„Биг
брадър“ не ни следи, а ни дои
Магдалена
ГИГОВА
Напук
на писанията на Оруел, „Биг брадър“
изобщо не ни следи. В съвременната
българска действителност той ни дои.
Следим го ние и си плащаме за съмнителното
удоволствие.
„ВИП
брадър“ приключи, за да се прелее в
скудоумното си продължение „Ол старс“.
В превод това не значи „всички звезди“,
а „брадъри от всички издания, обединявайте
се в чест на зрителските SMS-и“. Протяжната
работа е сладка не само в кулинарията
и в секса. Най-сладка е в риалити форматите.
Не за зрителите. За продуцентите. Докато
има кой да гледа, ще има и кой да пуска
SMS-и и благината ще тече, тече... директно
към банковите им сметки.
В
печалбата няма нищо лошо. Нали за
свободния капитализъм драпаме вече
две десетилетия. Зловонието обаче се
носи не само от газовите упражнения на
Влади Данаилов. То идва от изначалното
заиграване с низките страсти.
Който
ви каже, че нито веднъж не е поглеждал
през шпионката как съседът се прибира
пиян, не му вярвайте. Но да превърнеш
половин нация в шпиониращ съсед, си е
углавно престъпление. Да, всеки иска да
види, че „богатите и известните също
плачат“, особено ако го правят пред
очите на цяла България. Да осъзнае, че
и най-лъскавата мацка може да има само
едно плисе в мозъка и без грим не се
отличава Бог знае колко от поомръзналата
му съпруга. Че звездите блестят само на
сцената, а в живота са скучни, интриганти
или душевни дюстабанлии. Че талантът
не е индулгенция за почтеност и интелект.
В
наблюдаването на т.нар. ВИП-ове нездравото
любопитство се родее със здравословното
отрезвяване. И това е единствената полза
от манипулацията по сценарий. Защото
„брадърството“ е пиеса, в която
компютърът на монтажиста играе ролята
на автор. Дават ни да видим това, което
искат да видим. Когато става дума за
конфликт, скандал и сблъсък. Останалото
е „елементарно, Уотсън“ - едни хора се
напиват, пушат и си чешат езиците срещу
заплащане. Зомбирането на зрителите е
да вземат страна, да се ожесточат и да...
пускат SMS-и, естествено. Колкото повече,
толкова по-добре. За продуцентите. А
това, че отново разделят публиката на
сини и червени, на два синода, на ЦСКА и
„Левски“, докато я докарат до пълно
омерзение - няма никакво значение.
Очевидно
не само в икономиката и социалната
политика се влачим на опашката. Тътрим
се и в социалното осъзнаване. В Германия
например „Биг брадър“ отдавна не
предизвиква истерията отпреди десетина
години. Не че там липсват любители на
бирата и публичното оригване.
Единственото
хубаво в кройката на „шпиониращия“
риалити формат е онова, което му е лошото
- никой няма да троши пари, ако не му се
връщат. Пресолят ли „брадърската“
манджа, както реално се очертава, със
сигурност ще ни додее. А с отегчението
идва краят на SMS-ите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар