„Биг брадър“ не ни следи, а ни дои

Магдалена ГИГОВА

Напук на писанията на Оруел, „Биг брадър“ изобщо не ни следи. В съвременната българска действителност той ни дои. Следим го ние и си плащаме за съмнителното удоволствие.

„ВИП брадър“ приключи, за да се прелее в скудоумното си продължение „Ол старс“. В превод това не значи „всички звезди“, а „брадъри от всички издания, обединявайте се в чест на зрителските SMS-и“. Протяжната работа е сладка не само в кулинарията и в секса. Най-сладка е в риалити форматите. Не за зрителите. За продуцентите. Докато има кой да гледа, ще има и кой да пуска SMS-и и благината ще тече, тече... директно към банковите им сметки.

В печалбата няма нищо лошо. Нали за свободния капитализъм драпаме вече две десетилетия. Зловонието обаче се носи не само от газовите упражнения на Влади Данаилов. То идва от изначалното заиграване с низките страсти.

Който ви каже, че нито веднъж не е поглеждал през шпионката как съседът се прибира пиян, не му вярвайте. Но да превърнеш половин нация в шпиониращ съсед, си е углавно престъпление. Да, всеки иска да види, че „богатите и известните също плачат“, особено ако го правят пред очите на цяла България. Да осъзнае, че и най-лъскавата мацка може да има само едно плисе в мозъка и без грим не се отличава Бог знае колко от поомръзналата му съпруга. Че звездите блестят само на сцената, а в живота са скучни, интриганти или душевни дюстабанлии. Че талантът не е индулгенция за почтеност и интелект.

В наблюдаването на т.нар. ВИП-ове нездравото любопитство се родее със здравословното отрезвяване. И това е единствената полза от манипулацията по сценарий. Защото „брадърството“ е пиеса, в която компютърът на монтажиста играе ролята на автор. Дават ни да видим това, което искат да видим. Когато става дума за конфликт, скандал и сблъсък. Останалото е „елементарно, Уотсън“ - едни хора се напиват, пушат и си чешат езиците срещу заплащане. Зомбирането на зрителите е да вземат страна, да се ожесточат и да... пускат SMS-и, естествено. Колкото повече, толкова по-добре. За продуцентите. А това, че отново разделят публиката на сини и червени, на два синода, на ЦСКА и „Левски“, докато я докарат до пълно омерзение - няма никакво значение.

Очевидно не само в икономиката и социалната политика се влачим на опашката. Тътрим се и в социалното осъзнаване. В Германия например „Биг брадър“ отдавна не предизвиква истерията отпреди десетина години. Не че там липсват любители на бирата и публичното оригване.

Единственото хубаво в кройката на „шпиониращия“ риалити формат е онова, което му е лошото - никой няма да троши пари, ако не му се връщат. Пресолят ли „брадърската“ манджа, както реално се очертава, със сигурност ще ни додее. А с отегчението идва краят на SMS-ите.