Всички са безсилни срещу държавния суперзамърсител – делото за ТЕЦ „Марица изток 2“ се връща на поправителен в Стара Загора

 

Грийнпийс: Всички са безсилни срещу държавния суперзамърсител – делото за ТЕЦ „Марица изток 2“ се връща на поправителен в Стара Загора

Разрешителното на ТЕЦ „Марица изток 2“ е горещият картоф, който всички институции си прехвърлят.

След четиригодишна съдебна сага и решение от Европейския съд, българският Върховен съд (ВАС) отказва да вземе решение по делото по същество и на основанието на формални нарушения го връща в Стара Загора за повторно разглеждане от местния административен съд.

Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване, но съдебният спор ще продължи пред Административния съд в Стара Загора, чието решение отново може да бъде обжалвано пред върховната инстанция.

Липсата на решение по същината на казуса означава, че междувременно ТЕЦ „Марица изток 2“ ще продължи да се възползва от изключението от нормите за замърсяване въздуха, което ѝ позволява да отделя серен диоксид близо два пъти над допустимото и живак – над четири пъти.

Делото беше заведено от екологичните организации „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ в началото на 2019 г., след като Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) позволи на теца да не спазва новите по-строги екологични норми за замърсителите серен диоксид и живак – без краен срок и без план за справяне с вредните емисии.

Върховният съд отказва да коментира фактите по делото и избира да се фокусира върху нарушенията на процеса. Остро критикува старозагорския съд за десетките технически грешки в решението му – например незавършени параграфи, подмяна на думата „живак“ с думата „желязо“, изслушване на експерти като свидетели, а не като вещи лица, и много други.

„Решението на върховния ни съд е крачка назад за защитата на правото на чиста околна среда. При ясните указания на Съда на ЕС и томовете съдебни книжа, събрани по делото, е учудващо, че ВАС търси още доказателства, вместо да вземе окончателното решение“, коментира адвокат Регина Стоилова.

„Още една институция си затваря очите пред сериозния проблем с продължаващото токсично замърсяване на въздуха. Прехвърлянето на топката не решава проблема с липсата на ясна визия за бъдещето на държавната въглищна индустрия. Удължаването на агонията е пагубно за местните общности и увеличава вече натрупалите се здравни разходи за икономиката.

Преходът към по-чиста, евтина, възобновяема енергия вече се случва, време е и хората във въглищните региони да получат правото да се включат“, коментира Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България.

През последните месеци производството на енергия от въглища в България бележи исторически минимум – от средно 35% през първите пет месеца на годината пада до 17%, сочат данните на Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи ENTSO-E.

С нормализирането на цените на енергоносителите от началото на 2023 г. ТЕЦ „Марица изток 2“ все по-трудно продава енергията си.

За да се осигури работата на държавната централа, служебният министър на енергетиката Росен Христов нареди допълнителни количества от нейното производство да бъдат включени в енергийния микс за битовите потребители.

Очакваното увеличение от 40% беше туширано с намалени цени за пренос по мрежата.

И икономическите показатели, и високата здравна цена, и опасното замърсяване на околната среда – всички аргументи сочат, че България спешно трябва да поеме по пътя на амбициозна енергийна трансформация.

Новите депутати поеха ангажимент пред „Грийнпийс“ за запазването на водите, но не и за по-ранен отказ от въглищата

 

Новите депутати поеха ангажимент пред „Грийнпийс“ за запазването на водите, но не и за по-ранен отказ от въглищата

Изследвания на „Грийнпийс“ – България показват замърсяване и риск от изчерпване на водите заради въглищната индустрия

Новите депутати поеха ангажимент пред „Грийнпийс“ за запазването на водите, но не и за по-ранен отказ от въглищата

Активисти на „Грийнпийс“ – България се срещнаха с новите депутати точно преди те да положат клетва в първия си работен ден. Природозащитниците обясниха на народните представители, че водните блага на България са подложени на голям натиск от въглищната индустрия и поискаха парламентаристите да поемат ангажимент за справяне с проблема.

Депутатите символично получиха и по една бутилка „Въглищна вода“, напълнена от водни басейни, които са замърсени или в риск от изчерпване заради експлоатацията от сектора.

Новите депутати поеха ангажимент пред „Грийнпийс“ за запазването на водите, но не и за по-ранен отказ от въглищата

„Данните от изследвания са категорични. Водите на България са замърсявани и силно експлоатирани от въглищната индустрия. Ако тази ситуация скоро не се промени, рискуваме създаване на траен недостиг на вода за нуждите на екосистемите. Затова и днес призовахме новите народни представители да приемат студената вода и да заложат по-ранна дата за излизане от въглищната зависимост – до 2030 г.,“ заяви Меглена Антонова, ръководител на кампаниите на „Грийнпийс“ – България.

Сред парламентарните групи, които спряха за разговор с активистите бяха тези на:

• „Продължаваме промяната“ (голяма част от групата, включително Кирил Петков, Настимир Ананиев, Даниел Лорер, Александър Дунчев)
• ГЕРБ (Даниел Митов, Екатерина Захариева, Христо Терзийски)
• „Има такъв народ“ (цялата парламентарна група);
• „Демократична България“ (Ивайло Мирчев, Владислав Панев, Зорница Стратиева)
• „Възраждане“ (Костадин Костадинов и др.)

Много от депутатите взеха и бутилки.

Новите депутати поеха ангажимент пред „Грийнпийс“ за запазването на водите, но не и за по-ранен отказ от въглищата

Народните представители се съгласиха, че опазването на водите на България, както и бъдещето на енергетиката ни е от голяма важност, но все още никой не е поел ангажимент за по-ранната дата за излизане от въглищната зависимост през 2030 г.

Служебният вицепремиер Атанас Пеканов също взе бутилка и заяви подкрепа, но не даде конкретна заявка за ангажиране с по-ранна от обявената като индикативна от него и служебния премиер Стефан Янев 2038 г.

Специалната серия „Въглищна вода“ включва общо 7 различни вида вода от басейни, които са или изложени на замърсяване, или екологичните водни минимуми в тях са засегнати заради големите количества вода, използвани от въглищната индустрия, и климатичната криза. Това са язовирите „Розов кладенец“ и „Овчарица“ и реките Струма, Разметаница, Сазлийка, Тунджа, Марица.

Реките Струма и Разметаница са в лошо екологично състояние заради вливането на непречистени води от добива на въглища и има ясна връзка между замърсяването на Р. Разметаница заради дейността на ТЕЦ „Бобов дол“.

Количеството прясна вода за нуждите на местните електроцентрали пък води до засилен натиск върху реките Сазлийка и Тунджа. Минималните екологични нива в тях са засегнати, за да се осигурява достатъчно вода за язовирите „Розов кладенец“ и „Овчарица“. При най-лошия сценарий, водите на река Марица могат да бъдат значително засегнати заради климатичната криза още преди средата на този век.

От „Грийнпийс“ – България припомнят, че през 2021 г. са изготвили два научни доклада, които показват сериозния натиск, под който се намират водите на България от въглищната индустрия, както по отношение на замърсяване, така и по отношение на експлоатиране на водните ресурси.

От организацията припомнят и че служебното правителство заложи 2038 г. като „индикативна“ крайна дата за използването на въглища в Националния плана за възстановяване и устойчивост. Според природозащитниците обаче дата е в разрез с препоръките на международната научна общност и поетите ангажименти по международни договори като Парижкото споразумение за климата например, както и в разрез с анализите и прогнозите от двата скорошни наши доклада.

За да се задържи световната температура до 1,5°C и така да се избегне стремително задълбочаване на климатичната криза, както и за да бъдат пощадени българските води, е необходимо крайната дата за въглищата – най-замърсяващото и допринасящо за парниковите емисии изкопаемо гориво – да е не по-късно от 2030 г.

Пълна информация за кампанията „Въглищна вода“ на „Грийнпийс“ – България може да бъде намерена в сайта на организацията: https://www.greenpeace.org/bulgaria/istorii/7559/vaglishtna-voda-samo-sega-do-2030/.

Активисти на „Грийнпийс“ разпънаха банер с послание „Избирам водата“ до "Марица Изток"

 

Активисти на „Грийнпийс“ разпънаха банер с послание „Избирам водата“

Призив за съхранение на водните ресурси се появи в сърцето на българската въглищна индустрия – комплекса „Марица-изток“. В навечерието на изборите на 11 юли активисти на природозащитната организация „Грийнпийс“ – България влязоха с каяци във водите на яз. „Овчарица“ и разпънаха банер с послание „Избирам водата“. За да поддържа енергийната система охладена, язовирът се захранва от две реки.

Водните ресурси в Източномаришкия речен басейн са застрашени в резултат от огромните количества вода, използвани за охлаждане в енергетиката, както и от задълбочаващите се климатичните промени. Това е изводът от новия научния доклад „Неутолимата жажда на енергетиката“ на организацията, създаден съвместно с учени от университета в Лайден, Нидерландия. Това е и поводът за демонстрацията.

Активисти на „Грийнпийс“ разпънаха банер с послание „Избирам водата“

Според изследването настоящата национална политика за енергетиката, която предвижда запазване на въглищни мощности отвъд 2030 г., предразполага към продължаващ значителен натиск върху водните ресурси в района. В източната част на Маришкия басейн са съсредоточени 90% от електропроизводството от въглища в България. В същото време се очаква той да бъде сред най-силно засегнатите от климатичните промени в цяла Европа.

Тази тенденция несъмнено би застрашила сигурността на електроенергийно производство, но също така би увеличила конкуренцията за вода между местните потребители, селското стопанство и друга промишленост в този икономически добре развит регион на България.

Активисти на „Грийнпийс“ разпънаха банер с послание „Избирам водата“

„Енергийната политика на България в момента е политика на бездействие и празни надежди. В нея няма ясен срок за спиране на използването на въглища и справедлив преход към производство на енергия от слънцето и вятъра. Предстоящите избори биха могли да се превърнат в отправна точка за реформа в енергетиката, но за целта е необходимо политиците да предприемат смели действия, а избирателите активно да ги изискват и след датата на вота,“ коментира Меглена Антонова, ръководител на кампаниите на „Грийнпийс“ – България.

Продължаващата експлоатация на комплекса „Марица-изток“ в бъдеще може да предизвика сериозен воден недостиг в два от притоците на р. Марица: пряко в река Сазлийка, а в река Тунджа – чрез отклонението, което поддържа непрекъснатата необходимост от вода в яз. „Овчарица“ за охлаждане.

Активисти на „Грийнпийс“ разпънаха банер с послание „Избирам водата“

„Много региони вече изпитват недостиг на вода за електроенергийно производство поради климатичните промени — тенденция, която вероятно ще се запази. Конкретно по отношение на река Марица, промените в климата до 2050 г. понижават още повече минималния воден отток през сухите месеци. Това предвещава висок риск от суши и ниско наличие на вода не само за производство на енергия, но и за битови, селскостопански и други индустриални нужди.

Ако използването на изкопаеми горива продължи и в бъдеще, това само ще подсили тази тенденция. Определянето на крайна дата за използването на въглища за производство на енергия е най-важната политическа стъпка за разрешаване на този проблем,“ заяви Д-р Ранран Уанг от изследователския екип.

Проучването е проведено от интердисциплинарен изследователски екип от Института по екологични науки на Факултета по природни науки в университета в Лайден, Нидерландия. Тази институция от световен ранг съсредоточава усилия в проучвания на натиска върху околната среда от човешките дейности и използването на изследвания за устойчиво развитие като критерий при вземането на решения.

За първи път се прави симулация на въздействието на комплекса „Марица-изток“ върху водните потоци и недостига на вода в региона в бъдеще, като се използва сложно моделиране при три различни климатични сценария и два различни варианта на енергиен преход. Към моделирането е добавено и използването на вода за електропроизводство.

Това позволява бъдещите последствия върху водните ресурси, причинени от комбинираното въздействие от климатичните промени и енергийното развитие, да бъдат симулирани в безпрецедентно детайлен мащаб.