Приключението Панамски круиз

Може ли 11-етажна грамада от метал и стъкло да носи 82-та си хиляди тона по вълните леко като корде-балета в „Лебедово езеро”? Звучи невероятно,  но ако тръгнете на Панамски круиз ще се уверите сами.  Приключението с огромния кораб продължава 3372 морски мили (или 6238 км) от Форт Лодърдейл във Флорида през Бахамите, Аруба, Бонеър, Кюрасао, Панамския канал, езерото Гатун до Пуерто Лимон в Коста Рика и обратно покрай Хондурас и Куба.

Круизът съчетава луксозната почивка с неутолимото любопитство и стремеж към разнообразие. Как другояче само в една седмица или десетина дни може да обходите 5-6 държави и да се насладите на абсолютно различни места, хора и култури.  Нощем корабът пътува, а всяка сутрин се оказвате на различно място, надъхани за приключения.

Да плуваш с кон край частен остров на Бахамите

Безкрайна пясъчна ивица от ситен като сол и почти толкова бял пясък, тюркоазени води, облаци като вълма захарен памук, два огромни круизни кораба се очертават като детайлно изрязани апликации на техния фон. Бахамите!  Или поне един от 700-те острова на архипелага.   Халф Муун Кей  обаче е частен. Собственост е на круизна компания „Холанд Америка лайн” и е  аранжиран специално за луксозните робинзоновци от корабите, полегнали върху стотици шезлонги от тиково дърво с дизайн тип Холивуд от 30-те години. По-състоятелните могат да си наемат къща на плажа със собствен иконом, готвач и шампанско "Вдовицата Клико" на корем за 12-те часа престой на острова. Срещу 3500 долара, естествено.

Ако имате приключенски дух, зарязвате излежаването на пясъка и избирате плуване с кон. Лъскав като къс кюмюр черният жребец се врязва в тюркоазената вода. Има нещо почти еротично в коктейла между вибриращ конски гръб (за плуването се язди без седло), искрящите пръски и гъделичкащия таен страх. Разбира се, „добичетата”  са толкова кротки, че дори и най-непросветният едзач успява да се задържи върху гърбовете им. Бдителни коняри следят дали правилно държите юздите, къде са ви краката,  дават съвети или направо се притичат на помощ.  Междувременно изпълняват ролята на придворни фотографи и оператори и със собствената ви камера документират героичните ви усилия да се крепите върху седлото. 

Островите А,В,С

Островите с имена на витамини А, В, С нямат нищо общо с азбучните убийства на Агата Кристи, макар да звучат точно така. Зад „кода им”  се крият  Аруба, Бонеър и Кюрасао (на испански и английски името  се пише със С). Те са част от Холандските Антили, но от 1 януари 1986 г. са с автономен статут.

Аруба – американското Илиянци

За американеца островът с площ  193 кв. км. е нещо като филиал на Илиянци – убеден е, че тук безмитният алъш-вериш е изключително изгоден. И пазарува като невидял. За банките, обаче е прав. В стаичките колкото телефонна кабина, гръмко наречени "Международна карибска банка", да речем, изобщо не питат откъде са куфарите с милиони долари в брой. Просто си прибират 20-процентовата комисионна с усмивка.

Населението на Аруба от около 100 000 души, струпано главно в градовете и в столицата Оранжестад (кръстена на първия крал Вилем Оранжки) се скъсва да хвали "забележителностите си" -  най-високата точка връх Яманота - 188 м, Казибари Рок - нещо като морени, една от които наподобява черепа на Кинг Конг и е обект на специално туристическо посещение, Калифорния Хайлайтс - местния Бевърли Хилс, където богати американци в пенсия са си построили имения и махат от басейните на туристите с бира в ръка. За забележителности минават още фарът, вятърната мелница от 1804 година, пренесена от Холандия камък по камък през 1960 г. и бучната насред Оранжестад и балсамът от алое вера. Като изключим ситният бял пясък на Палм бийч и чудовищно големите петзвездни хотели, останалите притегателни места са все "музеите на леката промишленост" - моловете. Интересен обект за снимане са труднопреодолимите огради от кактуси. Цената им също боцка – 25 долара за метър.           

 Бонеър - раят на дайвинга

 

Бонеър или Бонайре, както си го наричат местните, а те най-добре би трябвало да знаят точното произношение на адреса си,  се води най-скъпият от А, В, С островите и  е познат само на малцина неистово запалени  по гмуркането български мечтатели.    

Жителите на столицата Кралендайк са по-малко от 2000 и се твърди, че в Бонеър живеят повече бройки фламинго, отколкото хора. Сред останалите забележителности тук са мангровите горички, каменното образувание "Дяволската уста", селцето Ринкон, където за първи път са акостирали испанските завоеватели, 1000-та стъпала до обсипан с неудобно едри корали плаж (след задъхано броене се оказаха само 69 – б.а.) и Серу Ларго - най-високият хълм на острова. Става дума за възвишение от около 300 метра, увенчано с параклис по повод Милениума и с нелоша гледка. Иначе Бонеър се води "раят на водните спортове и уиндсърфинга".  През цялата година температурата на водата тук е 25-26 градуса,  на въздуха - 28.

Бонеърци се шегуват, че в държавата им  гмуркачите никога не бива да стават рано, защото не им се налага да плават навътре в морето, за да достигнат дълбочина 30-40 метра. Тя им е под носа. Около целия остров минава тесен коралов риф, зад който подводен склон направо се катурва в глъбините. Няколко енергични замахвания с плавниците и вече сте зад отвесна стена сякаш наметната с персийски килим от живи разноцветни корали. А акули няма за цяр!

  

 Кюрасао!

Името лепне по небцето като сладката, но  коварна  напитка със същото име. Островът обаче се гордее с най-много исторически паметници на квадратен метър, вкл. и най-старата синагога в тази част на света „Микве Емануел Израел”. Вместо очакваната екзотика, човек вижда тропически клонинг на Амстердам - парк на кралица Вилхелмина, катедралата „Пиетермаай”, форт, построен през 1635 г. със старинни оръдия  и пак безмитен шопинг на корем.

Столицата Вилемстад е административен център на Холандските Антили и тук живее губернаторът. Площта на острова, изграден от коралови рифове, е 444 кв км. Населението -  около 140 000 души.

Естествено е тук да се продава синята напитка,  която идва от името на острова, но има още 2-3 вида сладки и усмъртяващи ликьори.

В Панамския канал корабите се катерят по баир

Да прекосиш Панамския канал е прключение като да преминеш Екватора, но много по-зрелищно, защото не само се вижда, ами продължава поне няколко часа. Що за чудо е канала, който свързва Атлантическия и Тихия океан? Той е дълъг 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали над 1,5 млн. плавателни съда. Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана и е нещо като "чакалня" за плавателните съдове. Около 197 милиона литра прясна вода се използват при всяко тяхно преминаване през шлюзовете като двигателна сила.  А «портите» са три - Гатун, Мирафлорес и Мигел. 10 държави "държат" каргото преминаващо през Панамския канал - САЩ, Китай, Япония, Чили, Южна Корея, Еквадор, Перу, Мексико, Колумбия, Канада.

Гатун е най-голямото изкуствено езеро в света.

Изгревът над тропическата гора е по-красив от всички пощенски картички взети заедно. Лоцманските катери порят водата пред 82 000-тонния круизър. В далечината се вижда шлюзът. Гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно. Корабът навлиза бавно и внимателно в тясното пространство, а отегчени машинисти поемат дебелите колкото човешка ръка метални въжета, за да ги закачат за локомотивите. В нашия случай - по четири от всяка страна. Причудливо е усещането за кораб, който върви... по баир. Но си е така! Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига,  локомотивите го изтеглят и заедно със слънцето металното чудовище се озовава в езерото Гатун.

От тук по река Чагрес можете да вземете на автостоп машината на времето поне 600 години назад в селото на индианците от племето ембера.  

Маймуни "на щат" в езерото Гатун

Двойнствена е природата на езерото Гатун като чакалня за огромни търговски кораби и танкери и защитен природен резерват! Девствените острови с тропическа гора и увиснали като гроздове по клоните ленивци и шебеци странно се редуват с плаващите хладилници с размерите на планината Витоша и хищните драги, които копаят, за да направят езерото по-удобно за дълбоко газещите кораби.

Птичи гнезда, дълги като причудливи кратуни превръщат дъждовната гора в коледна елха. По пясъчните ивици се припичат презрителни игуани. Тукани с нереалистично пъстри и големи човки подскачат редом с папагали по клоните. Очевидно маймуните тук са зачислени "на котлова" храна към туристите. Гидът раздава фъстъци и гроздови зърна, спира лодката под буен гъсталак и издава крякащ звук.

Стадо капуцини недоверчиво се насочва към протегнатите с лакомства ръце. Старейшината се престрашава, грабва фъстък и се мята върху покрива на лодката да си го хапне сладко-сладко, с което прави скомина на останалите. Лакомията надделява над страха. Мармозетките, макар и по-дребнички са по-куражлии и възъприемат шепите на туристите като шведска маса. И не се знае  кой е по-голям шебек - онези дето люпят фъстъците или другите, които щракат с фотоапарати като обезумели.

Коста Рика - Швейцария на Централна Америка

Наричат Коста Рика Швейцария на Централна Америка, а населението й се гордее, че има повече учители отколкото полицаи. Държавата не разполага с армия и неграмотните са едва 10 на сто. За капак медицинското обслужване и образованието са безплатни, а основното училище - задължително.

Коста Рика е прочута не само с ароматното си кафе, но и с природните си резервати, убийствено копринените плажове и луксозни курорти.   Пуерто Лимон е последното пристанище от круизния маршрут. Девизът тук е Pura Vida (исп.), което ще рече неподправен, чист живот.

Центърът на Пуерто Лимон е непривлекателен като индийски мегаполис, но в богатите му предградия с кокетни вили и тропическа растителност определено са се заселили 115-те вида птици, които сладкопойно ги огласят.

Испански кедър, див тамаринд, мангро, тик хвърлят тучни сенки край плажа Плая Бонита. Блажена ивица пясък, където чадър и шезлонг са непознати думи, но пък ласкаво топлата вода компенсира неудобството.

Бананите зреят, повити в пелени

Откъде идват бананите? У нас - от супермаркета. Там те попадат от гигантските контейнери на търговските кораби, но първоизточникът им е бананова плантация като «Дел Мондо» край Пуерто Лимон в Коста Рика.

На място се оказа, че всеки грозд от сладкия плод зрее в пелена от найлон. За да не го нападнат инсектите. Дърветата дават по 4 реколти годишно, защото бананите са готови за бране след 120 дни. Дървото се отсича, а до него, от същия корен вече е израснало следващото. «Овошките» са посадени "по конец", а между тях в равни карета са прокопани вади за напояване. Цветът на банана също е причудлив - огромно образувание, прилично на хибрид между цвекло и граната, в което личи коронка от смешни стърчилки, бъдещите плодове.

Яки мъжаги отсичат с премерено движение цял клон, заедно с найлоновата пелена, и го закачат на кука като прасе в кланица. Гроздовете се кандилкат на куките в поточната линия,  докато момчета с рибарски ботуши и гумени престилки ги "обстрелват" с мощни водни струи. "За да изпаднат паяците", делово обясняват още по-грамадни мъжаги, които с няколко отработени движения превръщат гроздовете в гола пръчка и мятат клончетата въззелени банани в големи колкото язовир вани с вода. От там е просто: изцеждане, потапяне в найлон, кашон и камион.

Който не си пада по фрукти, обхожда Чинекита, старата част на Пуерто Лимон, диви се на смешните животинки, които по цял ден висят на един клон в резервата за ленивци или плава по Тортугеро канал (наречен Амазония на Коста Рика) с надеждата да зърне костенурка или поне ленивец. Той напълно си отговаря на името – може да виси на един клон по 20 часа в денонощието, но за да се пази от врагове главата му се върти на 180 градуса без проблем. Иначе муцунката на косматото животинче е много симпатична и почти човешка.

 

На връщане корабът преминава покрай бреговете на Хондурас и Куба, но без да се отбива.  Организаторите на круизи твърдят,  че това е най-купонджийската част от пакетната почивка. А конкуренцията за времето на пасажера е жестока! Трябва да избираш между класове по йога, обучение по детоксикация на организма и лекция на тема „Как да ядеш, но да отслабваш”. И тези благини са в тежка конкуренция с търговете за оригинали на Пикасо и Шагал в картинната галерия, с уроците по карибски гозби или сомелиерските вечери с пет подбрани от вещи в кулинарството и винарството менюта международни специалисти. И така… до акостирането във Форт Лодърдейл.