Режисьорът Иван Ничев и част от творческия екип на филма ще се срещнат с публиката
На 6 октомври от 18.00 часа в кино Одеон ще бъде прожектиран филма „След края на света“ на режисьора Иван Ничев. Прожекцията е с вход свободен и е част от фестивала за българско класическо кино „30 вечери с 30 класики“.
Фестивалът е по идея на дружеството за колективно управление на авторски права Филмаутор по случай неговата 30-годишнина. Всички филми се излъчват в техния оригинален формат – на лента.
След всяка прожекция зрителите имат възможност да се срещнат с авторите, актьорите или творческият екип на филма, както и да се включат в дискусия с тях.
Иван Ничев, актьорът Васил Михайлов, операторът Георги Николов и други автори от творческия екип на филма ще бъдат в кино залата този петък, за да разкажат за филма и отговорят на въпросите на публиката.
Сценарист на филма е Анжел Вагенщайн, оператор – Георги Николов, автор на музиката е Стефан Димитров, художници са Росица Бакева и Елка Тодрова. Участват актьорите – Катерина Дидаскалу, Стефан Данаилов, Жана Даковска, Златил Давидов, Васил Михайлов, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Русев, Александър Морфов, Петър Попйорданов, Джоко Росич, Петър Слабаков.
“След края на света“ ни пренася в средата на 20 век най-бедният квартал на град Пловдив изглежда като кътче на пълна етническа хармония между българи, евреи, арменци, турци, гърци и цигани.
Поп, равин и ходжа – трима служители на древни богове, и един антихрист, наричан Къркача, са влюбени в една и съща едрогърда ханъма. Покрай смешните случки на тяхното съперничество, кавги и другарство начева и първата любов между потомците им – еврейското момче и арменско момиче.
Политическите ветрове разбиват идилията и разделят влюбените 12-годишни връстници на Ромео и Жулиета. След години, в Бачковския манастир те случайно се срещат. Той вече е станал професор, а тя учителка по пиано.
Дали пламва любов, или това е опит да се преодолеят пораженията на времето и капризите на историята?
РЕЖИСЬОРЪТ ИВАН НИЧЕВ ЗА “СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА”
„Най-ярките ми спомени за филма са, че той трябваше да бъде реализиран в едно бурно за България време, където се разразиха политически събития, страсти, завист. Така че тръгването към реализация беше много, много трудно.
Не разбирам и досега какво можеше да бъде освен политически съображения, при осем души гласували в художествената комисия за този филм, критичката Вера Найденова, да заявява, че не разбира и не харесва сценария.
Оттам ръководството на телевизията месеци наред не пускаше съгласието си за започване, а пък аз чаках с готова копродукция с Германия да започна филма. Добре, че се смени ръководството и дойдоха като ръководители Стефан Димитров и Иван Попйорданов – така се реши въпросът.
И към това като гарнирате и българската завист, която е пословична. Ето така се роди един филм, който смятам, че задълго ще остане в българската киноистория“, спомня си режисьорът Иван Ничев.
„Първо трябва да кажа, че филмът се създаде благодарение на Анжел Вагенщайн, на неговия прекрасен сценарий. Това е един от най-добрите сценаристи в българската история.
Един човек с огромен опит, с огромни прозрения за това как се развива обществото, като имам предвид, че той самият е участвал активно в тези процеси.
Един човек с рядко чувство за хумор – нещо, което ми допадна, защото и досега не мога да си представя, че мога да направя някакъв филм, в който да няма и усмивка или хумор. Събра ни именно еднаквият поглед към това, което ни е обкръжавало – погледнато и с усмивка.
Така че си спомням с огромна тъга за времето, в което заедно сме работили. Мога само да се радвам, че съм имал щастието да си сътруднича с такъв талант. Този филм пък постави началото на една моя трилогия, която аз направих, като започнем „След края на света“, „Пътуване към Йерусалим“ и завършим с „Българска рапсодия“
“Тук е мястото да кажа за прекрасния екип, който създадохме за този филм – за прекрасния оператор Георги Николов, за художниците Роси Бакева, Елка Тодорова, Елена Дамякова, за гениалния композитор Стефан Димитров, който не само написа прекрасна музика, но и прекрасна песен, за изумителните актьори, които повечето, вече ги няма.
За съжаление, започвайки от Стефан Данаилов, през Георги Калоянчев, Никола Рударов, моя приятел – италианският актьор Валтер Тоски, всички са покойници. Все още е жив и здрав Васил Михайлов, който според мен направи прерасна роля във филма.
За песента на филма – Стефан дълго време се чудеше от къде и как да дойде текстът, докато един ден ми съобщи, че Богдана толкова се е развълнувала от първоначалната версия на филма, която аз му показах, че решила сама да напише текста на песента.
Беше ясно, че изпълнител ще бъде Васил Найденов. Васил записа и немска версия на песента, която изпълни на премиерата в Берлин за телевизията. Като цяло филмът събра един букет от таланти.
Щастлив съм, че имах оркестър от толкова много талантливи хора. Както казва моят добър приятел Зануси „не можеш да бъдеш добър диригент със слаби музиканти“.
