Юлия Вълкова, снимки авторката
Всеки път, когато ми се зададе случай да пътувам за Турция, тръпна от
нетърпение. Защото имам шанса да посетя неочаквано интересни места, пълни с
история, романтика, изненади, различки кулинарни вкусотии. Пътешествието сега е
в югоизточната част на страната, а първия град - Газиантеп или само Антеп, както е старото му име. Намира се на около 1200 км от Истанбул и в забързания
му ритъм туптят 3 млн. сърца – гостоприемни и топли.
Самолетът каца на смрачаване. На хълма над града е осветена яката крепостна
стена, дала отпор на безчислени врагове. След една победа Ататюрк добавя към
името Антеп – Гази, което означава герои. След настаняването в луксозен
5-звезден хотел, следва вечеря – от тук насетне вече няма да се чудя, че
храната и споделянето й са издигнати в култ. Ресторантът е специален – гурме
къща. И като се започна с едно поднасяне на ястия, ум да ти зайде: супа с
кисело мляко и местни брускети, две предястия, чийто център са сармичките и
пълнените чушки, агнешко, сервирано в медно тиганче, а довършването на пълното
преяждане е баклава и сутляш със съвсем ситен ориз и розова вода, а отгоре с
лимоново желе – неземно блаженство. И всичко богато полято с вода и айрян. За
баклавата в този район - сочна, с шам фъстък или орехи и много масло, може да
се напише ода.
Тази най-южна част от Азиатска Турция
е прочута с най-добрата ориенталска кухня. Причинта е в използването на
екзотични подправки - витаминозната трева тученица, розмарин, кардамон и
най-вече лют пипер, като към ястията задължително се поднася щедро напълнена
чиния с люти чушки. Специалитет, който всички обичат, е тънка кора с плънка от агнешка и телешка кайма с подправки, загъната с лук, магданоз и лимон. Хлбът, десетки видове, и по тези земи е издигнат на
пиедестал.
В семейният ресторант
„Кебап и баклава“ център пък е патладжан, пълен с кебап. Интериорът е изпъстрен
със старовремски, изкусно изработени предмети. И на обяд, и на вечеря гъмжи от
народ. Причината не е само във вкусните гозби, а и в напълно достъпните
цени. Всеки обед и вечеря завършва с
чай. Кафе се пие предимно в кафенета. Като това в Тамис, което съществува от
1635 г. Едно от прочутите е с шам фъстък и има вкус на сметана.
Животът е в
чаршията
Чаршията на Газиантеп ври като в купел. За разлика от модернизираната вече Капалъ чарши, тук е
далеч по-автентично. От двете страни на виещите се калдаръмени улички са
шарените дюкяни, из въздуха се носят аромати на подправки и на сапуни, като хит
са белите с козе мляко, а често в ушите кънтят чукчетата на бакърджиите. Бакърър в чаршията на
Газиантеп прелива
от красиви ковани и калайдисани джезвета,
канички, тавички, подноси и какво ли не още. Тук се предлагат и вкусните сушени плодове – черници, жълти и червени
сливи, кайсии, смокини, фурми, сред които уникален сорт без костилки. Зарзаватът също е сушен
- патладжани, чушки, тиквички и дори
краставици за пълнене, ако сте любители на долма. Почти на всяка крачка се
предлагат различни видове шам фъстък – тук е родината му и се тачи
неимоверно. Навсякъде са се ширнали поля,
засадени с това вкусно дърво и с маслини. Двете са редом, защото когато пчелите
ги опрашват, плодовете стават още по-вкусни.
Тук се разказва една приказка – ако на някого се роди син, бащата засажда
няколко дръвчета шам фъстък и щом момчето навърши 26 г., то вече е богато.
Защото едно мъжко дърво дава около 120 кг плод, а женското – около 100. Тук има
и странен начин за продажба на кола – плащането й може да се отложи до беритбата
на фъстъка. И как иначе като най-скъпия надвишава 80 лири за кг.
Чудесата на Зеугма
Бусчето спира
пред огромен язовир. От Турция извират двете прочути реки – Тигър и Ефрат. На
Ефрат на територията на страната има 7 язовира, а ние спираме край Биредоик. На
хълма над него са останките на античният град Зеугма. Основан е преди 2 300 години от Александър
Македонски или от Никатор, един от неговите генерали. Селището се развива и оформя окончателно в периода след
завладяването му от Римската империя заради местоположението си - важна
пресечна точка на търговските пътища между Иран, Месопотамия и Европа (Пътят на
коприната). Присъствието на могъщ
гарнизон привлича тук много търговци и това води до развитие на търговията, превръщайки Зеугма във важен
търговски център.
Първоначално името на града е Селевкия, но през римския период той става Зеугма, означаващо мост. В града постепенно римската култура измества персийската и елинистичната и това се отразява на културния живот и най-вече в украсата жилища и дворци, разкарасени с колони. По хълмовете на брега на река Ефрат са посторени терасовидно летни дворци и вили, украсени с великолепни подови и стенни мозайки.
Мястото на Зеугма е било известно отдавна, но след като един селянин разкрива случайно една мозайка, там започват работа археолозите от музея в Газиантеп. След като става ясно, че голяма част от античния град ще остане под водите на язовира Биреджик, започват усилени разкопки за спасяването на прекрасните мозайки. Тук се стичат археолози от Турция, Франция, Великобритания и Италия, за да вземат участие в дейностите по разкриването и спасяването им. Така е открита богата колекция, които се съхраняват в Музея на мозайките в Газиантеп, открит през 2011 г. Повечето образци са с фигури от древногръцката митология.
Специална зала е
отредена за една от най-прочутите мозайки в музея.
Тя е отделена и е от черен огледален материал, напълно затъмнена и
ти се струва, че си попаднал в обсидиан.
Осветена е само една стена и на нея е закрепена „Главата на Циганката”. Историята й е прелюбопитна. При
спасителните разкопки тя е била открадната и продадена на университета Боулинг
Грийн Стейт в щата Охайо. След дълги преговори парчетата от мозайката са
върнати на Турция и изложени тук.
Едно от най-прочутите предположения е, че това е изображение на Александър Македонски.
