Световното сопрано Габриела Георгиева
с български дебют в „Джоконда“ на сцената на Опера
в Летния театър – Варна 2018
Интервю на Виолета Тончева
След триумфа на Габриела Георгиева като Яна в „Янините девет
братя“ в Болшой театър, посрещаме с радост солистката на Националната опера за
главната роля в първата варненска постановка на операта „Джоконда“ от Амилкаре
Понкиели.
Да, спектакълът в Болшой театър през тази година беше
едно дългоочаквано и наистина незабравимо преживяване, което донесе огромно
удовлетворение на целия екип на постановката на Маестро Пламен Карталов
„Янините девет братя“ от Любомир Пипков.
Радвам се, че сега ще изпълня и ролята на Джоконда във Варна, където не съм
пяла от доста години. Последния път бях поканена за ролята на Турандот в Летния
театър.
Тогава тъкмо се бяхте върнали от Ню Йорк, където в Метрополитън
опера дублирахте Анна Нетребко в същата роля, нали?
Да, точно така беше.
С какво Ви вълнува Джоконда?
Джоконда е интересен образ, едно прелестно създание,
певица и танцьорка, улична артистка. Много чист, много истински човек. И тя
остава такъв човек, въпреки всички препятствия и предизвикателства, които се
изпречват пред нея. Когато Джоконда разбира, че любовта й към Енцо Грималди не
е споделена, защото той е влюбен в Лаура, тя взема съдбоносно решение, което й
придава ореола на високоморален и достоен човек.
Саможертвата винаги е труден избор...
В един момент Джоконда се поддава на изкушението да се
саморазправи, като убие съперницата Лаура, обаче в следващия момент надделява
здравият разум. Точно това ме вълнува в Джоконда, тя успява да запази чистотата
и човечността си до края. Въпреки всичко, което се случва, тя остава добър
човек. И не само това, тя принася себе си в жертва. Джоконда е изключително
светъл, красив, трогателен и същевременно труден образ за пресъздаване,
актьорски и психологически.
Образ в развитие...
Да, не всеки образ подлежи на такова развитие и е
толкова многопластов като Джоконда. Да пресъздаде такъв образ, е прекрасно
творческо предизвикателство за артиста.
Как изграждате своята героиня?
Както при всяка една от моите героини, с всяка
репетиция и с течение на времето образът става все по-плътен. За съжаление сега
нямам много време за репетиции, но Джоконда продължава да живее в мен.
Изпълнявала съм тази роля в чужбина, а сега в България ще я изпея за пръв път.
Тоест Варна става домакин на българския дебют на Габриела
Георгиева в „Джоконда“, първата постановка на тази опера в 71-годишната история
на Варненската опера! Това е истинска новина, която ще накара оперните почитатели
да очакват с още по-голямо нетърпение премиерата на ММФ „Варненско лято“ на 7
август в Летния театър.
Надявам се да стане хубава премиера. А ако се върна на
въпроса за моите героини, мога да допълня, че нямам специална рецепта за
тяхното изграждане. Всяка роля във времето се развива и ако се придържаш към
това, което е написал композиторът, то е абсолютно достатъчно, за да изградиш
образа вокално. А изграждайки образа вокално, той минава през сърцето, през
емоцията и логично става част от теб. Изграждайки образа вокално, го осмисляш
психологически, това е естествен процес.
Как искате публиката да възприме Вашата Джоконда?
Искам да усети нейната безкрайна чистота, тази любов,
всеотдайност и жертвоготовност, на които е способна само една влюбена жена.
Някои артисти имат любими роли, други – не, при Вас как е?
Аз обичам всичките си роли. Когато работиш нещо, то ти
става най-близко, най-любимо, най-желано, най-много те вълнува. Затова не мога
да отлича някоя роля като повече или по-малко любима. Ако работя Анджекика,
Анджелика ми е любима, ако работя Яна, влизам в дълбочина в този образ и тя за
мен е най-хубавото нещо. В случая с Джоконда мога да кажа, че сега наново я
преоткривам . Усещам колко красива и същевременно колко трудна и изискваща е
тази музика. Осъзнавам израстването на героинята, нейния катарзис, който трябва
да предам. Певицата трябва да мине през всички тези интересени и трудни
моменти, за да поднесе на публиката една истинска Джоконда.
Случвало ли се в някои житейски ситуации да прибягвате до
наученото от героините си?
Животът не ме е сблъсквал с такива драматични обрати,
каквито обикновено преживяват моите оперни героини и никога не съм имала
усещането, че в мен се проявява някоя от тях. Но ето какво ми се случи
сравнително скоро. За първи път ме поканиха да участвам в телевизионен сериал,
в един от епизодите на „Откраднат живот“. Там нямах пеене, само изтананиках
Тоска на едно място. Моята героиня е оперна певица, която отхвърля богат и
предвзет мъж, защото осъзнава, че през цялото време е била влюбена в своя
асистент, скромен и тих човек. Минаха снимките, аз обаче не можех да се
освободя от чувството, че си чувам непрекъснато гласа, все едно казвам някакви
чужди и същевременно свои реплики. Седмици наред ми се струваше, че когато говоря
с хората, сякаш се гледам отстрани, все едно някаква камера е насочена към мен
и аз казвам реплики на някаква героиня, не мои. Интересно и странно усещане...
Същевременно и обогатяващо за един артист. Кажете, как се
чувствате в екипа на „Джоконда“, сред солистите на Варненската опера?
Тук съм в добра компания. С повечето от колегите вече
съм излизала на оперната сцена. Пяла съм с Пламен Димитров, Бойка Василева, с
Евгений Станимиров, с когото сме състуденти, завършили сме заедно Музикалната
академия. Да, мисля, че само с Валерий Георгиев ще пея за пръв път.
В режисьорското и сценографско решение на Кузман Попов доминира
образът на морето, който пренася „Джоконда“ с нейната Венеция във Варна. Морето
присъства през цялото време като един безмълвен и вечен свидетел на човешките
дела. Какво е Вашето отношение към него?
Морето. Когато го наблюдавам, то ме привлича и
релаксира. През деня обичам да влизам в морето, но вечер се плаша от него.
Никой не може да ме накара вечер да вляза в морето. Много противоречиво
чувство... Харесвам морето и изпитвам страх от него.
Интервю на Виолета Тончева
