Легендарната лекоатлетка Йорданка Благоева

Да, бях олимпийска шампионка за 17 секунди

Допингът е като купуването на гласове. Всички го правят, но само когото хванат, си пати

Магдалена ГИГОВА

• Г-жо Благоева, светът отново е олимпиада, но какво чувствате вие, дето сте били олимпийска шампионка само 17 секунди?
• За първи път някой го казва по този начин.
• Май това е най-кратката кариера на олимпийски шампион.
• Олимпиадата е мечтата на всеки спортист. Както на Йордан Йовчев му отнеха златния медал в Атина, така и на мен ми отнеха златния медал в Мюнхен през 1972 г. Но в аналите остава това, че си втори. Тогава скочих 194 см. Летвата леко затрепери и спря. Хукнах да се радвам, камерите и фотографите се втурнаха да ме снимат и 17 секунди по-късно летвата падна. Остана подозрението, че някой я е бутнал, та германката Майнфарт, която беше на второ място, да стане първа. Моят треньор Петър Димитров, който беше изключителен педагог, казваше: „Човек винаги трябва да търси вината в себе си. Трябваше такъв скок да направиш, че да не може никой да ти бутне летвата.“ Българите изобщо не повдигнаха въпроса, не сме имали и възможности тогава, но френското списание „Екип“ много голям шум вдигна тогава, че немците са ми съборили летвата. В Германия се ползвах с много голям авторитет. След олимпиадата в Монреал през 1976 г. ми правиха операция в „Динамо“ Берлин и идваха много хора за автограф. Донесоха ми книгата за олимпиадата и казаха: „Ти се класира трета в Монреал, а за теб в книгата пише много повече, отколкото за немската състезателка.“ Някои бяха възмутени. То не зависеше от мен. Може би, защото голяма част от рекордите ми са поставени в Германия. Но олимпийските игри са нещо наистина голямо и аз съм много щастлива, че съм се състезавала на четири от тях.
• Ходили ли сте на олимпиада за удоволствие?
• Преди 4 години по време на състезанията в Атина си мислех, че съм участвала в четири олимпиади, а мечтая да отида на една ей така, като зрител. Сигурно има телепатия или силата на желанието ми е била голяма, но точно след половин час ми се обадиха: „Г-жо Благоева, дали бихте се съгласили да пътувате с президента Първанов за олимпиадата в Атина?“ Мъжът ми Валентин седеше до мен и попита: „Какво ти стана? Лошо ли ти е?“ Като гръм от ясно небе, направо онемях. Така имахме удоволствието с Ваня Гешева, Боян Радев, Янко Русев и още двама-трима да гледаме олимпиадата в Атина.
• Вие сте първата българка световна рекордьорка по лека атлетика.
• България има много умни поговорки. Една от тях е „Всяко зло за добро“. Когато станах втора на олимпиадата, се върнахме в България, минаха тържествата и всички заминаха на възстановителен лагер. Треньорът ми каза: „Не ме интересува. Ти си в такава спортна форма. За мен олимпиадата не е реализация. Трябва да намерим едно международно състезание.“ Оказа се, че има, в Загреб. Ами като не могат да ми намерят паспорта... тогава международните паспорти ги държаха във федерацията и го забутали някъде. Петър Димитров каза: „Не ме интересува. Ако ще и с ученическата си карта да пътува, трябва да отиде.“ Така направих световния си рекорд. А ако бях станала олимпийска шампионка, щях да отида на почивка. Стадионът беше пълен догоре. На мен публиката много добре ми действа и аз бях много щастлива от положителната емоция. Впоследствие разбрах, че след леката атлетика имало футболен мач и хората били дошли да си запазят места, но подейства.
• Вие скочихте 194 см, Стефка Костадинова ненадминатите 209. Стигнало ли се е вече до предела на човешките възможности, до предела на допинговите възможности...
• Казваха, че на тази олимпиада няма да има много рекорди, а те вече си текат. Излязла била статистика, че след 2025 г. повече никакъв световен рекорд не може да бъде поставен, че човешките възможности ще бъдат изчерпани. Това е абсурд. Измислят се нови писти, нови шпайкове, нови костюми за плуване, нови възстановителни методи. По някакъв начин ще се отключва психиката на човека. Руската лаборатория по антропомаксимология, която работи от памтивека, сигурно ще даде резултат. Знае се случаят, при който по време на войната пада тежка врата и за да не затисне детето й, майката я подпира с гръб. А после петима мъже не успяват да я вдигнат. Тоест при стресова ситуация се мобилизират допълнителни сили в организма и човек прави чудеса. Тази лаборатория работи за това, тези сили да се появяват не само при стресова ситуация, а да можеш по команда да мобилизираш психическите, физическите и интелектуалните сили, които притежаваш. 20 години съм била състезателка - от 1960 до 1980 г., на четири олимпиади съм участвала, но само три пъти съм изпадала в състояние да направя чудо. Но после два-три дни се чувстваш абсолютно изпразнен. До такава степен се изразходваш. И това е опасното. Ако нонстоп изпадаш в такова състояние, това разрушава организма. Винаги ще има нови рекорди. Лека му пръст, Иван Славков казваше: „Ние се движим с каручка, а светът лети с ракета в областта на допинга.“
• Сравнявам борбата с допинга с борбата за закупуване на гласове. Всички знаем, че никога не можем да се преборим с това и че всички го правят. Но който го хванат, той пати. Големите държави, които имат много пари, те откриват нещо ново и пускат старото на пазара за такива бедни като нас и ни хващат. Има и други игри в спорта, за съжаление. Имаше една състезателка германка, Хайке Дреслер. Срещу много пари тя реши да смени „Адидас“ с „Найк“ и веднага я хванаха с допинг. Ива Пранджева и Стефка Костадинова. Треньорите им бяха като братя, работеха по една и съща система. Ива изгърмя в Атланта заради рускините, а Стефчето не изгърмя. Няма какво да коментираме. Силните са силни и малка България трябва да си знае мястото. Но макар да не се виждаме на картата, в много области мерим сили - и в изкуство, и в култура, че и в спорта.
• 
  
  
• Сигурно има някаква закономерност между раждането и високото спортно майсторство. И при вас, и при Мария Гроздева е така.
• Когато се омъжих през 1969 г., от БСФС искаха да подпиша договор, че няма да раждам до олимпиадата. Аз отказах да подпиша, но обещах да не забременявам. Но тогава бяха други години. Майка ми и баща ми живееха на село, в Горно Церовене. При всяко отиване при майка ми тя плачеше. Всички съседи й се подиграват - „Спортът е осакатил Данчето, тя не може да има деца.“ Такива бяха времената. Ожениш ли се, трябва да родиш, иначе си ялова. През зимата имаше европейско в Белград, трябваше да участвам, станах втора. После трябваше да замина за Петрич на лагер, но аз казах „Вие ли ще ми кажете, че съм бездетна? Останах си у дома и си направихме сина ми.“ Голям скандал! Щяха да ме изключат от физкултурното движение. Намалиха ми заплатата наполовина... А пък при раждането на дъщеря ми получих едно писмо, което си пазя и досега: „Как не ви е срам, когато цяла България ви чака да скачате, вие да раждате второ дете.“
• Родих го сина ми на 24 декември и се възстанових, и направих световен рекорд, и взех медал... Никой не се извини за това, което се беше случило. Но е доказано от физиологична гледна точка, че кръвта на жената се обновява и става много по-силен и свеж организмът след едно раждане. Майчинството дава сигурност, спокойствие. За мен, че съм майка на две деца, е голяма гордост. Всичко друго е хубаво, но да ти останат празни ръцете, след като си създал семейство, е голямо нещастие. Така разсъждавам аз, всеки знае себе си.
• Най-интересното е, че след 1980 г., когато защитавах дисертацията си в Москва, един от учените ми каза: „Трябва да станете професор с дисертация на съвсем друга тема - „Възстановяване на жената след раждане“. Вие сте уникален случай. Две раждания, еднакъв период на възстановяване, два олимпийски медала.“ Сега не е проблем една спортистка да роди и да се върне, но тогава беше цяло чудо. Бях една от първите.
• Имам пет световни рекорда, два от които за ветерани, най-добра атлетка в света, европейски титли, д-р на педагогическите науки съм, но семейството е най-важно. Жената си е жена.
• Затова нямате време да остареете. Председател на федерацията по аеробика, организирахте световно първенство в София, секретар на ГЕРБ-жени, внуци гледате...
• Де да знам. Соят ми е такъв. Бабите и дядовците ми си отидоха на 100-104 години. Аз съм на 65, но едва ли ще живея толкова дълго, времената са по-динамични. Сестра ми никога не е спортувала, а в гръб е също като момиче. Не е само до спорта, то е до сой.
• А може би и защото сте имали истинско детство - на Огоста, по поляните и дърветата...Не ви ли е жал за внуците, дето пред компютъра все стоят.
• Не, не стоят. Когато дойдат при мен в градината, се запознаваме с всички видове растения. Вчера внукът ми беше седнал и си къса листенца. Аз го хванах за косата и попитах: - Боли ли те? - О, да, бабо, много. - Така е и с растението. - Ама то не е живо. - Щом расте, то е живо. Трябва да го пазим, защото както теб те боли, така го боли и него. Трябва да ги възпитаваме децата да обичат природата. Да играят на свобода. Е, няма да имат нашето детство, но, слава Богу, когато идват при мен, не си носят компютрите.
• Вашето куче Конан е прочуто почти колкото вас.
• (цялата грейва) Сега имаме още едно - дратхаар, ловджия от немски сой. Добре, че имаме огромен двор. Но всеки ден ходят на дълги разходки. Конан е тежкар, върви по-бавно, 100-килограмов, шарпланинска овчарка. А Даръл скоро навърши годинка, търчи. Толкова са забавни двамата. Децата какво ли не правят с Конан, катерят му се. Умира да пие от чучура на сондата, децата много му се смеят. Но той е овчарско куче, генетично е създаден да пази. Когато се появи опасността, той не отива да я гони, а застава пред теб, да те брани. И нас така ни пази. Извън двора можеш да го галиш, но в двора не дава никой да влезе. Най-добрият СОТ.
• Скачали сте с парашут, а в живота как гледате на парашутистите?
• Недостатък ми е, че съм много праволинейна. Прекалено ми е развито чувството за отговорност и справедливост. Нямам право да съдя хората, обаче, защото прекалено много съм получила в този живот - любовта на хората, уважението им. Аз съм обикновено селско дете, спортът ми е дал голяма възможност. Навсякъде вратите за мен са били отворени. Не бива да съдя хората, защото на мен вратите са ми били отворени, а на друг му се е налагало на колене да ходи, за да постигне нещо. Въпреки това човек трябва да си пази достойнството.

Преди Олимпиадата в Пекин Политбюро пуска дъжда по поръчка

Преди Олимпиадата в Пекин Политбюро пуска дъжда по поръчка
Със съдействието на българския Съюз на инвеститорите в туризма

Всеки Божи ден след 7 вечерта в Пекин вали вживителен топъл дъжд. Така е почти два месеца и ще продължи до Олимпиадата, за която китайските домакини са обещали чист въздух и ясно небе. По специална технология там стрелят целенасочено по облаците, за да предизвикат дъжд. От една страна той прочиства гъстия смог над столицата, а от друга - така намаляват шансовете водна стихия да спре някой от стартовете на игрите. Но дори и "пускането" на небесните сили се прави с мисъл - винаги е надвечер, когато хората с велосипедите са се прибрали от работа, та да не се намокрят.
Едни от резервите да се повери най-голямото спортно събитие на Пекин бил лошият въздух. Според световни проучвания през цялата 1998 г. не повече от 40 на сто са били дните с годен за дишане въздух. В началото на 2008-а те са вече над 70 %. Заради затрудненото дишане МОК още с избирането на Пекин за домакин е заплашил: „Ако ситуацията не се промени може да се наложат промени в графика на състезанията, така че спортистите да не стоят на открито повече от час”. При угрозата въпреки неистовите усилия за отлична подготовка, Олимпиадата в Пекин да се запомни само с недостига на чист въздух, китайците веднага отделили 12 милиарда долара за екологични проекти. Един от които е "дъжд срещу смог".За да преборят смога китайците затворили или преместили във вътрешността на страната цели заводи, барабар с работниците.
Иначе задръстеното кръгово движение в Пекин седмици преди спортното събитие е рехаво. Спрени са над 300 000 държавни автомобила, което е близо 50% от всички. Частните коли се движат по схемата един ден излизат четните, друг - нечетните номера. С което хем се олекотява трафика, хем намаляват вредните газови емисии.
Ако допреди 10-15 години един от основните замърсители на пекинския въздух е било отоплението с дърва и въглища, днес почти всички блокове имат централно парно или климатици. Но пустинята Гоби настъпва към китайската столица и непрестанно напомня за себе си със свирепи пясъчни бури. Те разнасят фини песъчинки, които превръщат въздуха в шкурка и дразнят очите. Затова всекидневният валеж се оказва вживителен. А изразът "Политбюро пуска дъжда" лишен от ирония.
До последно преди Олимпиадата е много трудно да се намери стая в хотел, макар да са празни. За да бъдат тотално глезени 10 500 спортисти, които ще се надпреварват в 302 дисциплинии, журналисти и гости, в хотелите кипи ударен труд за съобразяване на обстановката с капризите им. После ще си избият загубите от празните стаи.

Специално за Олимпиадата местните власти са подбрали и подготвили 380 красавици, всяка от които ще бъде личен ескорт на един от високопоставените гости на игрите.
Момичетата ще участват и церемонията по връчването на наградите. Всички те са минали специална подготовка по етикет, езици и умение да общуват, а членовете от целия Олимпийски комитет на Китай са гласували поименно за избирането им. Хубавиците са не по-млади от 18 г. и не по-възрастни от 24. Визията на съпроводителките е съобразена с класическите китайски канони за красота, наложени от древни времена.

Докато в Атина ковяха пирони и зидаха тухли и по време на тържественото откриване, в китайската столица дори 6-те хиляди медала са пристигнали месец по-рано и се пазят в сейф. 12 от 31-те стадиона за провеждане на игрите са строени специално за тях, но и най-проблемният, „Гнездото”, бе предаден с почести на 28 юни.
Ненапразно световен партньор на Олимпиадата в Пекин е „Дженерал Илектрик”. Енергийният гигант е измислил как да преработва дъждовната вода на националния стадион в битова. Чисто новата като технология система обхваща подземни басейни, които пречистват по 100 тона вода на час. 80 тона от тях отиват за поливане на зелените площи, гасене на пожари, за почистване на стадиона и къпане на спортистите. Технологията за филтриране на питейна вода, пак на националния стадион, превърта 16 тона на час и не съдържа грам химикал.
Освен уличните лампи из цял Пекин, които се захранват от слънчева енергия, 14-етажният хотел, където ще бъдат настанени медиите „Джънг Хуи Гардън” се обгрижва от енергия на газ. Футболният стадион „Фенгтай” пък залага за осветлението за полето, информационното табло и околните улици на соларните батерии. Най-големият екологичен дерт на китайците в момента са... жълтите водорасли. Натрупването им може да възпрепятства провеждането на регатата в Циндао, но учените са решили проблема чрез специални заграждения.
Тоталното не-екологично прочистване на пекинските улици е измело просяци, клошари и наемни работници от гладната вътрешност на страната, които иначе скитат из центъра. Идеята да се представят пред света възможно най-добре е обсебила всички китайци. На най-видни места са разлепени плакати със заповеди как трябва да се държат. 8000 души са назначени да следят за чистотата на обществените тоалетни.
Десетки хиляди милиционери, войници и доброволци ще бдят за опазване на обществения ред. Като специална дан към духовното са отпечатани 50 000 екземпляра от Библията и Новия Завет на китайски и английски с олимпийската емблема на корицата, които ще се разпространяват безплатно по хотелите и в спортното градче.
В чест на най-голямото събитие Централната банка на Китай вече пусна специална олимпийска банкнота от 10 юана (1,46 долара). Тя е в тираж 6 млн. купюри. На лицевата й страна е стадиона „Гнездото”, а на обратната - класическата гръцка статуя "Дискобол" на фона с образите на най-известните китайски спортисти.
Но това са дреболии на фона на специално разработената система за спътникова навигация „Бейдоу”, която ще контролира от Космоса транспорта в Пекин. Та ще бди за безопасността на олимпийските съоръжения от терористи и струпването на хора по време на състезанията.
35 на сто от новопостроените сгради в китайската столица са хотели, но според домакините може да се окажат недостатъчни.
По стар китайски обичай всички олимпийски обекти са строго засекретени до отркиването на 08.08.08. в 8 вечерта. Защото според азиатските вярвания осмицата е щастливо число. Обаче туристите не могат да сдържат любопитство си и се трупат на гроздове около заградените с тройни мантинели стадиони-чудо „Гнездото” и „Водния куб”, спират колите си наред магистралите и образуват задръстване. „No stop, no photo!” повтарят като мантра пекинските милиционери и плашат с глоба от 200 юана (около 28 долара) немалкото желаещи да прескочат оградите.
Белите шатри, където ще бъдат скенерите за проверка на публиката и багажа й вече са монтирани пред стадионите и минават първите си изпитания.
Китайците малко се дразнят от наименованието „Лястовиче гнездо” за най-голямата си арена. Според тях не може постройката да прилича на любимия им, адски скъп деликатес. Супата от лястовиче гнездо е блюдо за милионери, афродизиак и имуностимулатор. Проектираната от швейцарското архитектурно бюро „Херцог&Де Мерон” уникална сграда пекинци оприличават на орлово гнездо. Защото е построена сякаш от отделни клонки. Докато лятовичките слепват слама и кал с ценната си за здравето на китайците слюнка. Стадионът ще побира по време на Олимпиадата 91 000 души, а после ще ги редуцират до 85 хиляди места. Изящността на постройката, която сякаш плува във въздуха като бодлива сребърна ладия, идва от стоманените греди на външната конструкция висока 69 метра при дължина 320 и ширина 297 м. „Легенът” на арената е изцяло от бетон и в необичайната кръгла, вместо елипсовидна форма. Така публиката ще има еднаква видимост, независимо къде е седнала. Ложите, магазините, кафенетата, които обгръщат „легена” като прегръдка са без обща непроницаема преграда. Там, където е нужно да предпазват хората от дъжд са надути тефлонови възглавници. Подвижният покрив на „Гнездото” е от полупрозрачна пластмаса, която пропуска ултравиолетовите лъчи така че тревата да не пожълтява.
Енергията на масовата истерия по Олипиадата ескалира при доброволците. „Малки групи” от по 25 000 китайци учат на стадиони хорово английски, за да бъдат полезни на гостите. Учениците от горните класове и студентите са ангажирани да подават кърпи, да събират топки и изобщо за бъдат безплатна прислуга на спортистите.
Бухналата зеленина, която изглежда напълно естествена, също е плод на Сизифовски усилия. Пекин е построен върху гола скала, пръстта се купува и се носи отвън, а всяко цветче, хратче и дърво е засадено заедно с подходяща за размерите на корените му саксия. Тревата в градинките пък е на чимове и през есента се навива на руло като килим, за да се разстеле напролет. Покрай Олимпиадата грижата за зеленината е засилена и всяка градинка си има специален отговорник.
Най-скъпата сграда в света (800 000 000 долара), тази на Централната китайска телевизия CCTV, 3 седмици преди Олимпиадата бе все още недовършена. Причудливото архитектурно творение на скандинавските архитекти Рем Куулхаас и Оле Шеерен, което напомня две пресрещнати букви Z или преплетени лебедови шии, е оградено с тараби, върху които се усмихват китайски трудещи се. „О, ще пуснем по 10 000 души на 4 смени и за Олимпиадата ще е напълно готова”, уверени са домакините. Високата 230 м. сграда се е ширнала на 400 000 кв.м. В нея освен телевизионни студиа ще има хотел, приемна за зрители, театрална зала, изложбен салон, кафенета...
Другата емблематична сграда, „само” за 500 млн. долара, театърът „Яйцето”, е недолюбвана от пекинци. Проектирано от френския архитект Пол Анрю високотехнологичното чудо е съвтовено от титан и стъкло. В „Извънземното яйце”, както иронично го наричат китайците се влиза... под вода. Ескалатор, който се плъзга под езерото, оградило постройката, отвежда публиката до трите многохилядни зали – за опера, за театър и концерти. Местните коментират сградата само с вдигане на вежди, въпреки раболепното използване на фигурата „Ин и Ян” върху фасадата. Според тях овалната форма била в дисхармония с околните сгради. Разбирай, ЦК на китайската компартия в стил маовски барок. И било прекалено близо до свещената земя на „Забранения град”.
На другия полюс на екзотиката са т.нар. „хутунзи”. Тези прилични на бордеи комуналки, останали още от императорските и хунвейбинските времена допреди десетина години се ширеха в центъра на Пекин. Днес те са сринати, обитателите им преместени в социални жилища с нормиран наем от 30 юана на месец (около 5 долара). Оцеляло е само едно лъснато и стегнато каре, запазено като исторически паметник недалеч от „Яйцето”. Що е това „хутунзи”? Едноетажна постройка, без нито един прозорец отвън. Колкото и да е странно, по традиция те са откъм коридорите, които играят ролята и на улици. Прането също се вее в тях. По принципа на матрьошката се влиза от стая в стая. Навремето е имало една улична чешма на цял квартал. Сега се смята за особено шик да си собственик на хутунзи. Но цените са толкова люти, че само един мултимилионер от Шанхай и успял да си ги позволи. С уговорката да не променя нищо във външния им вид и вътрешната архитектура. Но стига гъделът, че само той и семейството му ще се ширят в исторически паметик, в който са се тъпчели хиляди хора.
Който не успее да се вреди с билет за Олимпиадата може да я гледа в някой от безбройните пекински молове, където ще я прожектират на огромни плазми. Най-завладяваща е гледката в „Дъ Плейс”. Там екранът е с размер на малка уличка и се стеле между частите на мола. Единственото неудобство е, че е на тавана и можеш да изкривиш прешлен, докато викаш за своите.
Пекин не само прави всичко възможно да се представи добре пред гостите на игрите. Амбициозната програма е 110 медала за Китай, 88 от които златни. И при средствата, които влагат и обещават току-виж го постигнали. За всяко място в олимпийския сборен отбор до последно са готвили по 150 спортисти. На всеки олимпийски шампион официалната премия ще бъде 100 000 долара. Плюс апартамент, кола и доживотна пенсия. Почестите – отделно. Но заедно със спонсорските пари и премиите от местни меценати сумата може да набъбне до 300 хиляди долара. Т.е. с един медал китайският шампион ще уреди и внуиците си.
Само за 2007-2008 г. за подготовка на атлетите китайското правителство е опуснало 500 млн. долара. Още 3 милиарда са постъпили от спортния тотализатор, който печели по 10 милиарда годишно. Заплатата от 1000 долара за всеки атлет може да не изглежда космическа, но в Китай здравеопазването и образованието са напълно безплатни. А най-богати са лекарите, учителите, спортистите и хората на изкуството.
Снимки Авторката