Световното сопрано Габриела Георгиева с български дебют в „Джоконда“ на сцената на Опера в Летния театър – Варна 2018

 Интервю на Виолета Тончева

След триумфа на Габриела Георгиева като Яна в „Янините девет братя“ в Болшой театър, посрещаме с радост солистката на Националната опера за главната роля в първата варненска постановка на операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели.

Да, спектакълът в Болшой театър през тази година беше едно дългоочаквано и наистина незабравимо преживяване, което донесе огромно удовлетворение на целия екип на постановката на Маестро Пламен Карталов „Янините девет братя“ от Любомир Пипков.
Радвам се, че сега ще изпълня и ролята на Джоконда във Варна, където не съм пяла от доста години. Последния път бях поканена за ролята на Турандот в Летния театър.

Тогава тъкмо се бяхте върнали от Ню Йорк, където в Метрополитън опера дублирахте Анна Нетребко в същата роля, нали?

Да, точно така беше.

С какво Ви вълнува Джоконда?

Джоконда е интересен образ, едно прелестно създание, певица и танцьорка, улична артистка. Много чист, много истински човек. И тя остава такъв човек, въпреки всички препятствия и предизвикателства, които се изпречват пред нея. Когато Джоконда разбира, че любовта й към Енцо Грималди не е споделена, защото той е влюбен в Лаура, тя взема съдбоносно решение, което й придава ореола на високоморален и достоен човек.

Саможертвата винаги е труден избор...

В един момент Джоконда се поддава на изкушението да се саморазправи, като убие съперницата Лаура, обаче в следващия момент надделява здравият разум. Точно това ме вълнува в Джоконда, тя успява да запази чистотата и човечността си до края. Въпреки всичко, което се случва, тя остава добър човек. И не само това, тя принася себе си в жертва. Джоконда е изключително светъл, красив, трогателен и същевременно труден образ за пресъздаване, актьорски и психологически.

Образ в развитие...

Да, не всеки образ подлежи на такова развитие и е толкова многопластов като Джоконда. Да пресъздаде такъв образ, е прекрасно творческо предизвикателство за артиста.

Как изграждате своята героиня?

Както при всяка една от моите героини, с всяка репетиция и с течение на времето образът става все по-плътен. За съжаление сега нямам много време за репетиции, но Джоконда продължава да живее в мен. Изпълнявала съм тази роля в чужбина, а сега в България ще я изпея за пръв път.

Тоест Варна става домакин на българския дебют на Габриела Георгиева в „Джоконда“, първата постановка на тази опера в 71-годишната история на Варненската опера! Това е истинска новина, която ще накара оперните почитатели да очакват с още по-голямо нетърпение премиерата на ММФ „Варненско лято“ на 7 август в Летния театър.

Надявам се да стане хубава премиера. А ако се върна на въпроса за моите героини, мога да допълня, че нямам специална рецепта за тяхното изграждане. Всяка роля във времето се развива и ако се придържаш към това, което е написал композиторът, то е абсолютно достатъчно, за да изградиш образа вокално. А изграждайки образа вокално, той минава през сърцето, през емоцията и логично става част от теб. Изграждайки образа вокално, го осмисляш психологически, това е естествен процес.

Как искате публиката да възприме Вашата Джоконда?

Искам да усети нейната безкрайна чистота, тази любов, всеотдайност и жертвоготовност, на които е способна само една влюбена жена.

Някои артисти имат любими роли, други – не, при Вас как е?

Аз обичам всичките си роли. Когато работиш нещо, то ти става най-близко, най-любимо, най-желано, най-много те вълнува. Затова не мога да отлича някоя роля като повече или по-малко любима. Ако работя Анджекика, Анджелика ми е любима, ако работя Яна, влизам в дълбочина в този образ и тя за мен е най-хубавото нещо. В случая с Джоконда мога да кажа, че сега наново я преоткривам . Усещам колко красива и същевременно колко трудна и изискваща е тази музика. Осъзнавам израстването на героинята, нейния катарзис, който трябва да предам. Певицата трябва да мине през всички тези интересени и трудни моменти, за да поднесе на публиката една истинска Джоконда.

Случвало ли се в някои житейски ситуации да прибягвате до наученото от героините си?

Животът не ме е сблъсквал с такива драматични обрати, каквито обикновено преживяват моите оперни героини и никога не съм имала усещането, че в мен се проявява някоя от тях. Но ето какво ми се случи сравнително скоро. За първи път ме поканиха да участвам в телевизионен сериал, в един от епизодите на „Откраднат живот“. Там нямах пеене, само изтананиках Тоска на едно място. Моята героиня е оперна певица, която отхвърля богат и предвзет мъж, защото осъзнава, че през цялото време е била влюбена в своя асистент, скромен и тих човек. Минаха снимките, аз обаче не можех да се освободя от чувството, че си чувам непрекъснато гласа, все едно казвам някакви чужди и същевременно свои реплики. Седмици наред ми се струваше, че когато говоря с хората, сякаш се гледам отстрани, все едно някаква камера е насочена към мен и аз казвам реплики на някаква героиня, не мои. Интересно и странно усещане...

Същевременно и обогатяващо за един артист. Кажете, как се чувствате в екипа на „Джоконда“, сред солистите на Варненската опера?

Тук съм в добра компания. С повечето от колегите вече съм излизала на оперната сцена. Пяла съм с Пламен Димитров, Бойка Василева, с Евгений Станимиров, с когото сме състуденти, завършили сме заедно Музикалната академия. Да, мисля, че само с Валерий Георгиев ще пея за пръв път.

В режисьорското и сценографско решение на Кузман Попов доминира образът на морето, който пренася „Джоконда“ с нейната Венеция във Варна. Морето присъства през цялото време като един безмълвен и вечен свидетел на човешките дела. Какво е Вашето отношение към него?

Морето. Когато го наблюдавам, то ме привлича и релаксира. През деня обичам да влизам в морето, но вечер се плаша от него. Никой не може да ме накара вечер да вляза в морето. Много противоречиво чувство... Харесвам морето и изпитвам страх от него.

Интервю на Виолета Тончева