Легендарната лекоатлетка Йорданка Благоева

Да, бях олимпийска шампионка за 17 секунди

Допингът е като купуването на гласове. Всички го правят, но само когото хванат, си пати

Магдалена ГИГОВА

• Г-жо Благоева, светът отново е олимпиада, но какво чувствате вие, дето сте били олимпийска шампионка само 17 секунди?
• За първи път някой го казва по този начин.
• Май това е най-кратката кариера на олимпийски шампион.
• Олимпиадата е мечтата на всеки спортист. Както на Йордан Йовчев му отнеха златния медал в Атина, така и на мен ми отнеха златния медал в Мюнхен през 1972 г. Но в аналите остава това, че си втори. Тогава скочих 194 см. Летвата леко затрепери и спря. Хукнах да се радвам, камерите и фотографите се втурнаха да ме снимат и 17 секунди по-късно летвата падна. Остана подозрението, че някой я е бутнал, та германката Майнфарт, която беше на второ място, да стане първа. Моят треньор Петър Димитров, който беше изключителен педагог, казваше: „Човек винаги трябва да търси вината в себе си. Трябваше такъв скок да направиш, че да не може никой да ти бутне летвата.“ Българите изобщо не повдигнаха въпроса, не сме имали и възможности тогава, но френското списание „Екип“ много голям шум вдигна тогава, че немците са ми съборили летвата. В Германия се ползвах с много голям авторитет. След олимпиадата в Монреал през 1976 г. ми правиха операция в „Динамо“ Берлин и идваха много хора за автограф. Донесоха ми книгата за олимпиадата и казаха: „Ти се класира трета в Монреал, а за теб в книгата пише много повече, отколкото за немската състезателка.“ Някои бяха възмутени. То не зависеше от мен. Може би, защото голяма част от рекордите ми са поставени в Германия. Но олимпийските игри са нещо наистина голямо и аз съм много щастлива, че съм се състезавала на четири от тях.
• Ходили ли сте на олимпиада за удоволствие?
• Преди 4 години по време на състезанията в Атина си мислех, че съм участвала в четири олимпиади, а мечтая да отида на една ей така, като зрител. Сигурно има телепатия или силата на желанието ми е била голяма, но точно след половин час ми се обадиха: „Г-жо Благоева, дали бихте се съгласили да пътувате с президента Първанов за олимпиадата в Атина?“ Мъжът ми Валентин седеше до мен и попита: „Какво ти стана? Лошо ли ти е?“ Като гръм от ясно небе, направо онемях. Така имахме удоволствието с Ваня Гешева, Боян Радев, Янко Русев и още двама-трима да гледаме олимпиадата в Атина.
• Вие сте първата българка световна рекордьорка по лека атлетика.
• България има много умни поговорки. Една от тях е „Всяко зло за добро“. Когато станах втора на олимпиадата, се върнахме в България, минаха тържествата и всички заминаха на възстановителен лагер. Треньорът ми каза: „Не ме интересува. Ти си в такава спортна форма. За мен олимпиадата не е реализация. Трябва да намерим едно международно състезание.“ Оказа се, че има, в Загреб. Ами като не могат да ми намерят паспорта... тогава международните паспорти ги държаха във федерацията и го забутали някъде. Петър Димитров каза: „Не ме интересува. Ако ще и с ученическата си карта да пътува, трябва да отиде.“ Така направих световния си рекорд. А ако бях станала олимпийска шампионка, щях да отида на почивка. Стадионът беше пълен догоре. На мен публиката много добре ми действа и аз бях много щастлива от положителната емоция. Впоследствие разбрах, че след леката атлетика имало футболен мач и хората били дошли да си запазят места, но подейства.
• Вие скочихте 194 см, Стефка Костадинова ненадминатите 209. Стигнало ли се е вече до предела на човешките възможности, до предела на допинговите възможности...
• Казваха, че на тази олимпиада няма да има много рекорди, а те вече си текат. Излязла била статистика, че след 2025 г. повече никакъв световен рекорд не може да бъде поставен, че човешките възможности ще бъдат изчерпани. Това е абсурд. Измислят се нови писти, нови шпайкове, нови костюми за плуване, нови възстановителни методи. По някакъв начин ще се отключва психиката на човека. Руската лаборатория по антропомаксимология, която работи от памтивека, сигурно ще даде резултат. Знае се случаят, при който по време на войната пада тежка врата и за да не затисне детето й, майката я подпира с гръб. А после петима мъже не успяват да я вдигнат. Тоест при стресова ситуация се мобилизират допълнителни сили в организма и човек прави чудеса. Тази лаборатория работи за това, тези сили да се появяват не само при стресова ситуация, а да можеш по команда да мобилизираш психическите, физическите и интелектуалните сили, които притежаваш. 20 години съм била състезателка - от 1960 до 1980 г., на четири олимпиади съм участвала, но само три пъти съм изпадала в състояние да направя чудо. Но после два-три дни се чувстваш абсолютно изпразнен. До такава степен се изразходваш. И това е опасното. Ако нонстоп изпадаш в такова състояние, това разрушава организма. Винаги ще има нови рекорди. Лека му пръст, Иван Славков казваше: „Ние се движим с каручка, а светът лети с ракета в областта на допинга.“
• Сравнявам борбата с допинга с борбата за закупуване на гласове. Всички знаем, че никога не можем да се преборим с това и че всички го правят. Но който го хванат, той пати. Големите държави, които имат много пари, те откриват нещо ново и пускат старото на пазара за такива бедни като нас и ни хващат. Има и други игри в спорта, за съжаление. Имаше една състезателка германка, Хайке Дреслер. Срещу много пари тя реши да смени „Адидас“ с „Найк“ и веднага я хванаха с допинг. Ива Пранджева и Стефка Костадинова. Треньорите им бяха като братя, работеха по една и съща система. Ива изгърмя в Атланта заради рускините, а Стефчето не изгърмя. Няма какво да коментираме. Силните са силни и малка България трябва да си знае мястото. Но макар да не се виждаме на картата, в много области мерим сили - и в изкуство, и в култура, че и в спорта.
• 
  
  
• Сигурно има някаква закономерност между раждането и високото спортно майсторство. И при вас, и при Мария Гроздева е така.
• Когато се омъжих през 1969 г., от БСФС искаха да подпиша договор, че няма да раждам до олимпиадата. Аз отказах да подпиша, но обещах да не забременявам. Но тогава бяха други години. Майка ми и баща ми живееха на село, в Горно Церовене. При всяко отиване при майка ми тя плачеше. Всички съседи й се подиграват - „Спортът е осакатил Данчето, тя не може да има деца.“ Такива бяха времената. Ожениш ли се, трябва да родиш, иначе си ялова. През зимата имаше европейско в Белград, трябваше да участвам, станах втора. После трябваше да замина за Петрич на лагер, но аз казах „Вие ли ще ми кажете, че съм бездетна? Останах си у дома и си направихме сина ми.“ Голям скандал! Щяха да ме изключат от физкултурното движение. Намалиха ми заплатата наполовина... А пък при раждането на дъщеря ми получих едно писмо, което си пазя и досега: „Как не ви е срам, когато цяла България ви чака да скачате, вие да раждате второ дете.“
• Родих го сина ми на 24 декември и се възстанових, и направих световен рекорд, и взех медал... Никой не се извини за това, което се беше случило. Но е доказано от физиологична гледна точка, че кръвта на жената се обновява и става много по-силен и свеж организмът след едно раждане. Майчинството дава сигурност, спокойствие. За мен, че съм майка на две деца, е голяма гордост. Всичко друго е хубаво, но да ти останат празни ръцете, след като си създал семейство, е голямо нещастие. Така разсъждавам аз, всеки знае себе си.
• Най-интересното е, че след 1980 г., когато защитавах дисертацията си в Москва, един от учените ми каза: „Трябва да станете професор с дисертация на съвсем друга тема - „Възстановяване на жената след раждане“. Вие сте уникален случай. Две раждания, еднакъв период на възстановяване, два олимпийски медала.“ Сега не е проблем една спортистка да роди и да се върне, но тогава беше цяло чудо. Бях една от първите.
• Имам пет световни рекорда, два от които за ветерани, най-добра атлетка в света, европейски титли, д-р на педагогическите науки съм, но семейството е най-важно. Жената си е жена.
• Затова нямате време да остареете. Председател на федерацията по аеробика, организирахте световно първенство в София, секретар на ГЕРБ-жени, внуци гледате...
• Де да знам. Соят ми е такъв. Бабите и дядовците ми си отидоха на 100-104 години. Аз съм на 65, но едва ли ще живея толкова дълго, времената са по-динамични. Сестра ми никога не е спортувала, а в гръб е също като момиче. Не е само до спорта, то е до сой.
• А може би и защото сте имали истинско детство - на Огоста, по поляните и дърветата...Не ви ли е жал за внуците, дето пред компютъра все стоят.
• Не, не стоят. Когато дойдат при мен в градината, се запознаваме с всички видове растения. Вчера внукът ми беше седнал и си къса листенца. Аз го хванах за косата и попитах: - Боли ли те? - О, да, бабо, много. - Така е и с растението. - Ама то не е живо. - Щом расте, то е живо. Трябва да го пазим, защото както теб те боли, така го боли и него. Трябва да ги възпитаваме децата да обичат природата. Да играят на свобода. Е, няма да имат нашето детство, но, слава Богу, когато идват при мен, не си носят компютрите.
• Вашето куче Конан е прочуто почти колкото вас.
• (цялата грейва) Сега имаме още едно - дратхаар, ловджия от немски сой. Добре, че имаме огромен двор. Но всеки ден ходят на дълги разходки. Конан е тежкар, върви по-бавно, 100-килограмов, шарпланинска овчарка. А Даръл скоро навърши годинка, търчи. Толкова са забавни двамата. Децата какво ли не правят с Конан, катерят му се. Умира да пие от чучура на сондата, децата много му се смеят. Но той е овчарско куче, генетично е създаден да пази. Когато се появи опасността, той не отива да я гони, а застава пред теб, да те брани. И нас така ни пази. Извън двора можеш да го галиш, но в двора не дава никой да влезе. Най-добрият СОТ.
• Скачали сте с парашут, а в живота как гледате на парашутистите?
• Недостатък ми е, че съм много праволинейна. Прекалено ми е развито чувството за отговорност и справедливост. Нямам право да съдя хората, обаче, защото прекалено много съм получила в този живот - любовта на хората, уважението им. Аз съм обикновено селско дете, спортът ми е дал голяма възможност. Навсякъде вратите за мен са били отворени. Не бива да съдя хората, защото на мен вратите са ми били отворени, а на друг му се е налагало на колене да ходи, за да постигне нещо. Въпреки това човек трябва да си пази достойнството.