $50. Туристическата полиция е на всяко кьоше. Тя не само е в услуга на заблудените, ами може да ви отърве от натрапници, но и да ви друсне глоба за замърсяване или непристойно поведение. Истинските полицаи са с кафяви униформи, а оторизираните туристически агенти носят прошнуровани карти със снимка на реверите си. Много дребни измамници или съгледвачи на големи магазини се представят за „турист полис” и завличат  балъци с дребни суми, а най-често им наемат такси, за да ги заведат до дюкяна, от който се надяват на комисиона.

Какво трябва да се види

В Банкок основна забележителност е Гранд Палас -  кралският дворец. Там смяната на караула е такава атракция, че завинаги ще си спомняте как за да сдаде поста един чифт войници на всеки кръгъл час се разхожда цяла рота. В Банкок има над 700 храма, но туристическите пътеки утъпкано водят към Златния, Легналия и Изумрудения Буда. За разнообразие понякога кръшват към Мраморния храм, за да покажат как тайландците са издигнали светилище на Буда от непознатия по тия места бял камък. Той е пренасян къс по къс с кораби от родината на най-качествения мрамор Карара - Италия.

Храмът на Изумрудения Буда, част от Гранд Палас,  е предизвикателство за очите. Можеш да ослепееш от плетениците златни плочки, червени, зелени и сини стъкълца,  които сред друга страна и природа биха понамирисвали на кич. Самият Буда  е разположен толкова близо до тавана, че човек си изкривява врата, за да го зърне. Смарагдовото божество е високо 66 см и всъщност е издялано от монолитен блок зелен яспис. Фигурката е свързана с пищен ритуал – при смяната на сезоните крал Бумибол лично преоблича статуйката – през дъждовния период със златно наметало, през зимата – със сребърен плащ, а през лятото със златна препаска. Някои казват, че  Будата бил донесен от съседен Лаос, който настоятелно си я искал.

Тук кралят има право да отправя молитвите си към бога и когато го прави, в сградата не влиза никой друг. В храма никой не може да стои прав, а жените трябва да са с дълги панталони и по възможност с покрити ръце. Строгата забрана да се снима се следи от полицаи, които непрестанно бдят над спокойствието на божеството. Златната пагода недалеч от храма е рожба на китайското влияние. В нея се съхранява половината от посмъртната пепел на тайландските монарси. Другата половина е в семейния дворцов параклис на прадедите.

Златният Буда сащисва посетителя със скромността на храма си и с многотонното си великолепие. Фигурата от 5500 кг чисто злато пристигнала от Индокитай в каменен обков и тайландците не подозирали, че под него се крие съкровище. При силен земетръс камъкът се разчупил и златното божество грейнало. В малкия параклис, където е фигурата, пазят и част от обвивката. Наоколо блещукат дарове от заможни просители - дръвчета и птици от скъпоценни камъни. Така те подплатяват молитвите си. Заедно с благовонните пръчици монасите продават листенца варак от 24-каратово злато. Той се залепва върху която и да е статуя на Буда, от което тя заприличват на гигантски шаран. Но пък се твърди, че изпълвяна желания.

Легналият Буда, ако се вярва на тайландците,  е най-големият в Азия - дълъг е шест метра и половина. Пръстите на краката му са очертани с черно дърво и седеф, а върху стъпалата му са изографисани сцени от местата, където богът е живял. След доброволно дарение в старинно ковчеже, посетителите получават медни панички със 108 ситни монети. Те трябва да ги пуснат в 108 молитвени гърненца и да си пожелаят нещо. Дали ще бъдат 108 отделни просби или само една, повторена толкова пъти, си е съкровена работа. Важното е, че се сбъдва. Входът при храма на Легналия Буда се "охранява" от триметрова фигура на пътешественика Марко Поло. Тук е и сборището на професионалните масажисти, които правят на желаещите туристи неколкоминутен точков масаж и ако им хареса, ги посещават в хотелите им. В случая става дума за лечебно размачкване, което няма нищо общо с майсторките на еротиката, които разтриват с цяло тяло - на друго място и за други пари. Между другото, повечето от храмовите масажисти са слепи. Твърдят,  че усещането им за всяко възелче под кожата било ненадминато.

От крокодилите правят шоу, чанти и супа

Която и крокодилска ферма да посетите ще ви кажат, че е най-голямата в Тайланд. Всъщност, атракциите са по една кройка, но оставят материал за разказване през цял един живот. В крокодилската ферма "Самутпракан", на около 40 км от Банкок, са съчетани магически атракции, слонско шоу, зоологическа градина от екзотични животни, кътчета с орхидеи и представление с отвратителните влечуги. Те обаче били като кучетата – привързвали се към дресьорите си и с тях били дружелюбни и игриви като домашни любимци.

Тайландска поп-музика приканва посетителите край "сцената". Драмата се разиграва в нещо като басейн с издигната по средата естрада, заобиколен от чардаци с публика. Дресьорите изскачат сред гущероподобните си артисти. Те ги дърпат за опашките, влачат ги насам-натам като играчки, пъхат си главите в пастта на някой особено едър екземпляр или с хипнотизаторски жест заставят крокодилите да стоят зяпнали и им пъхат в устите подхвърлените от публиката банкноти. Докато очакват магическото шоу посетителите отдъхват от спомена за крокодилските челюсти и ужасната липса на език у влечугите като се задяват с веселите макаци или се снимат за спомен с любвеобилните шимпанзета.

Междувременно музиката зове към второто представление, което не може да сащиса европееца свикнал на фокуси всякакви. Оживление настъпва чак когато магът пъха асистентката си в прозрачен сандък, а след миг той се оказва пълен с живи разноцветни шарани. Аплодисменти избухват с навлизането на слоновете. Симпатичните животни са истински артисти. Те разиграват не само циркови номера, но и битови сцени от селския живот, където тайландците използват слонската сила при добива на тиково дърво. Зашеметяващо обаче е впечатлението от "истинската" война между Бирма и Тайланд. Огън, оръдия, тай-бокс и непобедимите слонове извоюват тайландската победа.

Няколко бебета-артисти събужат умиление у зрителите с нежеланието си да напуснат сцената - щом дресьорите им обърнат гръб те препускат към публиката и започват да правят стойки на закръглените си задничета. Затова след представленията към тях се стичат стотици деца и възрастни, протегнали в ръка бамбукови стръкчета и банкноти, които слончетата внимателно взимат с хоботите и пъхат в джобовете на треньорите си. Туристите с часове се документират край забавните гиганти и за малко на излизане да подминат последната атракция - снимка с жив тигър. Грамадните котки са добре нахранени и приковани с тежък нашийник. Собствениците им допълват тръпката като връчват на желаещите да държат солидната тигърска опашка пред лицата си. Снимката става за няколко минути, колкото да попиташ дали тигрите не са дрогирани, та изглеждат толкова кротки. "О, абсурд! - възкликват чорбаджиите на големите котки - Това би било смърт за редките и скъпи животни. Ще се споминат за не повече от 3 години ако станат наркомани. Те просто от бебета са израснали с хора, обилната храна ги прави отпуснати, а и никога не "работят" повече от няколко часа дневно. Разполагаме с няколко двойки тигри и ги сменяме".

Любителите на екстремни вкусови експерименти се съгласяват да изсърбат по чиния супа от крокодилско месо. То се оказва невероятно вкусно и лека като фино пилешко. За да бъде кроки- преживяването пълно, туристите минават и край магазина за чанти и обувки, откъдето най-често си тръгват само с портфейл или ключодържател, поради солените цени.  И консерва със супа – за да стреснат небцето на приятелите си у дома.