В Покана за пътуване на 31 август 2025 по програма Христо Ботев по БНР от 17 часа: Крикор Асланян за Париж с 52 години разлика. Нели Топалова за Езерото с 1028 острова в Китай. Маги Гигова за краля на кебапа в Истанбул
Крикор Асланян вече е гостувал в Покана за пътуване, но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени от Париж, само успях да му кажа “Чакай да включа записвачката”, за да не прекъсна интересния му разказ. Кой и какъв е събеседникът ми ще научите след малко. Интервюто започна с факта, че е посетил едно място в Париж – оберж (ресторант) Никола Фламел, с няколко десетилетия разлика.
Докато записвах любопитнихте спомени на Крикор Асланян за най-стария съхранен средновековен дом в Париж, връзката с Монреал се оказа лоша на най-интересното място. Затова ще ви цитирам накратко казаното от него:
“Въпреки лукса, въпреки скъпите кристали и сребърните прибори атмосферата в ресторанта не беше същата. Но, когато на сервитьора казах, че съм бил тук преди 52 години, той онемя. Хвана ме за ръката и ме отведе отзад в кухнята да разкажете на персонала какво е било преди 52 години. И аз повече от 20 минути споделях какъв е бил този ресторант.
Никой от тях, естествено, не беше посещавал заведението преди половин век. Най-вероятно повечето от тях не са били и родени тогава. Самата сграда с помощта на френското правителство е реновирана и запазена в своя автентичен вид.
Монмартр преди половин век също беше различен. Още пазеше отпечатъка на Модилиани, на Толуз Лотрек, на Бодлер, на всички тези големи имена, които ние познаваме от историята на изкуството и на литературата. Изобилстваше от малки кръчмички, миниатюрни бистра, толкова характерни за френската столица. Бяха запазили своята парижка атмосфера.
Докато през 2018 година всичко това беше силно комерсиализирано, американизирано и загубило, поне за мен, своя чар.
Да, Париж е винаги Париж независимо в кое време на годината и в кой век. За първи път отидох там през 1965 година на гости и останах два месеца там. Моят зет беше полицай и тогава ми беше написал всички забележителности в една тетрадка и аз методично, всеки ден си планувах къде какво да отида, какво да видя и съм обиколил Париж с един сандвич в джоба на шлифера, завършва тази част от разказа си Крикор Асланян.
Париж сега и преди половин век, кога ще имате възможност да научите разликите от очевидец?!
С него се запознахме покрай книгата му за Стара София “Един софийски малчуган разказва”, но като пътешественик той е посетил 35 държави и освен в Канада е живял и в Мароко. Ако се чудите как може да се събере в един живот – отговорът е прост: моят гост е на 88 години, но единственото, което му пречи да пътува по света е, че застрахователите отказват да издават полици на хора с неговата възраст. А паметта му за места, дати и хора, както чухте с ушите си, е изумително точна.
Не знам дали сте чували стария анекдот “Каква е разликата между Париж и мъжа? Че Париж е винаги Париж”. От разказа на Крикор Асланян, обаче излиза, че поне в неговите очи френската столица не е същата от спомените на младостта му.
Но от него човек винаги може да научи нещо ново – за мен това беше факта, че във Франция, в областта Камарг, има корида, при която тореадорите не са въоръжени и само грабват червени панделки от рогата на биковете.
Това е крайбрежен регион в Южна Франция, разположен на юг от град Арл, между Средиземно море и двата ръкава на делтата на река Рона. Мястото е прекрасно за онези, които мечтаят за активна почивка: конна езда, планинско колоездене, кайтсърфинг, разходки сред природата.
Гостите могат да се доближат до диви животни, розови фламинго и чапли. Освен това ще се потопят в местните традиции с посещения на музеи и демонстрации на безкръвно бикоборство, а за да се съвземат след толкова много емоции… страхотните плажове ги очакват!
Запитах Крикор с какво още е прочута тази по-непозната за нас част на Франция. С факта, че там всички коне са снежнобели. Появили се още от времето на Атила, когато част от неговата коннцица останала в Камарг.
С пелерината си на виртуален Батман от креслото си в Монреал Асланян отново ни пренесе от Париж и Камарг до Прованс – мястото за истински романтици. Земя на лавандулови поля и маслинови гори, уханни склонове, плодородни земи, ослепителни цветове и пленителна природа. Наричат мястото райска градина с плодов аромат, изискани вина, римска архитектура, парфюми, пищни фестивали и красиви плажове.
Този пъстър и ярък колорит, от който въздухът сякаш вибрира, е вдъхновил десетки художници. На първо място безспорно е Винсент ван Гог въплътил в над 150 картини невероятния провансалски пейзаж. Тук са творили и Сезан, Гоген, Шагал, Реноар, Пикасо…
Меденият глас на актрисата Нели Топалова е познат на всички. Представяте ли си какво удоволствие е тя да ви разказва за пътешествия. При това в непознатата част на Китай провинция Чезян, където се намира удивително живописният водоем на Китай езерото на хилядата острова.
Всъщност езеро едва ли е най-точната дума, тъй като става дума за язовир, изгладен в резултат на първата в страната водноелектрическа централа. Различното е, че изкуственото езеро се превръща в една от природните забележителности на Китай, която привлича всяка година хиляди туристи.
За да бъде създаден подоемът през 1959 година били изселени хората от над 1300 села. Под водата се озовали повече от 20 хиляди хектара земеселска земя. Като в резултат възникнало езеро с обща площ 537 кв.м. и 1078 острова. Днес това е най-големият природен резерват в киай, обитаван от 80 вида животни и над 90 вида птици.
Ресторант със 100 вида кебап претворява бабини рецепти от цяла Турция. Ако не се загледате в изрезките от вестници по стените, по обстановката никога няма да се досетите, че в това заведение готви гастрономическа звезда.
Повече – четете тук:
