Романтично езерце, тюркоазен Фолксваген костенурка и сграда в колониален стил, която се държи единствено чрез врасналите се в нея дървета, а през покрива й наднича небето. След Фестивалът на свещите, който все пак е веднъж в годината, Lhong RakCafeвероятно е най-сниманото място в тайландската провинция Убон Рачатани.
В бившата мелница за ориз всеки детайл има аромат на история, макар млади хора с лаптопи да са окупирали старинните масички в стил “Ампир”. Вита чугунена стълба с изящни елементи води към горния етаж, който има директна връзка с облаците. От малкото оцеляло парче таван виси кристален полилей. Привидната немара е част от интериора и зрелищно контрастира със супермодерната машина за кафе. Запазените витражи процеждат слънчевата светлина на пъстри петна и “боядисват” лицата на посетителите в цветовете на дъгата.
Всъщност, основната сграда на кафенето е настанена в бившия кабинет на управителя и канцелариите. В двора всяка отломка от миналото е вградена в съвременна вещ. Металните винтове и зъбчатите колела, които преди век са стривали ориза, днес са основи за градинските маси. Складът за готовата стока, снабден с асиметрични огромни прозорци, които приличат на дупка в стената, е ресторант. Както всички гозби в Тайланд ястията в него са забележително вкусни. А корабите, с които навремето са превозвали ориза, изтеглени на сушата са се превърнали в своеобразни сепарета за уединени срещи.
Какво ли още няма в този двор! Идилични бели тенти около езерото предлагат прохлада с изглед към езерото. Два ретро автомобила просто те предизвикват да седнеш в тях за снимка. Да не говорим за разпрегнатата карета, която само чака конете, за да тръгне на лежерна обиколка за двама.
От земята излиза фигура на ръка с протегната длан. Вместо вени има малка стълбичка, по която можеш да кацнеш в шепата за поредния кадър. Разходете се и вие чрез снимките, които направих.
Драматични скали и древни рисунки в Националния парк Фа Тием в Тайланд
В Покана за пътуване на 23 август 2026 след новините в 15 часа по Радио София: Виолета Иванова винаги носи при пътешествията си български флаг, обиколил света два пъти
Виолета Иванова винаги носи при пътешествията си български флаг, обиколил света два пъти
Special Thanks to Tourism Authority of Thailand
Както вече имах случай да се похваля, преди време бях в Страната на усмивките по покана на Тайландския туристически борд. В североизточната провинция Убон Рачатани установих, че и те си имат Белоградчишки скали и Пещера Магура, ама – на едно място. Националният парк Фа Тием.
Поразително красивият природен резерват се намира в провинция Убон Ратчатани в североизточен Тайланд, близо до границата с Лаос.
Още от входа осъзнавате, че неговите 340 квадратни километра ще ви очароват със своите драматични скали, петроглифи и дъхоспиращи пейзажи – първото, което виждате са причудливи каменни гъби, изваяни от природните стихии и вековете. Твърди се, че в тях могат да се видят останки от мидени черупки и пясък. Предполага се, че преди около милион години тук е имало море. Селяните наричат скалата „Сао Чалианг“, което означава „каменен стълб“.
Самото име на парка „Фа Таем“ пък се превежда като „рисувана скала“, пряка връзка с праисторическо изкуство, което предоставя поглед към живота на ранните обитатели преди хиляди години.
Драматични скали и древни рисунки в Националния парк Фа Тием в Тайланд
В миналото само неколцина селяни се осмелявали да влязат в района. Местните смятали, че мястото е под закрилата на боговете, наричали го „Планината на смъртта“ и съществувало поверието, че който наруши забраната, рискува да се разболее или да умре. Професори и студенти от катедрата по археология на университета Силпакорн обаче провеждат проучване и откриват праисторически древни рисунки на възраст от 3000 до 4000 години.
Те са разделени на четири групи. Най-дългият фриз е дълъг 180 метра и съдържа повече от 300 изображения. Сюжетите разкриват простия бит на древните хора – битови сцени, животни – слон, костенурка, сом, сладководен скат, примитивни способи за ловене на риба, свещени символи, човешки длани. За червените, бели и черни цветове са използвани бои от растения и стрити молюски.
Скалите по поречието на река Меконг разкриват суровата красота на пясъчникови хребети и откоси. Редуват се изсъхнали дървета и буйна зеленина, а на другия бряг се вижда Лаос.
Дивата природа в Националния парк Фа Таем е разнообразна, макар понякога наблюдаването на животни може да е предизвикателство, поради гъстата растителност. Бозайници като диви свине, цибетки и лаещи елени обитават парка. Любителите на птици могат да видят доста пъстри видове, включително рибарчета, орли и птици-носорози.
Фа Таем е уникална комбинация от природни и културни забележителности. Панорамната скала Па Чанадай предлага едно от най-зашеметяващите преживявания по изгрев над река Меконг.
Паркът е отлично уреден с добре поддържани пътеки и указателни табели, които водят посетителите до ключови места.
Едно от тях е водопадът Сой Саван. Височината му е около 20 метра и прилича на огърлица. Заобиколен е от зеленина и пъстри цветя, особено в край на дъждовния и в началото на хладния сезон. Тогава недалеч от водопада посетителите могат да се любуват на поляни от диви цветя.
Драматични скали и древни рисунки в Националния парк Фа Тием в Тайланд
Опазването на природата, на археологическите съкровища и на деликатните екосистеми са основните приоритети на националния парк Фа Таем.
В миналато издание на Покана за Пътуване започнахме разговор с Виолета Иванова, единствената жена обиколила света на мотор.
Тя е психолог по образование, майстор резбар по увлечение и приключенец по природа. Продължаваме колективната си разходка из Южна Америка. Минахме през Перу и Бразилия и се озовахме в Аржентина. А тя се оказа първата й любов в този континент.
Когато странства по глобуса с мотора си Виолета Иванова винаги носи в джоба на якето си българското знаме. Любопитното е, че за този флаг това е втора обиколка на планетата.
Първият българин обиколил света на мотор – Коста Атанасов го подарил на Вили, когато тя започвала пътешествието си върху две колела. За забравилите, припомням, че тя ласкаво нарича возилото си Борис. С него е изминала над 200 хиляди километра около света.
Това е временната равносметка на Виолета Иванова, която в момента описва приключенията си в книга, която ще бъде при читателите след броени месеци.
Желязната лейди Виолета Иванова пресича Южна Америка на мотор – Перу
В Покана за пътуване на 16 август 2026 по Радио София след новините в 15 часа: Светилището на истината в Патая събира четири религии под един покрив
Светилището на истината в Патая
Мотористите по целия свят я наричат Желязната лейди. В социалните мрежи се възхищават на нейните творения от дърво, а Виолета Иванова преминава от държава в държава сама със своя мощен мотор, който ласкаво нарича Борис, печели приятели и описва преживяванията си в книги.
Запитах я има ли континент, освен Антарктида, на който не е била. Оказа се, че само този къс земя й липсва, но има планове и за него.
Желязната лейди Виолета Иванова пресича Южна Америка на мотор – Колумбия
Виолета е психолог по образование и дълги години работи като мениджър „Човешки ресурси“. Тя е майка на две дъщери и президент на българския клон на Международната организация на жените мотористи. Повече от десетилетие странства с мотора си сама. Околосветското й пътешествие продължава цели пет години с прекъсвания.
Тя разказва за Южна Америка, а в книгата си “С милостта на Кали” е споделила приключенията си из Индия.
„За мен карането на мотор е начин да изразиш себе си, начин да намериш един различен вид свобода. И това не е само мое мнение, споделят го много мотористи, защото за нас това е начин на живот”, е веруюто на гостенката ми днес Виолета Иванова, първата българка обиколила света с мотоциклет.
Коя е любимата й държава в Южна Америка и какви са бъдещите й творчески и пътешесвенически планове ще научите от следващото издание на Покана за пътуване.
Желязната лейди Виолета Иванова пресича Южна Америка на мотор- Мачу Пикчу
Светилището на истината (The Sanctuary of Truth) е едно от чудесата на Тайланд. Това е най-големият храм в света, построен изцяло от дърво, без помощта на нито един пирон. Повече за него – четете тук
