Учителят, този
икономически сървайвър
Магдалена ГИГОВА
Приказката, че
най-личните люде в селото са даскала,
попа и кмета отдавна е злокачествен
анахронизъм. Поне що се отнася до даскала
и попа. При кмета се срещат някои
изключения.
В наши дни от
клетия учител не зависи нищо. В замяна
на това той страда от натрапчива
зависимост за оцеляването си. Зависим
е от подаянията на общината или от
социалната помощ във вид на заплата, с
която държавата го държи изкъсо. Селският
даскал зависи от реколтата в мижавата
си градинка, че бакалина на учител на
вересия не дава. А градският – от
частните уроци или миенето на стълбища
(ако е имал неблагоразумието да завърши
нематуритетен предмет). Ами преподавателят
по „свободно избираем предмет”? Той
зависи от броя на учениците, избрали
неговата наука и подминава със стоическо
мълчание пубертетските издевателства.
Защото борбата да го харесат свободно
и избираемо е по-люта от надпреварата
за „Мис Силикон“.
В частното
училище заплатата е право пропорционална
на унижението. Там всеки нафукан първолак
може да му се изрепчи да млъква, защото
от таксата му зависи прехраната на
учителското семейство. Парен чук за
самочувствието пък са гиздилата на
ученичките равни на годишния му доход.
А после очакваме
от този икономически сървайвър да бъде
информиран и интересен, образован и
начетен, да преподава с фантазия и да
приковава вниманието на децата. Но как
въображението да полети, когато и
най-разюзданият му вариант не подсказва
начина, по който една учителска заплата
да се разтегне, докато покрие всички
сметки. Какъв избор да направи човек,
изправен пред дилемата „яке за детето
или компютърно-образователен курс”?
Със същия успех ще намери царски пищови
у учениците си, докато те си свалят
решените тестове през таблета.
А после се чудим
защо у тях не трепва струната на
родолюбието, когато в час учителят им
говори за Вазов. Та начинът, по който
каканиже уроците е по-архаичен от самия
роман „Под игото”. Децата просто не го
разбират. Не патриотизма, писателя. За
тях патриарха на българската литература
е напълно неясен и непонятен. Както и
половината прашасали думи като онбашия,
домочадие, сетре и калъчка. Но за разлика
от британците, които „преведоха”
Шекспир на английски, за да го харесат
и децата, у нас се смята за кощунство
някой да направи разбираем Вазов.
Е, нека блюстителите
на чистата възрожденска реч си припомнят,
че в онова романтично време е била
актуална приказката за даскала, попа и
кмета като най-личните хора в селото.
А онези, дето се тюхкат какво нездраво
поколение расте, се сетят колко изтерзани
учители го учат.
