Преходът към възобновяеми източници ще спести до 10 млрд. евро за здравеопазване, сочи международно проучване
Снимки „Грийнпийс“ – България
България може да спаси живота на 3600 души на Балканите и да спести 10 млрд. евро разходи за здравеопазване, ако се освободи от зависимостта си от въглищната енергетика през следващото десетилетие. Изводът е от анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) – независима международна научно-изследователска организация.
По искане на „Грийнпийс“ – България учените направиха прогноза за здравните разходи за лечение на заболявания, причинени от замърсяването от въглищните централи в периода 2023–2038 г. Анализът, основан на компютърно моделиране, включва щети като преждевременна смърт, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни.
Проучването за първи път изчислява тези щети в бъдеще време и показва колко смъртни случаи, заболявания и икономически разходи могат да бъдат предотвратени.
Откъде идва замърсяването? България произвежда около 40% от електроенергията си от нискокачествени лигнитни въглища. Те имат високо съдържание на прах и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха серният диоксид също се трансформира във фини прахови частици. Голяма част от замърсителите са в Маришкия басейн.
Повечето централи не отговарят на изискванията за ограничаване на вредните емисии, включително държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, най-голямата въглищна централа на Балканите.
Кой е засегнат от мръсния въздух? Симулация на разпръскването на фини частици показва, че те се разпространяват не само във въглищните региони, а в цяла България. Те могат да останат в атмосферата около две седмици и не познават граници. По тази причина засегнати от въглищните емисии са дори съседни страни – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Така българските тецове влошават качеството на въздуха и здравето на милиони хора на Балканите.
Каква е цената в човешки животи? Високите нива на замърсяване от тецовете причиняват смъртта на около 333 души годишно. Вдишването на замърсен въздух засяга буквално всеки орган в човешкото тяло.
Колко са разходите за здравната система? България вече е платила значителна цена за своето замърсяващо въглищно производство. За периода 2016-2020 г. тя възлиза на близо 12 млрд. евро, според предишен анализ на CREA. Смъртните случаи и другите нелетални заболявания струват на държавата средно 742 млн. евро всяка година. Това са 0,9% от БВП на България.
Сумата е сравнима с бюджета за отбрана на държавата – 1,3 млрд. евро или 1,5% от БВП за 2022 г.
Какви са изводите? „Тези разходи не са включени в цената на енергията, нито се вземат предвид при стратегически решения за бъдещето на България. Серия правителства наблюдаваха с широко затворени очи този здравен катаклизъм. Енергийният преход към възобновяеми източници вече е в ход и очакваме изпълнението на националните обещания да включва съвременните решения – за по-качествен живот, здраве, достъпна енергия, по-устойчива икономика и обитаема планета“, коментира Десислава Микова, ръководител на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ – България.
Резюме на анализа на CREA
Учените разглеждат три сценария:
- В първия сценарий, фазата на излизане от въглищна енергетика се забавя до 2038 г., а всички тецове в България поддържат текущите си мощности през целия период.
- Във втория, въглищните централи следват ускорено извеждане от експлоатация, като се намаляват само мощностите за производство на електроенергия (3 300 мегавата) – с 26% до 2026 г., с 41% до 2030 г. и с 100% до 2035 г. Останалите мощности остават на текущите стойности през целия период.
- В третия сценарий, ускорената фаза на извеждане от експлоатация се разширява, като включва не само мощностите за електроенергия, а и тези за топлоенергия.
И правят заключението, че ускореното премахване на въглищните тецове в България ще има огромни ползи за качеството на въздуха, общественото здраве и икономиката, включително предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разходи за здравеопазване.
| Ефект | Сценарий 1 | Сценарий 2 | Сценарий 3 |
| Смъртност по всякакви причини (преждевременни смъртни случаи) | 5,500 (3,400–9,100) | 2,200 (1,300–3,700) | 1,900 (1,100–3,100) |
| Хоспитализации(случаи) | 4,600 (440–8,700) | 2,200 (250–4,100) | 1,900 (220–3,601) |
| Астматични симптоми при деца с астма (случаи) | 132,000 (29,000–237,000) | 63,000 (14,000–114,000) | 55,000 (12,000–100,000) |
| Бронхит при деца (случаи) | 13,600 (-3,600–30,800) | 6,500 (-1,700–14,800) | 5,700 (-1,500– 3,000) |
| Бронхит при възрастни (случаи) | 2,700 (950–4,200) | 1,300 (450–2,000) | 1,100 (390–1,700) |
| Ниско тегло при раждане (раждания) | 1,150 (360–2,000) | 540 (170–930) | 470 (150–820) |
| Преждевременни раждания (раждания) | 2,100 (1,000–2,300) | 1,000 (480–1,000) | 870 (420–920) |
| Постнеонатална смъртност (смъртни случаи) | 12 (6–21) | 6 (3–10) | 5 (3–9) |
| Загуба на IQ ( IQ точки) | 4,600(900–24,000) | 2,000(400–11,000) | 1,700(300–8,800) |
| Пропуснати работни дни (дни) | 1,400,000 (1,200,000–1,700,000) | 660,000 (560,000 – 760,000) | 580,000 (490,000–660,000) |
| Икономически разходи (млрд. евро) | 14 (9–23) | 5 (3–9) | 4 (3–8) |
