Топла августовска вечер в центъра на София. Мнозина вероятно си мислят, че столицата е изпразнена от хора и емоции по това време на годината, но следващите редове ще ви оборят.
Сгушени зад вратите на Nordissimo, в изискана атмосфера, журналисти, почитатели и приятели на поета Росен Кукушев надникнаха в тайните на света, който той разкрива в най-новата си книга „Завръщане в Александрия“.
В компанията на Жана Георгиева, неговата нежна половинка в света на литературата, Росен вдигна завесата над 9 от своите произведения.
Двамата задълбочено изследваха именно тези творби. А вечният въпрос „Какво е искал да каже авторът“ хем намираше своя отговор, хем се обръщаше на 360 градуса, трансформираше се и самият Росен откриваше как читателите му разбират поезията му и до какви мисли и заключения води тя.
Разгорещена дискусия се заформи върху теми като това какво символизира „нож от перо“ – може ли и как се наранява с нежност и „самотното време и времето до нова самота“ – какво е самотата, това състояние на изолация, повторение, без перспектива за изход и може ли човек да е самотен, дори когато е сред хора и до какво води това.
Всеки един от гостите получи „комплимент“ едно от стихотворенията на Росен с автограф от автора, наслади се на два от коктейлите, вдъхновени от книгата – „Александрия“ и „Капричио за Мария“ и хапна вкусна гурме храна.
Назад във времето
Голямата изненада за автора бяха думите на двете от учителките му по български език и литература в училище.
София Стойнева и Лиляна Манова върнаха Росен и гостите назад във времето. Разходиха ги отново в класната стая, припомниха „сериозния му поглед“ и фактът, че сигурно е бил единственият, който във втората вечер на бала си си е взел темите по история.
София изненада Росен като пресъздаде части от своя разказ „Нищо“, а Лиляна Манова си спомни колко е била дори смутена:
„Двама приятели. Те бяха неотразими. Винаги, когато влизах в класната стая в 4-5 клас, аз посрещах с невероятна радост и вълнения техните погледи. Те бяха едни от водещите момчета. Единият русокос, синеок, другият по-различен. Различни бяха и по характери. Винаги съм си задавала въпроса „Защо имаш толкова сериозен поглед, Росене?“.
Ти беше едно момче сякаш зрял човек. Ти не играеше, не правеше щуротии, винаги точен и акуратен, последователен, винаги изпълняващ това, което му се поставя като задачи. Докато приятелят ти Асенчо идваше и ми разказваше в междучасието за майка си, за баба си и какво му се е случило Тази тази сериозност малко ме и провокираше“, спомни си Лиляна Манова.
И двете преподавателки обаче бяха категорични, че ученикът е надминал учителите си.
„Мога да кажа само 2 неща за творчеството му: Философска поезия, пространна поезия, а визията… е една аристократична, на ценител на пурите и хубавото вино“, допълни още Манова.
За книгата
Ако никога не сте се сблъсквали с творчеството на Росен Кукушев, първият ви досег с най-новата му книга “Завръщане в Александрия”, може малко да ви шокира и дори уплаши.
На пръв поглед авторът реди думи, за някои, от които често трябва да поглеждате в тълковния речник или да направите справка в Гугъл. Колкото повече четете, обаче, толкова повече влизате в “ритъма” на поезията на Кукушев.
Бавно надниквате във вътрешния му свят и осъзнавате кои са темите, които го вълнуват и вдъхновяват. Нестандартният подход, напомнящ на Джеймс Джойс, също поднася предизвикателства пред читателя.
Той нарушава традиционните форми на разказване, синтаксис и пунктуация. В същото време обаче именно това кара въображението ви да работи на пълни обороти, а нали казват, че точно това е една от основните задачи на поезията.
Та въпросът е ще се осмелите ли да се “завърнете в Александрия”?!
Източник Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
