„Вълшебна нощ се спуска над града.
Красиви хора търсят нежността…”
Автор: Алис Димишева
В Дома на киното бе представен за първи път документалният филм за Мариус Куркински „До Мариус и назад”.
Излъчването на епизода от документалната поредица „БНТ представя” съвпадна с рождения ден на главния герой, което предизвика небивал интерес и залата се пръскаше по шевовете. Някои гледаха прави, а други сядаха по пода. Прожекцията се радваше на голям интерес не само заради рождения ден на Мариус, но най-вече заради огромната обич към него и респекта към таланта и труда на актьора.
Филмът беше в унисон със стила на Мариус, който познаваме и обичаме: интересен, тих, без излишни маниери, без суета, оставящ усещането за нещо недоизказано. Загадъчно. И въпреки това казващ достатъчно. Искрен.
Публиката имаше възможността да направи едно пътешествие в живота, мислите и вярата на Мариус Куркински. Да гледаш този филм е като да видиш комета, която минава веднъж на сто години – изпитваш трепет преди да я видиш и се чувстваш изпълнен, когато вече си я видял.
С този филм се убедих в няколко неща, които вече мислех за Мариус. На първо място, ако мога да опиша този човек с една дума, тя ще е гений. Тя съдържа в себе си всичко онова, което и Мариус притежава – безбрежния талант, индивидуалността, разпознаваемостта, изобретателността, премереността, интелекта, мистерията… И човечността. Той е много земен, спокоен, истински.
При все, че е известен, че е гениален, че е целунат от Бог с този свой неописуем талант. Той е стъпил на земята, умът му е отворен и душата му е лека.
„Защо се скрихме двама от дъжда?
Защото там, тирирам, тирирам…”
