сряда, 20 март 2019 г.

През април излиза роман за възникването на ловешкия лагер «Предисловие за Ловеч» от Васил Ю. Даскалов

Преди две години едно интервю в интернет привлича вниманието на автора. „Въдворен заради носене на тесни панталони“. Историята го докосва чисто човешки, отвъд политическите пристрастия. „Тези хора заслужават да се пише за тях, – казва Даскалов – да има и художествена литература, не само документалистика.“
            Много е погрешно схващането, че в българските комунистически лагери са пращани 90% престъпници. Както показват архивите на ДС в разсекретените разговори между министрите от 50-те години на XXв., службите вкарват основно неудобни потенциални политически опоненти и техните наследници, за да парират в зародиш една „унгарска реакция“. Затова се узаконява и въдворяването на т.н. „хулигани“ – често младежи, облечени със забранени тесни панталони или слушащи американска музика, които трябва да минат за криминални престъпници. През 1956-та унгарските студенти правят активна революция срещу тоталитарния комунистически режим, което в България води до нови въдворявания в „Белене“.
Васил Ю. Даскалов влиза във връзка с човека от интервюто и разговаря лично с него. Препрочита и преслушва думите, за да хване точната нагласа, за да ги вмъкне в текста, за да може в книгата да се чува гласа на оцелелите. Използвани са техните изрази, дори техния диалект. „В книгата много думи са изписани с „е“ наместо с я, като „некакъв“, „место“, „бех“, това е типичен софийски говор, така говорят оцелелите в документалните филми. Затова и написах книгата по този начин, за да звучи техният глас.“
Темата за концлагерна България не е забравена. През последните петнадесет години са издадени редица сборници и документални трудове за „0789 Белене“ и „Ловеч“. Художественият роман цели да представи събитията чрез своите литературни способи, за да докосне още по-широка аудитория и да придаде онези вълнения на душата, които не са предмет на документалистиката. Един от най-силните образи е този на майката. Тя чака детето си да се завърне. Изпитва вина и безсилие. А след завръщането, страхът остава – в гърдите и в обществото.
 За да бъде обяснено по-добре създаването на ловешкия лагер, е нужно да се мине през обществената и политическа хроника на 50-те. Ако в Унгария наблюдаваме активен протест, в България той по-скоро се ограничава до  слушане на забранени радиостанции и симпатизиране на интелектуални опозиционери като Александър Николов – Сашо Сладура, който публично осмива властта.
„Предисловие“ не означава отлагане или премълчаване на жестокостта. Романът говори за избиването на хилядите столичани след девети в радомирските поля, за плевнята в ДЗС „Силистра“ като модел за политическа чистка… Но това е само един увод към терора. Авторът спира фокуса върху побоите в мазето на „Московска“ 5, които имат за цел да „изправят“ тесните панталони на „гяволите“ и, в общи линии, да прекършат личния избор. Четири от главите засягат интернирането в „Белене“ с дългото преследване на посрещане, със затъването в блатата, с мизерията и смъртта иззад маркировката. Накрая тази подготовка за лагера събира четирите съдби на реално-същесвуващите персонажи, за да насочи картината „отвъд бодливата тел. В главите „На плаца“, „Запалването на фитилите“ и „Преди да се умре“ се засяга режима в ловешкия лагер, духът е прекършен. „Докато го има Сашо, има надежда за хората“, а след това остава само ад.
„В началото реших, че Божидар е бит в мазето на „Московска“ 5, защото е носил тесни панталони, символ на американската мода и наклона към капитализма. После разбрах. Той е бит не защото носи панталоните, а защото отказва да ги свали. Има нещо, което не може да се изкорени, нещо неподвластно на войните, лагерите и терора. Човешкото достойнство“ – добавя авторът.  
Премиерата на книгата е в София, на 17 април, от 18,30 в клуб “Журналист“, ул. „Граф Игнатиев“ 4.

Няма коментари:

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...