Преди две години едно интервю в интернет
привлича вниманието на автора. „Въдворен заради носене на тесни панталони“.
Историята го докосва чисто човешки, отвъд политическите пристрастия. „Тези хора
заслужават да се пише за тях, – казва Даскалов – да има и художествена
литература, не само документалистика.“
Много
е погрешно схващането, че в българските комунистически лагери са пращани 90%
престъпници. Както показват архивите на ДС в разсекретените разговори между
министрите от 50-те години на XXв., службите вкарват основно неудобни
потенциални политически опоненти и техните наследници, за да парират в зародиш
една „унгарска реакция“. Затова се узаконява и въдворяването на т.н. „хулигани“
– често младежи, облечени със забранени тесни панталони или слушащи американска
музика, които трябва да минат за криминални престъпници. През 1956-та
унгарските студенти правят активна революция срещу тоталитарния комунистически
режим, което в България води до нови въдворявания в „Белене“.
Васил Ю. Даскалов влиза във връзка с човека
от интервюто и разговаря лично с него. Препрочита и преслушва думите, за да
хване точната нагласа, за да ги вмъкне в текста, за да може в книгата да се
чува гласа на оцелелите. Използвани са техните изрази, дори техния диалект. „В
книгата много думи са изписани с „е“ наместо с я, като „некакъв“, „место“,
„бех“, това е типичен софийски говор, така говорят оцелелите в документалните
филми. Затова и написах книгата по този начин, за да звучи техният глас.“
Темата за концлагерна България не е
забравена. През последните петнадесет години са издадени редица сборници и
документални трудове за „0789 Белене“ и „Ловеч“. Художественият роман цели да представи
събитията чрез своите литературни способи, за да докосне още по-широка
аудитория и да придаде онези вълнения на душата, които не са предмет на
документалистиката. Един от най-силните образи е този на майката. Тя чака
детето си да се завърне. Изпитва вина и безсилие. А след завръщането, страхът
остава – в гърдите и в обществото.
За
да бъде обяснено по-добре създаването на ловешкия лагер, е нужно да се мине
през обществената и политическа хроника на 50-те. Ако в Унгария наблюдаваме
активен протест, в България той по-скоро се ограничава до слушане на забранени радиостанции и
симпатизиране на интелектуални опозиционери като Александър Николов – Сашо
Сладура, който публично осмива властта.
„Предисловие“ не означава отлагане или
премълчаване на жестокостта. Романът говори за избиването на хилядите столичани
след девети в радомирските поля, за плевнята в ДЗС „Силистра“ като модел за
политическа чистка… Но това е само един увод към терора. Авторът спира фокуса
върху побоите в мазето на „Московска“ 5, които имат за цел да „изправят“
тесните панталони на „гяволите“ и, в общи линии, да прекършат личния избор.
Четири от главите засягат интернирането в „Белене“ с дългото преследване на
посрещане, със затъването в блатата, с мизерията и смъртта иззад маркировката.
Накрая тази подготовка за лагера събира четирите съдби на реално-същесвуващите
персонажи, за да насочи картината „отвъд бодливата тел. В главите „На плаца“,
„Запалването на фитилите“ и „Преди да се умре“ се засяга режима в ловешкия
лагер, духът е прекършен. „Докато го има Сашо, има надежда за хората“, а след
това остава само ад.
„В началото реших, че Божидар е бит в
мазето на „Московска“ 5, защото е носил тесни панталони, символ на
американската мода и наклона към капитализма. После разбрах. Той е бит не
защото носи панталоните, а защото отказва да ги свали. Има нещо, което не може
да се изкорени, нещо неподвластно на войните, лагерите и терора. Човешкото
достойнство“ – добавя авторът.
Премиерата на книгата е в София, на 17
април, от 18,30 в клуб “Журналист“, ул. „Граф Игнатиев“ 4.
