На петдесет километра северозападно от Барселона се издига планинска верига от варовикови скали с причудлива форма, напомнящи замръзнали гигантски тотеми. Сред тези естествени пазители, на височина от 725 метра над морското равнище, се намира манастирът Санта Мария де Монсерат, до където стотици хиляди туристи и поклонници се изкачват всяка година по криволичещи пътеки и въжена линия.
Те се стремят да видят легендарната Черна Дева от Монсерат лично, да я докоснат и да я помолят да им изпълни съкровено желание. Тези, които са били там, твърдят, че това наистина работи.
Тектоничната планинска верига, където се намира манастирският комплекс, се нарича Монсерат („Разсечени планини“) и е може би най-удивителното място в Каталуния. Изкачването до върха ѝ предлага не само зашеметяващи гледки към околността, но и възможност да се потопите в неповторима атмосфера.
От мезозойската ера, когато тази област е била дъното на море, върху платото са се натрупали пластове варовик и различни камъчета, които са ги издигали нагоре под тектоничен натиск. Днес най-високата точка на планината се извисява на 1230 метра над морското равнище. Планинският район Монсерат обхваща 50 квадратни километра, доминиран от стотици варовикови скали с причудлива форма. В продължение на близо 1000 години в тях се гуши символът на католическата духовност и националното светилище на Каталуния - манастирът Санта Мария де Монсерат.
Голите скалисти планини приличат на гиганти, които стоят на стража над тези места от векове. Те обграждат манастира и го защитават. Интересното е, че отдолу манастирът е напълно невидим, скрит от очите на непосветените. Само чрез изкачване по планината верига може да се види.
През хилядолетията от съществуването на светилището, склоновете на Монсерат били осеяни с десетки поклоннически пътеки. Векове наред хора от целия християнски свят идвали тук, за да се поклонят на Девата от Монсерат.
Историята на манастира
За да разгадаем мистериите на Светата земя на Каталуния и да открием какво толкова привлича копнеещите за покаяние хора тук, трябва да се потопим в нейната вековна история.
Монасите пристигат тук за първи път през IX век, а в началото на XI век (1025 г.) започва строителството на днешната обител на мястото на старите скитове. Основният камък на новия католически манастир, който е действащ и до днес, е положен от абат Олиба от Рипол.
Мястото скоро започва да посреща поклонници, разпространяват истории за чудесата на Дева Мария. През 1409 г. манастирът Монсерат става независимо абатство. Между 1493 и 1835 г. претърпява големи реформи, разширявайки се с разкош. Много водещи испански архитекти, скулптори и художници влагат време, усилия и пари.
Архитектурният стил на сградите в имота съчетава няколко стила, като преобладава модернизмът. Олтарът е изработен от местен камък и е украсен със сребро и емайл, докато тронът на Мадоната е от сребро. Между другото, копие от ръката на известния Антонио Гауди, който също е работил по този проект, може да се види в олтарния параклис.
Легенди за Черната Мадона от Монсерат
Най-важният артефакт на манастира през цялата му хилядолетна история е Мадоната с Младенеца от Монсерат, изработена от дърво. Статуята на Девата, толкова почитана от монаси и поклонници, сега виси в олтара на манастирската катедрала. С тегло 17 кг, тя е с размери 92 сантиметра. Дрехите ѝ са покрити със златни листа, а лицето и ръцете ѝ са черни.
Според легендата, статуята на Черната Мадона е създадена в Йерусалим в ранните дни на християнството от Свети Лука и е донесена в Испания от Свети Петър. През 718 г. статуята е била скрита в пещера от номадско сарацинско племе. За известно време следите й се губят. През 890 г. Обаче в една от пещерите овчари виждат сияние и чуват ангелско пеене. Така преоткриват изгубената реликва.
След като научил за това знаменателно откритие, местният епископ наредил статуята да бъде пренесенав града. Скулптурата обаче дори не можела да бъде преместена. Когато станало ясно, че по този начин Дева Мария е показала, че мястото й е сред каменните гиганти, било взето решение да се построи храм за нея в Монсерат. Именно тук, век и половина по-късно, бил основан бенедиктински манастир.
Всъщност оригиналната скулптура на Дева Мария от Монсерат не е оцеляла, а е заменена с точно копие през 12 век. През 1881 г. Мадоната е канонизирана от папа Лъв XIII и оттогава става покровителка на Каталуния. През 1987 г. целият природен комплекс около манастира е обявен за каталунски национален парк.
Дева Мария от Монсерат е място за поклонение на много вярващи от хиляда години. Ето защо безкрайна опашка от хора протяга ръка, за да докоснат Мадоната.
Пътешественици и поклонници от различни вероизповедания пътуват до нея от разни краища на планетата, понякога изминавайки десетки хиляди километри. И всичко това, за да помолят Мадоната за изцеление или за изпълнение на най-съкровените си желания. Жените също вярват, че Девата от Монсерат помага на бездетните да станат майки.
Защо статуята на Мадоната е черна?
Един от най-често задаваните въпроси за Мадоната от Монсерат е защо е черна? Отговорът на този въпрос е даден от реставратори още през 19 век. Спектралният анализ разкрива, че през 12 век скулптурата, изработена от тополово дърво, е била напълно бяла, защото е била покрита с оловно белило. С течение на времето обаче окисляването значително потъмнява боята. Тази химическа реакция се усложнява от наслояваните от векове сажди от свещите. В резултат на това изображението на Дева Мария е почерняло. Реставраторите не са променили нищо, а само са покрили ръцете и лицата на Мадоната и Младенеца с тъмен лак.
Така, поради тъмния тен, Дева Мария е получила второто си име – Черната Мадона от Монсерат. Местните жители нарекли статуята „La Moreneta“ („Мургавелката “).
Манастирът Монсерат днес
Днес манастирът Санта Мария де Монсерат се гордее с добре развита туристическа инфраструктура. До религиозния комплекс води въжена линия, като фуникуляр тегли два вагона едновременно под ъгъл от почти 45 градуса. Единият се изкачва, другият слиза. 15-минутното пътуване до планината предлага на пътниците възможността да се насладят на красивите гледки. От 2003 г. до манастира работи зъбчатата железница „Cremallera de Montserrat“ с многоетажни вагони.
В момента в обителта живеят около сто монаси. Основната им отговорност е да посрещат поклонници. В свободното си време произвеждат натурални продукти (извара, мед, вино) и се занимават с творческа дейност.
Манастирът разполага с обширна библиотека, съдържаща 300 000 книги, 400 от които са ръкописни. В една от сградите се помещава музей с религиозни реликви, забележителна колекция от православни икони, археологически артефакти и картини на Пикасо, Дали, Караваджо, Джордано, Клод Моне, Ел Греко, Едгар Дега и много други.
