„Грийнпийс“ – България набира доброволци заради климатичната криза

 

„Грийнпийс“ – България набира доброволци заради климатичната криза

„Грийнпийс“ – България и Националната асоциация на доброволците в Република България организират отворена среща на тема „Какво е да си доброволец по време на климатична криза?“

„Грийнпийс“ – България набира доброволци заради климатичната криза

Всеки може да се запише и да стане доброволец на страницата на организацията

Докато институциите постепенно се приспособяват към новата ситуация, ще има нужда от много повече и добре подготвени доброволци на терен

Доброволчеството е жизнената сила на всяко здраво гражданско общество и често след бедствия като пожари или наводнения именно техните усилия помагат за овладяването на стихията и осигуряването на безопасност за засегнатите

„Грийнпийс“ – България набира доброволци заради климатичната криза

Природозащитната организация „Грийнпийс“ – България изгражда общност от доброволци, които искат заедно да направят средата, в която живеем, по-добро, по-чисто и по-безопасно място.

„Грийнпийс“ – България набира доброволци заради климатичната криза

Доброволчеството изглежда и означава различно нещо за всеки от тях и така всеки допринася с времето и усилията, които може да си позволи да отдели. За да се гарантира сигурността им, организацията им помага да се включат в редица специализирани обучения. Хората, които имат необходимата подготовка се включват в инициативи като гасене на пожари, помощ при наводнения и почиствания на труднодостъпни замърсени места с помощта на каяци.

Като част от инициативата за изграждане на общност от съмишленици, „Грийнпийс“ – България и Националната асоциация на доброволците в Република България организират отворена среща на тема „Какво е да си доброволец по време на климатична криза?“ на 12 септември от 19:00 ч в пространство „Магнит“ на ул. „Миджур“ 12.

„Грийнпийс“ – България набира доброволци заради климатичната криза

„Грийнпийс“ – България си сътрудничи с НАДРБ от 2022 г. и в рамките на три съвместни обучения за реакция при бедствия, проведени в този период, се включиха десетки доброволци. За съжаление, заради климатичните промени все по-често ставаме свидетели на бедствия и екстремни ситуации. Виждаме също как стават все по-интензивни и продължителни.

Все по-трудно ще ни бъде да се адаптираме към тези промени. Докато институциите постепенно се приспособяват към новата ситуация, ще има нужда от много повече и добре подготвени доброволци на терен.

„Грийнпийс“ – България набира доброволци заради климатичната криза

„Грийнпийс“ е глобална мрежа от независими природозащитни организации по цял свят, която съществува именно благодарение на доброволчеството – създадена е от доброволци и продължава да се развива с помощта на техния принос. Грижата за природата винаги е безкористна – заедно полагаме усилия за опазването на общата ни среда на живот, без да търсим ползи само за себе си.

Доброволчеството е жизнената сила на всяко здраво гражданско общество и често след бедствия като пожари или наводнения именно техните усилия помагат за овладяването на стихията и осигуряването на безопасност за засегнатите. За да е истински полезен човек в ситуация на бедствие обаче, не е достатъчно да е само смел и способен да отдели време – изключително важно е да е подготвен и да не поставя себе си в опасност.

Срещата на 12 септември не е единствена – „Грийнпийс“ – България организира отворени месечни срещи за доброволци и дейностите не се изчерпват с реакцията при бедствия, а включват и участия във фестивали, почиствания, а също и преводи и създаване на полезно съдържание, свързано с опазване на природата. Всеки може да се запише на страницата на организацията.

Бърз отказ от въглища в България ще спаси 3600 живота

 

Бърз отказ от въглища в България ще спаси 3600 живота . ТЕЦ Бобовдол

Преходът към възобновяеми източници ще спести до 10 млрд. евро за здравеопазване, сочи международно проучване

Снимки „Грийнпийс“ – България

България може да спаси живота на 3600 души на Балканите и да спести 10 млрд. евро разходи за здравеопазване, ако се освободи от зависимостта си от въглищната енергетика през следващото десетилетие. Изводът е от анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) – независима международна научно-изследователска организация. 

По искане на „Грийнпийс“ – България учените направиха прогноза за здравните разходи за лечение на заболявания, причинени от замърсяването от въглищните централи в периода 2023–2038 г. Анализът, основан на компютърно моделиране, включва щети като преждевременна смърт, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни.

Проучването за първи път изчислява тези щети в бъдеще време и показва колко смъртни случаи, заболявания и икономически разходи могат да бъдат предотвратени. 

Откъде идва замърсяването? България произвежда около 40% от електроенергията си от нискокачествени лигнитни въглища. Те имат високо съдържание на прах и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха серният диоксид също се трансформира във фини прахови частици. Голяма част от замърсителите са в Маришкия басейн.

Повечето централи не отговарят на изискванията за ограничаване на вредните емисии, включително държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, най-голямата въглищна централа на Балканите.

Бърз отказ от въглища в България ще спаси 3600 живота. ТЕЦ „Марица-изток“ 2 

Кой е засегнат от мръсния въздух? Симулация на разпръскването на фини частици показва, че те се разпространяват не само във въглищните региони, а в цяла България. Те могат да останат в атмосферата около две седмици и не познават граници. По тази причина засегнати от въглищните емисии са дори съседни страни – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Така българските тецове влошават качеството на въздуха и здравето на милиони хора на Балканите.

Каква е цената в човешки животи? Високите нива на замърсяване от тецовете причиняват смъртта на около 333 души годишно. Вдишването на замърсен въздух засяга буквално всеки орган в човешкото тяло. 

Бърз отказ от въглища в България ще спаси 3600 живота. ТЕЦ „Брикел“

Колко са разходите за здравната система? България вече е платила значителна цена за своето замърсяващо въглищно производство. За периода 2016-2020 г. тя възлиза на близо 12 млрд. евро, според предишен анализ на CREA. Смъртните случаи и другите нелетални заболявания струват на държавата средно 742 млн. евро всяка година. Това са 0,9% от БВП на България.

Сумата е сравнима с бюджета за отбрана на държавата – 1,3 млрд. евро или 1,5% от БВП за 2022 г.

Какви са изводите? „Тези разходи не са включени в цената на енергията, нито се вземат предвид при стратегически решения за бъдещето на България. Серия правителства наблюдаваха с широко затворени очи този здравен катаклизъм. Енергийният преход към възобновяеми източници вече е в ход и очакваме изпълнението на националните обещания да включва съвременните решения – за по-качествен живот, здраве, достъпна енергия, по-устойчива икономика и обитаема планета“, коментира Десислава Микова, ръководител на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ – България.

Резюме на анализа на CREA

Бърз отказ от въглища в България ще спаси 3600 живота.

Учените разглеждат три сценария:

• В първия сценарий, фазата на излизане от въглищна енергетика се забавя до 2038 г., а всички тецове в България поддържат текущите си мощности през целия период.
• Във втория, въглищните централи следват ускорено извеждане от експлоатация, като се намаляват само мощностите за производство на електроенергия (3 300 мегавата) – с 26% до 2026 г., с 41% до 2030 г. и с 100% до 2035 г. Останалите мощности остават на текущите стойности през целия период.
• В третия сценарий, ускорената фаза на извеждане от експлоатация се разширява, като включва не само мощностите за електроенергия, а и тези за топлоенергия.

И правят заключението, че ускореното премахване на въглищните тецове в България ще има огромни ползи за качеството на въздуха, общественото здраве и икономиката, включително предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разходи за здравеопазване.

Ефект	Сценарий 1	Сценарий 2	Сценарий 3
Смъртност по всякакви причини (преждевременни смъртни случаи)	5,500 (3,400–9,100)	2,200 (1,300–3,700)	1,900 (1,100–3,100)
Хоспитализации(случаи)	4,600 (440–8,700)	2,200  (250–4,100)	1,900 (220–3,601)
Астматични симптоми при деца с астма (случаи)	132,000 (29,000–237,000)	63,000 (14,000–114,000)	55,000 (12,000–100,000)
Бронхит при деца (случаи)	13,600 (-3,600–30,800)	6,500 (-1,700–14,800)	5,700 (-1,500– 3,000)
Бронхит при възрастни (случаи)	2,700 (950–4,200)	1,300 (450–2,000)	1,100 (390–1,700)
Ниско тегло при раждане (раждания)	1,150 (360–2,000)	540 (170–930)	470 (150–820)
Преждевременни раждания (раждания)	2,100 (1,000–2,300)	1,000 (480–1,000)	870 (420–920)
Постнеонатална смъртност (смъртни случаи)	12 (6–21)	6 (3–10)	5 (3–9)
Загуба на IQ ( IQ точки)	4,600(900–24,000)	2,000(400–11,000)	1,700(300–8,800)
Пропуснати работни дни (дни)	1,400,000 (1,200,000–1,700,000)	660,000 (560,000 – 760,000)	580,000 (490,000–660,000)
Икономически разходи (млрд. евро)	14 (9–23)	5 (3–9)	4 (3–8)

Социален център ще пести от сметки, като произвежда чиста енергия от слънцето, благодарение на „Грийнпийс“ – България

 

Социален център ще пести от сметки, като произвежда чиста енергия от слънцето, благодарение на „Грийнпийс“ – България

Фотоволтаичната система е дарение, а спестените средства ще се използват за поддържане на дейностите в помощ на хората

Социален център ще пести от сметки, като произвежда чиста енергия от слънцето, благодарение на „Грийнпийс“ – България

Социалният Център МИР в столичния кв. „Факултета“ се сдоби с фотоволтаична система. Така центърът ще се справи със сериозно повишилите се сметки за ток и със спестените средства ще поддържа дейностите си, с които помага на местната общност.

Социален център ще пести от сметки, като произвежда чиста енергия от слънцето, благодарение на „Грийнпийс“ – България

Инсталацията е дарение от „Грийнпийс“ – България, а целта е да се насърчи използването на екологична възобновяема енергия като средство за социална подкрепа, осигурявана от различни социални институции: социални центрове, центрове за временно настаняване, кризисни центрове, общински жилища, училища, детски градини били те общински, частни или от неправителствения сектор.

Социален център ще пести от сметки, като произвежда чиста енергия от слънцето, благодарение на „Грийнпийс“ – България

„За социалните институции енергийният преход в най-чист вид представлява изграждането на соларни системи за електричество, отопление и гореща вода, които могат да покрият в голяма степен или напълно енергийните им нужди за десетилетия напред. Така те ще освободят средства за грижи, обучения и поддържане на материалната си база и ще могат да оказват подкрепа на нуждаещите се дългосрочно,“ заяви Балин Балинов от „Грийнпийс“ – България.

Социален център ще пести от сметки, като произвежда чиста енергия от слънцето, благодарение на „Грийнпийс“ – България

Центърът в кв. „Факултета“ от години помага на стотици деца и родители от местната общност с две групи детска градина, обучения, консултации от различно естество, медицински прегледи. С хората от квартала работят различни специалисти педагози, психолози, социални работници, както и обучени сътрудници от ромската общност.

Сметките за ток обаче скачат 2-3 пъти от 600-700 лв на около 2000 и това сериозно затруднява центъра.

„Трудно се издържаме финансово. Ние искаме нашите дейности да са продължителни и устойчиви. Правим оценка на развитието на децата при започване при нас и при излизане от програмите и развитието е значително.

Сметките скочиха много и това ни затруднява още повече, защото нямаме отделно перо за електричество. Ако успеем да освободим средства от сметката за ток, тези пари ще отидат по другите направления.

Всъщност „Грийнпийс“ – България ни дадоха страхотна идея и започнахме сходен проект за фотоволтаична система и за друг наш център,“ споделя Боян Василев от Фондация „Здраве и социално развитие“, която отговаря за Център МИР.

э

Инициативата е част от кампанията на „Грийнпийс“ – България за преминаване от използване на замърсяващи и допринасящи за климатичната криза изкопаеми горива, каквито са въглищата и газа, към чисти възобновяеми източници като слънцето например.

От „Грийнпийс“ – България напомнят, че децентрализацията на енергийната система и улесняването на всички потребители да произвеждат енергия от възобновяеми източници за собствени нужди е неотменна стъпка от този енергиен преход.

От организацията припомнят още, че Директивата за възобновяемата енергия, която дава именно такива права на потребителите, трябваше да бъде пренесена в българското законодателство най-късно до юни 2021 г.