Помните ли онова стихотворение на Валери
Петров, в което той като млад студент сравнява трахеите с брезички, а когато
вече е утвърден поет, брезичките му се привиждат като трахеи.
Откакто узнах за необичайното хоби на
ендокринолога д-р Александър Шинков да снима вулкани по света, се питам, дали
изригванията им не му напомнят на жлези с вътрешна секреция.
Той има строго медицинско обяснение за
връзката между лавата и неговата специалност, но разговорът с него започнах с
въпроса кое натежава фотографията или тръпката да снимаш близо до кратера.
Сигурно и вие се чудите защо д-р Александър Шинков търси адреналина на близкото общуване с лавата. Няма да разбулим тайната докрай, но… ще разберем кои още вулкани мечтае да снима лице в лице.
Когато д-р Александър Шинков направи
портрет на Еребус - действащия вулкан на Антарктида, за чието покоряване мечтае, пак ще гостува в
Покана за пътуване.
Родолюбивата ни рубрика ще звучи на един глас – този на Светослав
Марков в отсъствието на Теодор Борисов, но затова пък ще ни отведе до едно
място, което разтупква всяко българско сърце.
Шри Ланка е тропически еликсир за цветни мечти, плодови аромати и девствена природа. Сигурно затова на Славка Йовчева-Саси, гримьор в Канал 3, една разходка до бившия остров Цейлон не й стигна и тя повтори посещението си за допълване на впечатленията. И водена от любопитството на професията си попадна и в разкрасителен салон за шриланкийски булки.
Със Славка Йовчева-Саси си припомняме и „най-вкусните“
моменти от преживяванията ни в Шри Ланка, страната където президентът подарява
слонове в знак на уважение, но после специална „елефант-полиция“ проверява дали
се гледат правилно.
През декември 2008 г. в планинския курорт Ароса създават проекта “Завой”. Гениалното хрумване използва, че на легендарния за швейцарците път между транспортния възел Хур и малкото градче има точно 361 завоя. И те са обявени за продан! Още по-куриозно е, че всички извивки бързо са похарчени. А цените са от 2500 швейцарски франка за завои с номера от 1 до 300 и по 5000 за останалите. Пазаруването става с едно кликване на мишката. И с кредитна карта, разбира се. Кампанията е ескалирала до рекламна истерия – дори върху пликчетата за закуски пише “Енергия за оставащите ви 361 завоя”.
Хур е на 593 метра над морското равнище, а Ароса – на 1775. Пътят се вие като влакче на ужасите в Дисниленд. Но когато станеш горд собственик на завой по трасето, това далеч не означава, че можеш да го оградиш с бодлива тел, да ковнеш табела “Частен имот” и да вземаш такса за преминаване. Просто получаваш сертификат за притежание и добиваш правото да сложиш фирменото си лого и кратко описание на дейността си. Но не на билборд, а в съответния сайт. Толкоз!
Е, как тогава да се чудим, че швейцарците издигат до ритуал и
блюдото шунка, печена в асфалт?
Звучи отблъскващо, но е невероятно вкусно, защото мръвката става сочна и
дъхава, повита в пелена от восъчна хартия и пашкул от черната субстанция.
Специалитетът се сервира в асфалтовата мина „Ла Преста” във Вал де Траверс.
Естествено, и един километър от подземните галерии е превърнат в туристическа
атракция, макар тунелите за времето от 1711 до 1986 г., когато мината е
закрита, да се гънат на повече от 100 км под земята.
С
продукцията на „Ла Преста” са направени улиците в центъра на Париж по времето,
когато прочутият архитект Осман е оформял облика на днешния център. С безценния
швейцарски асфалт е застлан и мостът „Голдън гейт” при създаването си. След
като почувства странната тръпка на броденето из галериите, нагизден с каска и
светлоотразително яке, и се запознае с трудното добиване на ценната настилка,
туристът сяда да се подкрепи с „минния” специалитет – шунка, печена в асфалт, и
сладолед нуга с абсент, полети обилно с местното вино „Шасла”.
На страницата на Покана за пътуване във
Фейсбук пътешествията продължават