Aвтор: Брод за България
В Овалната зала та БЧК бе представен новият роман на Лазар Мурджев „Дневници от ъгъла“ в присъствието на цяло съцветие от професори и генерали.
Предговора на един от най-мъдрите хора в съвременна България, проф. Андрей Пантев, представи професорът от НАТФИЗ РУМЕН РАЧЕВ:
„Дневници от Ъгъла“– специфично свидетелство между фактология и художествено въображение…
Това е тайнството, енигмата, мотивацията на възможното въстание на българите .
НА ЛОВ ЗА БЪЛГАРИЯ
Интелектуализирането и охудожествяването на една доста сложна историческа дисекция е трудна творческа задача. Авторът ни прави съпричастни към изначално невъзможна за нас реалност, в която започваме да се чувстваме, като „у дома си“. Кара ни да пребиваваме в негови пространства, като поетични хора, които не пишат стихове…
…От този неочакван „Ъгъл“ ни връхлитат прозрения и животи, които впечатляват и през един особен страх усещаме по-силно тайнствата и красотата на земното обитаване. Сякаш сме привилегировани да държим в собствените си ръце съдбовен сценарий.
Водопадът от писания и наложени отвън призове към „грантови писатели“ не заглушава нашето нарастващо внимание към прочетеното тук. Авторът ни кара да се замислим за моралното здраве на днешното европейско общество и за така наречените „евроатлантически ценности“.
Лазар Мурджев провокира мисленето за национален брод като библейска история. Той е специфично свидетелство между фактология и художествено въображение.Всъщност, ставаме съучастници в необичаен Лов за истини. И това превръща една територия в Родина. Това прави и Лазар днес, напомняйки ни за необходимостта от „цивилизационен код“ и възможността да го наречем дори „български“…
Дневниците от ъгъла на Лазар Мурджев ни дават корени, които не познаваме. Тази книга е и искрата, която днес наричаме гражданско общество!
Това е тайнството, енигмата, мотивацията на възможното въстание на българите.
И това е предназначението на стойностната литература, а книгата на Лазар Мурджев е достойна част от нея.
проф. Андрей Пантев
ВОДЕЩИЯТ ДИМИТЪР ТОМОВ:
„…Надделя идеята, презентацията да бъде в БЧК /с благодарност към академик Григоров/ с много ясна препратка към съдържанието и смисъла от издаването на тази книга, че творбата на Лазар Мурджев „Дневници от Ъгъла“ е животоспасяваща. Тази книга зарежда с енергия, зарежда с познание, зарежда с оптимизъм по сред целия скептицизъм, който на места преминава дори в песимизъм, но цялото страдание – тази книга лекува и освен мястото което избрахме не случайно, времето за тази премиера също е избрано не случайно.
Книгата бе готова още миналата година, но Лазар искаше да изчака изборите за президент на Русия, след това искаше да изчака изборите за Европейски Съюз, след това искаше да изчака изборите в България – и всичко това с цел, да не кажат, че той /видите ли/ „се меси и въздейства“ по някакъв начин във всички тези земни дела..!
Книгата е с огнено съдържание и тази опасност днес вече е надвиснала така сериозно над нас и бъдещето, благодарение на шефа на „АЛИАНС ПРИНТ“ Венци Бичаков – книгата ловко беше отпечатана след панаира на книгата за да не се предизвика стълпотворение от читатели и да стане и срив в националната читателска аудитория – въпреки, че беше предварително подготвена, умишлено се допусна едва след 24 май, за да не засенчи утвърдените от „където трябва класици“ на Панаира на книгата, както и да се избегне опасността да предизвика масови стълпотворения, по-големи от гейпарада и от тези за защита на християнското семейство, да се избегнат граждански безредици и обърканото движение от кмета Терзиев да НЕ се припише на Лазар и БРОД за България…
За тези които нямат чувство за хумор мога да кажа, че всичката тази ирония е добронамерена, а за вида, оформлението и въздействието на книгата трябва да благодарим наистина на Димитър Мурджев – младши. Книгата наистина е много не обичайна и добре оформена“.
Аз прочетох няколко пъти тази творба и си мисля, че това е книга айсберг– първо като съдържание, много важно в книгата /това също е майсторство на добрите разказвачи/ е, не какво казваш а какво премълчаваш. Тя е като матрьошка, като куфар с двойно, с тройно дъно и този похват е изключително продуктивен.
А начина на водене на повествованието и духовната мощ, която се излива от тези страници ни препраща към авторите от старобългарската книжовна школа.
Аз останах и оставам под въздействието на неговото слово – той е опитал да излее тези думи, да ги „зарови в една книга„, ама книгата възкръсва. Книгата възкръсва, както онзи Лазар от Библията... /И чрез „нашия Рангел“ от Ъгъла/
– КОЙ Е РАНГЕЛ, ЛАЗАРЕ.?!
Лазар Мурджев:
Рангел е носителят на повествованието – „сънят, който не свършва“.
Рангел, съм го нарекъл още „Код Детство“ и съм го посветил на Матей и Божана.
„…С Рангел сме заедно от както сме на този свят, дори трудно се разграничаваме като се погледнем отразени в бистрата вода на Мътивир.
Не говоря за външния ни вид, а за животите ни…
Присъства невидимо във всичко наоколо, ненатрапчив, слят с духа на времето и сякаш „мечтателят“, без който нямаме примери за наивност, но оставаме и без надежди…и трудно вярваме в нещо…
Един мъж без кауза и завера, какъвто и Мачо да е, си остава мухльо…
Ще Ви изповядам Рангел, все едно за мен говоря, но без него във водата виждам отразен един чаровен и опасен, обречен мухльо без бъдеще.
…Може би предаността към мъртвите е първото, което взриви съзнанието ми и ме накара да ви разказвам за всичко това…
Рангел ще разтвори пред Вас множество врати за аудитория и „свободно” присъствие.., и като един артист и щастлив /бъдещ/ дядо на внуците си, ще раздаде своите индулгенции в следващите страници щедрост.
Целта се формира като – художествено систематизиран анализ на факти, събития, мнения, коментари, становища и оценки за множество национално и международно напрегнати теми… Много от тях ще бъдат „аутопсии” на стратегически значими, но ликвидирани национални жалони, чиято целева смърт е обезличила националните ни интереси.
Грешна ще бъде нагласата и усещането в читателите и аудиторията, че са попаднали на „чичко Гугъл на българското задкулисие” и „ей сега” ще грабнат някоя класифицирана лъжа, с която ще си дипломират познанията… Прелиствайки из дебрите на полифоничните си тайни, които Рангел превъплъщава в откровения – посветените следва да разчетат и осъзнаят „поличбата“, че същественото е „…да можем успешно да участваме в „играта”.
А дипломи – раздава само животът…“
Зачетох ви няколко извадки от книгата, които пределно концентрират образа на моя „фалшив герой“ в повествованието.
Благодаря на всички, че сте тук! Мога да кажа, че това беше много трудна книга. Мога да кажа, че съм длъжник на много хора, които вече по никакъв начин не могат да я прочетат…
Поел съм ангажимент и към тях и към себе си по някакъв начин да разкажа няколко неща, които по стечение на обстоятелствата са преминали през съдбата ми. Дълго търсихме формата и имахме куп обективни причини да се притесняваме от реалното комуникиране на всичко това в общественото пространство. Накрая реших да подбера тази художествена форма, в която всъщност всичко, което не е вярно е истина.
Искам да не разказвам сюжета тук и да бъда максимално кратък. Затова ще се огранича в моята благодарност на тези хора, които и към този момент остават до мен и с тях се чувствам доста по-уютно. Защото книгата, както Митко Томов иронизира, ни създаде доста сериозни главоболия. Може би я забавихме повече от две години.
Дори сагата по произвеждането на този продукт може би е един роман, който би бил много по-интересен на днешното общество, защото това тук/този Ъгъл/– се чете трудно. През какви ли абсурди и парадокси не минахме… Факт е, че днешният ден се състоя. Живи сме, тук сме и се радвам още един път на вашето присъствие.
Димитър Томов:
Дарина Григорова е написала на Лазар нещо много предизвикателно, което Ви представям: „Дан Браун е дребна детска измишльотина на фона на романа ти. Написано е с много символика, висока наблюдателност, точно перо и от опит, не като дофантазирано, а като преживяно плюс оперативни версии за исторически събития. Сюжетът е за кино и удря в земята всички историко-приключенски мистични романи. И това е супер български герой, който си играе като котка с мишка с великите играчи“
Да се надяваме, че ще се намери някоя „братска“ държава, да финансира филма. /тук виждам и г-н Николай Малинов/ Може многосериен да стане така, че, Лазаре – очакваме тази прогноза на проф. Григорова да се сбъдне. В моя следговор съм цитирал една мисъл на Петър Увалиев, който много обичаше България: „България е странна страна, в която крепка духовност и крехка държавност не съвпадат“.
Професор Румен Рачев:
Като средно интелигентен човек прочел съм, гледал съм, слушал съм какво ли не за световната конспирация. Разбира се, винаги като страничен наблюдател. Малко като гледане на филм – аз съм в салона, конспирацията е там някъде на сцената, на екрана… Малко встрани я наблюдавам, любопитна ми е.
Книгата на Лазар Мурджев ме накара да изпитам усещането за физическо съприкосновение с нея – с този, мисля, сатанински феномен, който успява да програмира, подреди, да окове бъдещето ни, живота ни, пътя ни, да постави таваните, които смята, че ние не бива да преодоляваме и да надзъртаме над тях… И се уплаших ! Уплаших се, защото си казах: „Ами то това ни лишава от една от най-прекрасните човешки възможности – да мечтаем, защото няма да има смисъл. Смисълът на мечтата е плахата надежда, че „тази мечта“ може да се сбъдне. Запитах се трябва ли, искам ли да знам тази предопределеност и тогава се сетих за прекрасната мисъл на Аинщайн :„Най-голямото престъпление на човечеството е невежеството“. И си отговорих на въпроса.
Да, трябва да се знае ! И всички ние, повече хора трябва да знаят. И кой колкото и както може да се опита да противостои на тази, ще кажа шахматна игра, в която се чувстваме като подредени пионки с определена функция… И само един възможен ход, който е програмирал тук , стоящия до мен. Да противостоим ! – Все пак, дано намерим този, толкова често повтарян от Лазар „Брод“ към смисъла на нашите мечти. За мен това е едно от големите качества на книгата на Лазар Мурджев, за което аз лично му благодаря !
Текст от книгата, която е свързана с величавата фигура на дядо Андрей:
„От гледна точка на официалните институции визионерската работа по света е подривна дейност. Успехът е условен и е естествено последствие от постигната цялост, целостта на личността. Не се уповавайте на корпорации и не вярвайте на никакви институции. Традиционните системи са отживелица, крехки и непочтени, защото са зависими.
Нужен е нов път да се намери и проправи този Брод, поемайки мисията на бунтовник. Пътят, който човек прокарва и остава на него, без да знае къде ще го отведе. Отхвърляйки всеки земен напън за значимост извън изначалните убежни точки, предназначени да крепят градивността на добродетелите и достойнствата на всяко човешко усилие.
Много често човекът е изкушен да преподава. Но тези, които наистина знаят, не преподават. Привеждането в хармония процеса живеене е правене, показване, не и преподаване. Дядо Андрей е планетарен визионер на човешката същност и целият му жизнен път е правене. Съхранител и градител на бродовете человечески и планетарен български гарант на приемствеността. Български щрих, мистерия или божия намеса в земното ни съвършенство“.
Димитър Томов:
Лазар е избрал днешния ден, защото през 1850 година на 27 юни се ражда Иван Вазов. Премиерата е на рождения ден на Иван Вазов, човекът, който е в основата на Съюза на българските писатели. И по тоя повод Боян Ангелов, председателят, е изпратил поздравителен адрес до нашия автор:
„Уважаеми, господин Мурджев, позволете ми да изкажа своите сърдечни пожелания за творчески успехи във връзка с новия роман „Дневници от ъгъла“. Тази ваша книга обогатява творческия небосклон, по който внимателно и безпрекословно обрисувате не само очертанията, но и невидимите изображения на света. Свят, изпълнен с несправедливости и предизвикателства, но свят, където добротворните хора намират верните пътища за осъществяване на въжделенията си. Пожелавам ви нестихващо вдъхновение и мъжество в борбата с човешката несправедливост. Бъдете все така непоколебим в отстояването на истината, която не търпи двуличие и примиренчество“.
Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели.
Генерал Миланов:
„Дневници от ЪГЪЛА“ е един роман на смелостта от страна на Лазар Мурджев, защото независимо, че е художествено произведение – тук се маркират събития, анализират се факти и обстоятелства, които не са много лицеприятни за редица управляващи. Това е художествено произведение, полифонично и многофункционално.
Безспорно, много ме впечатли дядо Андрей, страхотна книга. Ще си позволя с вас да споделя само едно мото: „Всичко, което знаете, виждате и можете да си представите, съществува. Но по-важно е, че всичко, което не знаете, не виждате и което не може да си представите, също съществува“. Книгата и отделните части създават усещането, че промените, които станаха в нашата страна, социално-икономическите и политически промени са дълбоко и отдалече проектирани. Проектантът ни постави в един ъгъл, не много лицеприятен за нашето общество. Този проектант е много добър, страхотен. Дали го харесваме или не е отделен въпрос. И така възниква у мене следващият въпрос „А кой е инвеститорът?“.
Но когато говорим за проектанти и инвеститори, една малка държава като нас със своето безспорно великолепно, страхотно, многовековно духовно богатство – къде е тя. Да, големият капитал е много силен, трудно с него се борим. Но големият майсторлък, до който асоциативно ни въвежда авторът, е да не допуснем да отидем в най-лошата част на ъгъла, а да си оптимизираме живота в тази голяма игра. Поздравления, Лазаре!
проф. Нако Стефанов:
Пред нас е един много интересен роман, „Дневници от Ъгъла“, който по своята същност е едно многопластово, многообразно като самия автор, многоаспектно произведение. То се чете на един дъх, но то не е достатъчно веднъж да се прочете. Като го прочетете още веднъж на един дъх като един шпионски роман, трябва да го прочетете още веднъж, за да вникнете в онези събития и в онези образи, които са представени. А важното е трети път да се чете това, което пък носи смисъла на този роман. Какво е онова, което все пак свързва всички тези многообразни събития и противоречиви образи ?!
Мисля, че това, което свързва всички нишки на повествованието, това, което „крещи“из- между редовете нашият автор /Лазар/, това е любовта към България. Да, тя е пълна с тъга тази любов към България, към нашата днес бедна, ошмулена страна, чиято съдба като че ли виси на косъм. Но все пак авторът ни оставя и оптимизъм. Оптимизмът е в това, което е същността на неговата дейност днес, а именно Брод за България. Да се намери брод в тази страшна буря за България, през която тя да мине през този брод към своето бъдеще. Ще го има ли този брод?
Ще намерим ли сила да се преборим за този брод.?! Ето към това според мен ни тласка да помислим авторът. Затова нека все пак да завършим с това. Нека да намерим брода за нашата България. Благодаря ти, Лазаре.
Димитър Томов:
Рядко се случва на живо да видиш литературен герой. Писателят на Африка – това е Закован български писател на Африка:
Мишо Михайлов:
С Рангел ни свързват много неща, това е!
Тази книга много ми е на сърцето. Свързва ни оръжието, свързва ни мисията, задгранична, в името на България. Свързва ни разочарованието от това, че не постигнахме мечтите си. Свързва ни и перото. Отдадено пишем. Свързва ни и Лова. Аз съм бил и съм оцелявал с него, спасявал ме е нееднократно и в Африка и в каньоните на Мътивир, и знам къде Рангел е загубил мечтите си и къде ги е намерил отново.
Пожелавам на всеки да изпита това изключително удоволствие от четенето на тази книга, чиито жанр трудно би могъл да се определи, защото тя е една книга, която освен анализ на миналото и мечти за едно по-светлото бъдеще, остава дълбоко в душата на всеки, който я прочете. Пожелавам успех на книгата и Лазаре, благодаря ти, че я написа!
ген. Румен Ралчев:
Първо, добър вечер на всички. Радвам се, че толкова почитатели на моя приятел Лазар Мурджев са тук. Толкова изтъкнати деятели и на изкуството, и на науката, толкова колеги. Онова, което мога да кажа за Лазар е, че той е един достоен ученик на Дончо Цончев, с когото ходеха на лов; ловуваха си… И онова, което той прихвана, му прави чест, защото той развива и върви по стъпалата нагоре.
С оглед на „крехката“ му възраст, той има още много дълъг път. Аз се надявам, че тоналността, която си породил в последния си роман, ще я обогатиш, ще продължиш да ни изненадваш с новаторството и преди всичко ще надградиш и реализираш каузите и творчеството си и когато говорим за теб, действително да се гордеем, че имаме нещо по-ценно от Дан Браун, имаме нашия Лазар Мурджев. Така че, пожелавам успех!
проф. Петко Тодоров:
Едно съкровище държа в ръцете си – в няколко смисъла. Прелистих, зачетох, задавам си въпроса за кого като читатели е тази книга.?! Имах злата участ днес, да се ровя в мрежата по политически причини и да слушам част от българския парламент и се сетих за Томас Джеферсън, който беше казал, че ако НЕсте гледали българската медийна среда /той го казва за американската тогава/ – вие сте зле информирани. Ако СТЕ гледали, вие въобще не сте информирани…
И изведнъж попаднах на представяне на книга, която носи интелектуален потенциал не само в оформлението си като прекрасно полиграфично издание. Прегледах съдържанието, прегледах поетични фрази, изнесени към отделните глави като мото.
Как днес се създава интелектуална книга в антиинтелектуална среда.?! Откривам един „Ъгъл“ с Визия за България, с Визия за Национална Доктрина.
Прегледах. Има повече от 30 илюстрации, Дизайн, корици… Не са често изданията в българското книгоиздаване, така пипнати с отношение и с любов към всяка страница. Уникална книга държа в ръцете си.
Проф. Орлин Загоров:
…Особено внимание заслужава умението на автора да владее в дълбочина и удивителното многообразие великолепното богатство на семантиката на думите, благодарение на което, той предпочита да използва тази вербалност, вместо многословието, от което обеднява съдържанието на изложението. В това се състои неповторимото богатство на неговото художествено майсторство.
И това е причината за различния прочит на полисемантичния текста от отделните читатели, осветлени от мъдрите изводи от неговите внушения… Той остава така достолепен, така мъдър и просветлен в своите хуманистични превъплъщения.
По този път Лазар Мурджев повежда читателите през вечно живият, велик завет на българското възраждане „Помогни ми да те возвися!“ – вечно светещият факел в душите на българина, посветил се на великите принципи на човечността и прогреса.
Честито, Лазаре!
Димитър Томов:
Казахме вече, че се е родил Вазов днес. 1879 година, на днешния ден, 27 юни, княз Александър I Батенберг издава в Търново прокламация към българския народ, с която оповестява встъпването си на престола. Същия ден прави опит да състави правителство.
Завършвам с тези факти от един 27-ми юни през вековете назад, за да се види, че ние сме в тази държава с богата култура и няма лесно да се дадем.
Ще завърша с една мъдра мисъл от моя текст в книгата: „Най-лошото е да забравим, че вече не помним“.
И в този дух мога да кажа, че датата 27-ми юни ще остане в българския народен календар с премиерата на Лазар Мурджев „Дневници от Ъгъла“.
