Показват се публикациите с етикет „Одеон“. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет „Одеон“. Показване на всички публикации

сряда, 18 октомври 2023 г.

Вход свободен за филма „Чия е тази песен“ в кино "Одеон"

 


Този петък в „Одеон“ е прожекциятана филма „Чия е тази песен“ с вход свободен
Този петък в „Одеон“ е прожекциятана филма „Чия е тази песен“ с вход свободен

Режисьорът Адела Пеева ще се срещне с публиката и ще раздаде ДВД копие с автограф на всеки зрител

Този петък, 20 октомври, във филмотечно кино „Одеон“ от 18.00 часа с вход свободен ще бъде прожектиран филма „Чия е тази песен“ в рамките на фестивала „30 вечери с 30 класики“ по идея на Филмаутор. След прожекцията режисьорът и сценарист на филма Адела Пеева ще се срещне с публиката и ще подари на всеки зрител ДВД копие на филма с автограф.

Документалният филм, който тази година навършва 20 години от премиерата, е сред най-емблематичните заглавия с неподравения авторски почерк на Адела Пеев. Зрителите в „Одеон“ ще могат да го гледат в оригиналния му формат – лента. Оператор е Жоро Неделков

Този петък в „Одеон“ е прожекциятана филма „Чия е тази песен“ с вход свободен
Този петък в „Одеон“ е прожекциятана филма „Чия е тази песен“ с вход свободен

Копродукцията на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия е комично-драматичен и трагичен разказ за търсенето на истината за една песен. Самата история е поучителна картина на балканските народи, които винаги намират нещо да делят, обявявайки за свое, без да осъзнават колко са си близки, не само на външен вид, но и по душевност. Песента го доказва…

Герои във филма са както звезди на балканската музика – Зеки Мюрен, Селма Карловец, Омер Побрич, така и обикновени жители на Турция, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и България. Песента има и много имена.

В България се нарича „Ясен месец веч изгрява“, в Босна „Погледай ме Анадолко“, в Сърбия „Руси коси“, в Македония „Ой, девойче, девойче“, в Гърция „От чужда земя“, в Турция „На път за Ускудар“, еврейското заглавие е „Красивата девойка“ и т.н.

Може да се открие и на арабски, испански, френски, италиански, дори и на английски. Едва ли има друга такава песен в света, която всички хора да обичат толкова много, като своя собствена…

„Чия е тази песен“ е първият български филм, получил номинация на Европейската филмова академия за най-добър документален филм за 2003 година. Представен е в програмите на 50 международни филмови фестивали, между които „Трайбека” в САЩ и IDFA в Холандия, отличен е със 17 национални и международни награди. 

20 години по-късно филмът „Чия е тази песен“ предизвиква силен интерес, търсен е и прожектиран в различни точки на света. Особено любопитен е и за младата публика.

Ето какво казва режисьорът  и продуцент Адела Пеева за филма:

„Мисля, че причината за този продължаващ с десетилетия интерес е правдоподобността на историята залегнала в сюжета на филма. Той разказваза нас Балканците, за манталитета ни, за нагласите ни в отношения със съседите, за комплексите ни и вечното ни желание да сме „по голямата работа“ от тези до нас.

Всичко показано във филма е много истинско, колоритно, емоционално и това предизвиква интерес и на младите и на възрастните зрители. И не на последно място: ние сме едни и същи. Историята е локална се , но въздейства глобално.

Имаше много и хубави истории, хубави спомени от срещи с всички тези хора които срещах в продължение на почти две години. Но след повече от 20 години това което с радост си спомням е невероятната подкрепа и помощ която имах през целия снимачен период и то от обикновените хора – не само от участниците във филма.

Приказките от рода „Дете, и на магарето ако е гръцко не се качвай“ се оказаха абсолютно фалшиви. В този контекст моят гръцки колега който ми помагаше при снимките в Гърция , една вечер ми каза следното: Аз всъщност ти помагам защото искам в процеса на работа да те убедя ,че песента все пак е гръцка.“

Адела Пеева е сред най-добрите български кинодокументалисти. Филмите й се радват на подчертан зрителския интерес и са отличени с авторитетни награди на редица кинофестивали в Европа, Азия и Америка. Те са част от библиотеките и видеотеките на престижните Европейски и Американски университети – Париж, Амстердам, Харвард, Йейл и други.

четвъртък, 5 октомври 2023 г.

Безплатна прожекция на “След края на света“ в „Одеон“ на 6 октомври и среща с екипа

 

Безплатна прожекция на “След края на света“ в „Одеон“ на 6 октомври
Безплатна прожекция на “След края на света“ в „Одеон“ на 6 октомври

Режисьорът Иван Ничев и част от творческия екип на филма ще се срещнат с публиката

На 6 октомври от 18.00 часа в кино Одеон ще бъде прожектиран филма „След края на света“ на режисьора Иван Ничев. Прожекцията е с вход свободен и е част от фестивала за българско класическо кино „30 вечери с 30 класики“.

Фестивалът е по идея на дружеството за колективно управление на авторски права Филмаутор по случай неговата 30-годишнина. Всички филми се излъчват в техния оригинален формат – на лента.

След всяка прожекция зрителите имат възможност да се срещнат с авторите, актьорите или творческият екип на филма, както и да се включат в дискусия с тях.

Иван Ничев, актьорът Васил Михайлов, операторът Георги Николов и други автори от творческия екип на филма ще бъдат в кино залата този петък, за да разкажат за филма и отговорят на въпросите на публиката.

Сценарист на филма е Анжел Вагенщайн, оператор – Георги Николов, автор на музиката е Стефан Димитров, художници са Росица Бакева и Елка Тодрова. Участват актьорите – Катерина Дидаскалу, Стефан Данаилов, Жана Даковска, Златил Давидов, Васил Михайлов, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Русев, Александър Морфов, Петър Попйорданов, Джоко Росич, Петър Слабаков.

“След края на света“ ни пренася в средата на 20 век най-бедният квартал на град Пловдив изглежда като кътче на пълна етническа хармония между българи, евреи, арменци, турци, гърци и цигани.

Поп, равин и ходжа – трима служители на древни богове, и един антихрист, наричан Къркача, са влюбени в една и съща едрогърда ханъма. Покрай смешните случки на тяхното съперничество, кавги и другарство начева и първата любов между потомците им – еврейското момче и арменско момиче.

Политическите ветрове разбиват идилията и разделят влюбените 12-годишни връстници на Ромео и Жулиета. След години, в Бачковския манастир те случайно се срещат. Той вече е станал професор, а тя учителка по пиано.

Дали пламва любов, или това е опит да се преодолеят пораженията на времето и капризите на историята?

РЕЖИСЬОРЪТ ИВАН НИЧЕВ ЗА СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА

Иван Ничев
Иван Ничев

Най-ярките ми спомени за филма са, че той трябваше да бъде реализиран в едно бурно за България време, където се разразиха политически събития, страсти, завист. Така че тръгването към реализация беше много, много трудно.

Не разбирам и  досега какво можеше да бъде освен политически съображения, при осем души гласували в художествената комисия за този филм, критичката Вера Найденова, да заявява, че не разбира и не харесва сценария.

Оттам ръководството на телевизията месеци наред не пускаше съгласието си за започване, а пък аз чаках с готова копродукция с Германия да започна филма. Добре, че се смени ръководството и дойдоха като ръководители Стефан Димитров и Иван Попйорданов – така се реши въпросът.

И към това като гарнирате и българската завист, която е пословична. Ето така се роди един филм, който смятам, че задълго ще остане в българската киноистория“, спомня си режисьорът Иван Ничев.

Първо трябва да кажа, че филмът се създаде благодарение на Анжел Вагенщайн, на неговия прекрасен сценарий. Това е един от най-добрите сценаристи в българската история.

Един човек с огромен опит, с огромни прозрения за това как се развива обществото, като имам предвид, че той самият е участвал активно в тези процеси.

Един човек с рядко чувство за хумор – нещо, което ми допадна, защото и досега не мога да си представя, че мога да направя някакъв филм, в който да няма и усмивка или хумор. Събра ни именно еднаквият поглед към това, което ни е обкръжавало – погледнато и с усмивка.

Така че си спомням с огромна тъга за времето, в което заедно сме работили. Мога само да се радвам, че съм имал щастието да си сътруднича с такъв талант. Този филм пък постави началото на една моя трилогия, която аз направих, като започнем „След края на света“, „Пътуване към Йерусалим“ и завършим с „Българска рапсодия

Тук е мястото да кажа за прекрасния екип, който създадохме за този филм – за прекрасния оператор Георги Николов, за художниците Роси Бакева, Елка Тодорова, Елена Дамякова, за гениалния композитор Стефан Димитров, който не само написа прекрасна музика, но и прекрасна песен, за изумителните актьори, които повечето, вече ги няма.

За съжаление, започвайки от Стефан Данаилов, през Георги Калоянчев, Никола Рударов, моя приятел – италианският актьор Валтер Тоски, всички са покойници. Все още е жив и здрав Васил Михайлов, който според мен направи прерасна роля във филма.

За песента на филма – Стефан дълго време се чудеше от къде и как да дойде текстът, докато един ден ми съобщи, че Богдана толкова се е развълнувала от първоначалната версия на филма, която аз му показах, че решила сама да напише текста на песента.

Беше ясно, че изпълнител ще бъде Васил Найденов. Васил записа и немска версия на песента, която изпълни на премиерата в Берлин за телевизията.  Като цяло филмът събра един букет от таланти.

Щастлив съм, че имах оркестър от толкова много талантливи хора. Както казва моят добър приятел Зануси „не можеш да бъдеш добър диригент със слаби музиканти“.

Икона на Свети Георги Победоносец, предоставена от президента Румен Радев и съпругата му Десислава предизвика фурор на благотворителен бал

  Икона на Свети Георги Победоносец, предоставена от Президента Румен Радев и съпругата му Десислава Радева предизвика истински фурор на бла...