Стани лорд за 200 лева

Не ви е хрумвало, че може да станете лорд, лейди или граф с едно набиране на телефонен номер? Или ако сте си мечтали за благородническа титла, сте убедени, че или се наследява, или струва стотици хиляди? Нищо подобно! Може да бъдете лорд срещу 200 лева. За барон ще трябва да се бръкнете с 400, докато графството ще ви излезе осем стотака. В случай че искате да включите и половинката си в „преливането“ на синя кръв, ползвате намаление. Пакетът „лорд - лейди“ чини скромните 350 лева. В включването на дете става 450. Добавката на съпруга баронеса в комплект към барона е 700. Двете графски титли също вървят с отстъпка - за 1400.
До този момент 46 българи са се възползвали от офертата на сайта stanilord.com и са придобили шотландска благородническа титла. Това каза Георги Гечев, който е взел франчайза за „производство на лордове“ и издава съвсем легални сертификати. „Да поднесеш на човек, който си има всичко, титлата лорд, лейди, граф или баронеса, е наистина добро хрумване. Докато живеех в Англия, и аз съм подарявал парцели на Луната, звезди, но когато открих възможността да изненадам някого с подобно нещо, веднага оцених стойността му“, каза  Георги Гечев, собственик на сайта stanilord.com.

Всичко е напълно законно и няма никаква измама. Абсолютно легално ставате лорд благодарение на шотландските закони, според които всеки, който притежава какъвто и да е парцел, е земевладелец, а това автоматично му дава титлата лорд или леърд, както го произнасят хората с полички. Така, купувайки един квадратен фут земя, автоматично и законосъобразно ставате лорд, лейди, граф или барон. В зависимост от размера на „парцела“. (За сведение: един квадратен фут е равен на 0,09 квадратни метра.) 

Наистина не можете дори да стъпите с единия си пръст в терена, който ви носи титлата, но няма проблем да отидете в Шотладния да си нагледате „имота“. „Щом платите, ще получите документите си за благородническа титла за срок от 5 до 10 работни дни в красиво опакована ефектна гланцова папка - поясни Георги, който управлява бизнеса си от Пловдив. - Пакетът съдържа писмо за въвеждане на новия собственик във владение на земята, закупена от KH Estates, пластмасова карта за самоличност с индивидуалния номер на участъка ви. Плюс карта за идентифициране положението на вашия парцел, впечатляващ пълноцветен подпечатан нотариален акт и цветна информационна карта. Всички документи се изработват от шотландски адвокат, който гарантира истинността им. Тъй като най-често се купуват за подарък, можем да персонализираме документите за сватба, рожден ден, годишнина като впишем и специална дата”.

Единственото условие е броят на буквите на името да не надвишава 35 знака, заедно с интервалите и титлата отпред, защото се затруднява изписването върху документите.
Сайтът тръгва в началото на февруари, но очевидно българинът има влечение към благородническите титли, защото още за Свети Валентин се набират доста поръчки. Десетина се натрупват и за Осми март. Останалите се поръчват за лични поводи, като рожден ден на близък приятел, семеен празник, юбилей или венчавка.

Проверка в интернет показа, че подобни сайтове има не само във Великобритания и у нас, ами в Русия, повечето европейски страни и доста държави от Близкия и Далечния изток.
В съседна Турция над 5000 души са станали лордове и лейдита на същия принцип.

Уловката е, че шотландският леърд не е британски лорд. Думата визира само мъже и не допуска варианта „лейди“. А според британската служба Court of the Lord Lyon благородническото титулуване в случая е напълно незаконно. Те дори се кълнат, че е истинско безобразие купувачът на парче шотландска земя да се самопровъзгласява за благородник.

Аналогични случаи

Футболистът Джибрил Сисе през май 2005 г. си купи за 2 млн. паунда благородническата титла „лорд на имението Фордшъм“. Той придоби и имота в графство Чешир, което му даде основанието да се подписва като „лорд Сисе“ в официалната си кореспонденция.

Смята се, че титлата, притежавана от различни семейства през вековете, води началото си от 1086 г. Тя фигурира и в Книгата на Страшния съд - запис на голямото проучване, извършено в Англия през 1086 г. по заповед на Уилям Завоевателя. Докато прекарва времето си в Глостър, Уилям „има задълбочени разговори със своите съветници и разпраща мъже из цяла Англия във всяко графство да открият какво и колко всеки земедържател притежава в земя и добитък“.
Но Джибрил Сисе далеч не е първият. И пиратът сър Френсис Дрейк си е купил благородническата титла навремето.

Титлите не са това, което бяха

Днес всеки може да бъде я лорд, я пер. Да не говорим за пер-ко. Поради ламтежа на всякакви индивиди да се окичат със синьокръвност алъш-веришът с благороднически титли в Англия по интернет се е превърнал в епидемия. Дори от „манориъл съсайъти“ - обществото на притежателите на наследствени титли, т.е. Камарата на лордовете, са направили специална препратка на официалния си сайт за капаните, които дебнат желаещите да станат лордове и лейдита срещу заплащане. А членовете на благородническото общество

са получили тревожни писма

че още двама аристократи са забелязали как неоторизирани интернет портали... продават титлите им без тяхно знание и съгласие. Съветът към всички от „манориъл съсайъти“ е да проверят в списъците дали и те не са станали жертва на търгашите. В съобщението все пак има утешителен абзац, че няколко титли, принадлежащи на кралицата, също фигурират в списъците за продажбите.

Обществото на притежателите на благороднически титли се обръща към кандидатите за купено потекло, че дали ще платят 200, или 2000 лири, все ще бъдат измамени. А на продавачите единствените харчове са за няколко листа хартия, върху която сменят само името на купувача и вида на титлата.

Можеш ли да станеш благородник, без кралицата да те е посветила в рицарско звание, без да те е предложил министър-председателят или да си го наследил от дядо си? Принципно - да! Стига да не си придирчив. Ако си достатъчно богат, можеш да участваш в годишните разпродажби. Когато благородниците го закъсат за пари, решават да се разделят с някоя от титлите си. А у по-старите фамилии те са по няколко десетки. Предават се от поколения, но вече може да се продават. И понеже са автентични, търгът за тях минава през споменатото вече общество на притежателите на титли. То издава каталог, който струва 25 лири (или 40 долара) и в него се поместват първоначалните цени, историята на фамилията, видът на титлата.

Следващият аукцион е през есента. Ако наддавате успешно, и децата ви ще могат да предадат на отрочетата си екстравагантната придобивка да се наричат милейди или милорд. Никой не може да каже обаче „колко излиза“ едно истинско лордство. Цените тръгват от двадесетина хиляди лири и растат в зависимост от участниците в търга и финансовите им възможности.

Братът на лейди Даяна, лорд Спенсър, преди време продаде една от титлите си за 150 000 лири, за да спаси плантацията си в Южна Африка от фалит. Но икономическата криза е свалила драстично цените. Правата над титлата се продават като всеки друг имот - чрез адвокат. Кантората „Сат енд Паркър“ е специализирана в този вид търговия и най-вече в проверката дали онзи, който предлага титлата, е легалният й собственик. На проверка подлежи също така дали притежателят има паралелни права като например

да използва природните богатства

на имението, да разрешава преминаването по частния му път или риболова в принадлежащите му водоеми. Дали титлата, която ви предлагат, е истинска, може да познаете по... мястото на бала. Всяка година „манориъл съсайъти“ прави бал в Камарата на лордовете. Някои сайтове прибавят щипка ексклузивност, като обещават покана за годишното тържество на благородниците. Ако не е в камарата, колкото и луксозен да е хотелът или замъкът, става дума за събитие, на което просто ще ви вземат солена сума за поканата, а на него ще присъстват само носители на съмнителни титли като вас и неколцина истински аристократи, на които са платили, за да присъстват.

Същевременно съществуват сайтове, които предлагат „благородство“ на цена от 195 лири парчето и дори правят намаление на 299 паунда, ако си купите две! Плюс пощенските разходи. Все пак честно упоменават, че ако щракнете върху клавиша buy now (плащай веднага), не ставате член на Камарата на лордовете и титлата не се наследява. Остава ви неясната екстра да я добавите в паспорта или на визитката си. 

В ограмотителния сайт faketitels (фалшиви титли) обаче обясняват, че много по-евтино ще ви излезе просто да промените името си по паспорт (което в Англия е напълно законно). Срещу петдесетина лири държавни такси може да се прекръстите на какъвто лорд си щете. Като това не ви прави аристократ по никакъв начин. Както и купуването на титла от сайт.

Друг евтин начин да станете лорд е, като си вземете 20 кв. см земя от някой истински благородник, който я разпродава на части заедно с правото да ползвате титлата му. Отново само до края на живота ви - 20-те кв. см земя не може да се наследяват.
Документът за „земевладеенето ви“ изглежда доста добре като за раздумка на маса. Най-тънко ще минете с притежаването на шотландската титла лер (тамошния вариант на лорд). Срещу смешната сума между 20 и 50 лири ставате лер на някакво място, плащайки земя колкото кибритена кутийка. Тези грамоти обаче най-често

се купуват като приятелска закачка

и няма трезвомислещ човек, който да се хвали с тях. Средно спекулативни са фирмите, които проучват архивите и изнамират титли на отдавна изчезнали родове. Те гарнират продажбата с истински документи, легенди, архивни преписки. Званията могат да бъдат наследявани, но не осигуряват място в Камарата на лордовете. Цените за титла, принадлежала на крал Хенри VIII, е 24 000 лири, обаче се предлага с 50 на сто намаление. 

Можеш да станеш дукеса за 20 хил. лири с 38% отстъпка. Те са отделни от имението, на което се водят, и не е необходимо да притежаваш земята. Най-големият купон е изричната уговорка, че ако закупената от теб титла се окаже обект на спор, ти връщат парите и като жест на добра воля ще ти продадат друга на половин цена.

Пътеводител на бъдещия благородник

Милорд (англ. my lord - мой лорд) - вежливо-почтително обръщение на англичаните към аристократите.

Лорд (Лейди-лорд)

Лорд (англ. Lord — господин, владетел) — дворянска титла във Великобритание. Тя е събирателна запетте ранга на титлата пер - херцог, маркиз, граф, виконт и барон. Дворяните, които емат титла лард получават място в Камарата на лордовете по рождение.

Барон (Баронеса)

Баро́н (от къснолатинската дума barо) В сревновековна феодална Европа титлата съответства на българската болярин. Това е едър земевладелец с благородно потекло, васал пряко подчинен на монарха. В Англия титлата барон съществува и до днес. В йерархичната система стои по-ниско от виконта и е на последно място в листата на висшата аристокрация. В германия барон е по-нисшестоящо от граф.

Сър (Лейди)

Сър (англ. sir, Sir, идва от старофренското sieur, господин, господар, а то на свой ред е дошло от латинското senior, старши). Това е почетно наименование на мъжете в англоезичния свят и има две значения – на титла и на обръщение. В Обединеното кралствое почетна приставка (префикс) към имената на лица, посветени в рицарство или носители на титлата баронет. На английски се пише с главна буква и се употребява в съчетание с малкото име, например Sir Paul (сър Пол) или с пълното име Sir Walter Scott (Сър Уолтър Скот, авторът на „Айвънхоу“). Крайно неправилно е да се поставя преди фамилията Sir McCartney (Сър Макартни за прочутия бийтълс). Жена, получила рицарско звание или титлата баронет се преименува в дама (Dame), но съпругата на съра е лейди. Извън благородничеството обръщението „сър“ е към началник или старши по звание. При дамите съответното обръщение с уважение е „мадам“.

Княз (Княгиня)

• Князът е глава на феодална монархическа държавапрез IX-XVI век при славяните и някои други народи. По-късно става висша дворянска титла и в зависимост от важността на особлана може да бъде приравнена с принц или с херцог. Първоначално князът е бил племенен вожд, оглавил военна демокрация. В Русия до XVIII век званиее княз е било само родово. От началоото на XVIII век титлата княз започнала да се дава за особени заслуги. След освобождението от турско робство първият владетел на България носи титлата княз, заради съюзяването на Русия и Турция по въпроса, че младата монархия не може да бъде управлявана от цар.
• Херцог (Херцогиня)
  Хе́рцогът (нем. Herzog, фр. duc, англ. duke, итал. duca) при древните германци е военен предводител, избиран измежду знатните мъже в племето. В Западна Европа през ранното средновековие е племенен княз, а в периода на раздробеност на земята – едър териториален владетел, заемащ във военно-феодалната йерархията място веднага след краля. Титлата херцог не е равностойна на лорд. Спри разширяването на френската държава германските херцози се превръщат в длъжностни лица на краля, подчинени на графовете, които управлявали отделните области. В Англия херцозите са „второразрядни“ принцове, веднага след носителите на кралска кръв, но преди маркизите.
  Маркиз (Маркиза)
  Марки́з (фр. Marquis, англ. Marquess, итал. Marchese, новолат. marchisus или marchio, нем. Markgraf) — западно-европейска дворянска титла. В иерархятаи, маркизът е между херцога и графа. В Англии, с тази титла се наричат и най-големите синове на херцозите.
• Граф (Графиня)
  Граф (от нем. Graf; лат. comes спътник, фр. comte, англ. earl или count) – кралско длъжностно лице в ранното средновековие в Западна Европа. Титлата възниква през IV век в Римската империя и първоначално се дава на висши сановници, например comes sacrarum largitionum — главен ковчежник). Във Франкската държава през втората половина на VI век графът имал съдебна, административна и военна власт. По заяповед на Карл II Плешивий длъжността граф става наследствена. Английското earl в началото е било обръщение към висше длъжностно лице, но по време на норманските владетели се превръща в почетна титла. По време на феодалната раздробеност граф е земевладелец, но по-късно става звание от висшата аристокрация.
• Виконт (Виконтеса)
  Вико́нт (англ. viscount; фр. vicomte, буквално вице-граф) е титла от европейската аристокрация, която е по-висока от барон, но по-ниска от граф. Най-големият син на графа при жив баща носи титлата викон. Също така тя се използва и като уважително обръщение към наследника на граф или на маркиз.